14-05-2005

"Кажи им, че ще изцицаш дембелите и че ще дадеш парите им на тях." Това е най-кратката предизборна програма, която някога съм чел или чувал. По-кратка дори и от онези "800 дни и 5000 лева всекиму безлихвено" отпреди 4 години. Неин автор е главният герой в романа на Робърт Пен Уорън "Цялото кралско войнство" Джек Бърдън. Той казва тези думи на прохождащия политик Уили Старк, кандидат за губернатор, когато последният се опитва в състояние на тежък махмурлук да прочете внятно на събралите се стотина избиратели това, което експертите са му написали.

Уили Старк има действителен прототип - губернаторът на Луизиана Хюи Лонг. Неговата кариера в годините след Голямата депресия в САЩ е шеметна и кратка. Следвайки горната политическа програма, той за нула време се бетонира в щата, триумфално печели два мандата и към средата на 30-те години се превръща в единствения реален съперник на Франк Делано Рузвелт за президентския пост. Накрая, както и в романа, един умопобъркан зъболекар го застрелва в щатския Капитолий.

Който не чете...

Няма данни българските политици освен Тошо Пейков, комуто това е настолната книга, да са чели задълбочено "Цялото кралско войнство". Затова сега, месец и нещо преди поредните избори в България, политици и партии трескаво пишат предизборни програми, които след това с "тежък махмурлук" ще пробват да прочетат на избирателите. Но избирателят е особено животно. Той се заслушва рядко и само в определени моменти, а да чете го мързи. Накрая се оказва, че е чул от предизборните програми само онова, което е искал да чуе.

Като реклами на кредит...

Предизборните програми на българските партии си приличат. Те са нещо като лихвените условия по кредитите на българските банки - тежестта е горе-долу еднаква, промоцията на продукта е различна. Едни наблягат на гратисния период, други - на по-ниската лихва през първата година, трети дават DVD-та и телевизори, четвърти - овърдрафти, кредитни карти и други екстри, пети изтъкват скоростта на отпускане и сроковете на издължаване. И всички се усмихват любезно, та да не плашат избирателя, пардон - кредитополучателя. Накрая изборът на клиента - в общия случай - е мотивиран от това, което рекламата е поискала и успяла да му набие в главата. Или от онова, което сам човекът е пожелал да чуе.

Но не съвсем

Точно както при политиците. И те се усмихват. И те обещават гратиси и екстри. И те крият подробностите - с дребен шрифт или като изобщо не ги споменават. А щабовете набиват в главите на хората онова, което са преценили, че искат да чуят. Ако са познали - печелят. Ако не - печели конкуренцията. Отликата е, че "квесторите" на политиците - електоратът - са много по-жестоки по време на избори, отколкото са хората на подуправителката на БНБ Емилия Миланова по време на кредитен бум или банкова криза. Това налага уеднаквяване на някои примамки - вече никой не смее да обещае по-малко от 500 лева заплата и по-малко от 300 лева пенсия. Безработицата няма как да е повече от 10 процента, а ръстът на БВП - по-малко от 7. Кифлите и компютрите за децата са на повсеместно въоръжение. И така нататък.

С дребни букви

Този подход до голяма степен унифицира избора. Ориентирането на избирателя по програмите на партиите се превръща в почти толкова сложно занимание, колкото и изборът на банка - но понякога с по-дългосрочни последици. Четенето на дребните букви е досадно, но почти винаги дава повече информация, отколкото крещящите надписи в центъра на дипляната. Така, ако се вгледа човек по-внимателно, ще установи, че в политиката си по доходите БСП например е доста плътно до програмата на губернатора Лонг - "изцицай дембелите". Точно това означава "високи данъчни ставки за големите доходи и имоти". Това съобщение обаче е сбутано, напред излиза друго - нулев данък върху реинвестициите и ръст от 7 процента. НДСВ от своя страна не плаши "дембелите". То им обещава максимална ставка на личните доходи 19 процента, корпоративен данък 12.5, а защо не и 9 процента и ръст от 9. Но също така - 1.5 млрд. лева за подобряване на екологичната среда в общините и 500 км магистрала, под което изобщо не пише откъде идват парите за тези "подаръци". Между другото с "изцицаните" от "дембелите" пари Лонг навремето строи точно магистрали и пътища. СДС също обещава по-високи пенсии (с големи букви), но "според индивидуалния осигурителен принос" (с дребни). Всеки има какво да скрие, всеки намира какво да изтъкне. И пазарът на обещанията работи на пълни обороти.

И така нататък

В крайна сметка програмите едва ли ще предопределят избора. Един ще чуе за 600-те лева заплата, а друг ще се разтревожи, че някой се кани да му прибира 40 процента от "високия" доход. Има хора, които ще се зарадват на безплатните кифли в училище, но и такива, които предпочитат да купуват сами закуски на децата си. Пенсия от 300 лева е мечта за всеки среден български пенсионер, но от другата страна са работещите, които изкарват парите за пенсии и все повече се интересуват как точно те се управляват. И така нататък, и така нататък.

Затова вижте все пак програмите. И гласувайте, като мислите за парите си. Доказано е, че помага.