На автобусната спирка пред хотел “Плиска”, сред потоците от коли и минувачи, едно дете неутешимо плачеше. Хората, които искаха да се блъскат и мачкат в задушните рейсове, изоставиха неприятната монотонност на чакането и се скупчиха около детето.

“Кажи момчето ми, какво има, някой обиди ли те?” – наведе се към малкия един  мъж на средна възраст.

“Преди малко оттук мина Иван Костов и ми взе вафлата от ръцете” – отговори през сълзи момченцето.

Мъжът се изправи с изненада, лицето му почервеня, отново се наведе и изкрещя в лицето на детето, като грубо го разтърси:

“Това не е вярно, лъжец такъв. Иван Костов никога не би направил такова нещо!”

Малкият с изумление го погледна и ревна още по-силно.

“Да, бе. За всичко лошо, което става в България, все Иван Костов ви е виновен! Нищо друго не можете да измислите” – язвително се обади един младеж. “И откъде това малко дете може да знае, че точно Костов му е взел вафлата?”.

“Това е абсолютна глупост! Г-н  Костов е милионер, за какво му е тази вафла.” – презрително каза един човек с очила и с вестник “Труд” в ръка. “Това дете сигурно се е припознало”.

“Абе, аз съм от ДСБ” – включи се една жена. “Но, като се сетя за партийната секретарка, жена му, а и това, че Костов е  преподавал политикономя и е учил в СССР, напълно е възможно да е взел вафлата”.

“Ха, ха, ха, съвсем ясно е, че изобщо не сте от ДСБ, хайде да не казвам, каква сте” – изсмя се младежът. 

Жената се сви и го погледна с неприязън.

“За всичко са виновни царедворците ” – авторитетно заяви друга чакаща автобусите. “Точно така мислят и колегите от болницата”.

“Нищо чудно Костов да е взел вафлата” – каза самоуверено друг мъж. “Откога го чакам да влезе в затвора. В друга страна отдавна да са го заключили, но тук нямате правосъдие”.

“Костов направи огромна грешка, като разцепи СДС. Така помага на комунистите и царедворците” – с горчивина се обади руса дама със синьо шалче.

“В дискусията все  едно повтаряте – Костов и Костов. Никак не сте оригинални”  - артистично извика един журналист и се преметна няколко пъти пред тях. Беше свикнал да лъже и да получава пари за това.

В този момент дойде автобусът и всички се втурнаха към вратите, като се блъскаха и викаха.

Детето, което вече не плачеше, остана само на спирката. В ръката си инстинктивно стискаше трохи от вафла.