Online от 8 октомври 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

16 май 2005, 18:30

Половинвековната загадка за смъртта на Айнщайн

Дойче Веле

На 18 април 1955 година с този свят се сбогува гениалният физик и мислител Алберт Айнщайн. Тленните му останки са обаче до ден днешен повод за спекулации и интриги. Едва преди седем години на бял свят се появиха и последните останки от мозъка на гения.

Пространството, времето, началото, краят, безкраят...

Това е една история, която кара човек да настръхне. История, която е от една страна нечовешка, от друга страна обаче точно обратното, защото не може да се предвиди реакцията на някого, който стои пред тленните останки на един от най-гениалните учени в историята на човечеството. На 18 април 1955 година, една слънчева понеделнична сутрин, д-р Томас Харви, завеждащ патологията към болницата в университетския град Принстън в щата Ню Джърси намира на работното си място един доста специален труп. През нощта, в един часа и петнайсет минути, с този свят се сбогувал легендарният професор по физика в Принстънския университет 76-годишният Алберт Айнщайн.

Най-вероятната причина за смъртта на гения се очаквало да е аневризъм, става дума за едно изпълнено с кръв разширение на стомашната артерия, което било диагностицирано още през 1948. Алберт Айнщайн се противопоставил обаче тогава на препоръчаната от лекарите операция. На д-р Томас Харви от Принстънската болница била възложена на този 18 април задачата да установи точните обстоятелства по смъртта на гениалния учен.

Харви прави обаче и нещо, което никой не изисквал от него. Той отворил внимателно черепа на Алберт Айнщайн и отделил с няколко ловки разреза съдържанието му. Д-р Харви присвоил по този начин мозъка, който години преди това бе съставил теорията на относителността. Патологът сметнал за необходимо да изследва мозъка на гениалния физик.

Историята познава многобройни причини, поради които хората проявават интерес към тленни останки. Църквата например ги пази като свещени реликви. Т. нар. пренолози от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век вярвали пък, че могат да установят душевността на починалия, изследвайки външните белези на черепа и мозъка му. А учени като д-р Томас Харви таят и до днес надеждата, че биха могли да открият причините за гениалността на гения в сивите клетки на мозъчните му останки.

Харви разрязва мозъка на Алберт Айнщайн на 240 различни по големина части и разпраща някои от тях на видни експерти. След това обаче животът му изведнъж излиза от релсите. Той се мести от град в град и навсякъде негов спътник е мозъкът на гениалния Айнщайн. Харви загубва разрешителното си за лекар и е принуден да изкарва прехраната си, работейки за малко пари в прашни фабрики. През 1978 журналистът Стивън Леви, по-късно един от издадетелите на списание “Нюзуийк”, открива в градчето Уичита в щата Кензъс пропадналия бивш патолог. Журналистът загубва ума и дума, когато 23 години след смъртта на Алберт Айнщайн той съзира части от мозъка му в два стъклени буркана, скрити в картонена кутия. От тогава изследователски екипи се опитват неуморно да намерят тайната на гениалността на германския физик. Томас Харви не е обаче единственият, който е проявил интерес към тленните останки на легендарния учен. Ото Натан, запален поддръжник на идеите на Айнщайн и един от отговарящите за разпределението на завещанието му, се е намирал в залата за аутопсия, когато д-р Харви отстранил мозъка на Айнщайн. През целия си живот двамата поддържали контакт и обменяли новости за разкритията по гениалността на техния идол.

А очният лекар на Алберт Айнщайн, както и негов дългогодишен приятел, д-р Хенри Ейбръмс, се видял в правото си да запази очите на приятеля си. Д-р Ейбръмс ги скрил в сейфа на една банка в Ню Джърси. Тримата обожатели на гения Айнщайн се заклели един другиму да запазят в тайна случилото се.

Не се знае със сигурност, колко и кои личности са присъствали на въпросния 18-ти април пред 50 години в залата за аутопсия на болницата в Принстън. Със сигурност се знае обаче, че всички те са били запознати с желанието на Айнщайн тленните му останки да бъдат тайно изгорени, а пепелта да бъде разпръсната не непознато за обществеността място. Носят се също слухове, че е изчезнало и сърцето на легендарния учен. Те обаче не могат да бъдат потвърдени, защото за изчезнало се смята и заключението от аутопсията на Алберт Айнщайн.                  

Начало      Горе


© 200-2005 Още Инфо