|
|
В
Европейския
съюз
продължава
вече месец дискусията
за историческата вина и отговорността на бившия Съветски съюз и
днешна Русия за окупирането на страните от бившия Източен блок,
налагането на комунистическата диктатура в тях и престъпленията на
режимите в засегнатите страни. Дебатите се разразиха по повод
честването 60-ата годишнина от края на Втората световна война и
започнаха с критиките на Чехия, Словакия, Унгария, Латвия и Полша
по адрес на празниците в Кремъл и с отказа на Литва, Естония и
Украина да участват в мероприятието, организирано от
правителството на Владимир Путин на 9 май в Москва.
На 11 и 12
май в историческия дебат, който още не е приключил, се включиха
неочаквано председателят на Европейската комисия Жозе Барозо и
председателят на Съвета на Европейския съюз и министър-председател
на Люксембург Жан-Клод Юнкер. С обща декларация пред парламента на
Европа изненадващо двамата политици отправиха към Москва призив
днешна Русия да поеме моралната отговорност за насилственото
налагане на диктатурата на комунизма в страните, които СССР е
окупирал по време на и след Втората световна война.
По примера
на следвоенна Западна Германия, днес руското правителство трябва
да поеме историческата си отговорност за нанесените поражения
върху
обществата
и развитието на тези страни, се казва в изложението. „На държавите,
останали в руската военна зона, насилствено беше отнета
националната и политическата идентичност. Те не бяха освободени, а
завладяни от нова диктатура, тази на
съветския
комунизъма.
Руското правителство трябва да се извини на тези страни и народите
им, като с подобна крачка може да компенсира миналото и да излезе
от обременените междудържавни
взаимоотношения с тях“, заяви Барозо.
Интересното
в този неочакван акт на консенсусна политическа воля за заемане
категорична страна в дебата е фактът, че Жозе Барозо е социалист и
като такъв до тази дата се стараеше да избягва
откритатаконфронтация по проблема. Важно е да се отбележи също, че
главният комисар на Европейския съюз успя да прокара обща
декларация безпроблемно заедно с един от основните си политически
опоненти - Жан-Клод Юнкер, който
принадлежи към
християн-социалното крило на Европейската народна партия.
Юнкер
председателства Съвета на Европейския съюз до юни 2005. Това, че в
последните седмици от мандата си използва пълноценно делегираните
му функции, за да изрази лична политическа позиция по този така
болезнен въпрос за историческото минало, сегашно и бъдеще на
пострадалите от комунизма страни, а и за връзките между Русия,
тези страни и ЕС, е красноречив факт сам по себе си. Това е и
израз на приоритетите в реалната политика, необременена от
междуличностни конфликти или от фактора време в края на един
мандат. А формулирането на консенсусно отношение към засегнатите
от диктатурата на комунизма и СССР народи и към Русия,
безпроблемното оформяне на обща позиция между иначе очевидни
политически опоненти в парламента на ЕС, показва как функционира
тази реална политика на практика.
Според
говорителя на руското правителство, президентът Путин е бил силно
разстроен от неочакваното обръщение. Това обаче едва ли ще трогне
особено известният като хладен финансист Жан-Клод Юнкер и
очертаващият се като добре навигиращ по актуалния курс на
европейския политически вятър Жозе Барозо |
