|
|
Като никому
ненужна вещ
напъхана в
гореща пещ
държавата ни се
свива,
свива,
като сушена
слива.
Тоест,
макар и условно
жива,
държавата ни
си отива.
Но ти недей
унива!
Ти, приятелю,
спасен си!
Нали сме нация
от екстрасенси!
О-ле!
Голо биополе
насред голо поле,
а над него кръжи
Топенержи…..
И ти си гол,
сънароднико мой.
Гол си, и гол си
стой.
И в голотата си
– защо
не почнеш да се
абстрахираш?
Щом във джоба левче не намираш-
да се абстрахираш!
Щом от политика не разбираш-
да се абстрахираш!
Щом надежда вече не съзираш-
да се абстрахираш!
Щом дошло е
време да умираш-
да се абстрахираш!
Така поне ще сме
народ от абстрахерковци,
а не – от
посерковци…..
О-ле!
Голо биополе
насред голо
поле,
труп след труп,
Мултигруп…..
Ти стой,
народе мой,
стой и чакай
свойта орисия
наречена Русия,
или блажено
дъвчейки си
баница от лапад,
чакай да изгрее
някой ден
слънцето от
запад.
Стой и чакай!
Не стоят
и не чакат
тия – с
биополетата,
с Бе-Ем-Ветата,
с милионите,
с мобифоните,
Орионите,
Мултитроните,
те си попълват
ескадроните,
презареждат
патроните,
преразпределят
зоните
според
пагоните….
О-ле!
Голо биополе
насред голо
поле,
съзвездия –
приятели,
застрахователи,
Фордове и
Мерцедеси…..
Абстрахерко мой,
Къде си? |
