Ето какво пише Петър Добрев в книгата си “Кои сме ние българите” (стр.12-13). София, 2000:

"Поддавайки се на идеята, че Аспарух и Кубрат са били тюрки по произход, т.е. роднини на турците и татарите, в началото на века един чуждестранен учен - В.Томашек - измисли, че нашето име произлизало от тюрския глагол "булгамак" (смесвам, разбърквам) и го оприличи с турската дума "буламач" - бъркотия. И нашата наука взе, че повярва на този словесен буламач, макар че името ни открай време е българи, а не булгар, както погрешно го произнасят тюркските народи. Съвсем очевидно е, че ако преиначената тюркска дума "булгар" създава някаква илюзия за връзка с думата "булгамак", то точната форма на нашето име бЪлгари не оставя никакво място за подобни илюзии. От най-старите византийски летописи, в които е споменато нашето име - например хрониката на Скилица-Кедрин - личи, че то още по времето на Крум се е произнасяло с ударение върху първата сричка, както се произнася и днес, а не по тюркски образец с ударение отзад и ако нашата наука беше по-взискателна към себе си, и към евтините чужди съчинителства, тя отдавна щеше да забележи тези особености (вж. фиг. 1 и 2.). Но на никого и през ум не му мина, че ако Аспарух и Кубрат бяха тюрки по произход, т.е. турци или татари, тогава ние днес щяхме да се наричаме не българи, а булгари, както биха произнасяли българското име въображаемите тюрки на Аспарух, а в надписите от времето на Крум византийците щяха да слагат върху думата българи ударение отзад, а не върху първата сричка, защото ако Крум беше от тюрски произход щеше да произнася думата българи като "булгар". Всички тези неща са толкова прости и очевидни, че е просто учудващо как никой не се е досетил за тях, когато Томашек, базирайки се върху изкълчената форма "булгар" измисли странната теория, буламач, като че ли има на земята някой народ, който да се е наричал с подобни епитети."

Фиг.1: Ранна византийска рисунка, изобразяваща една от битките на Крум с византийците. Над българската войска е написано на гръцки името “българи”, в което летописецът е сложил ударение върху първата сричка, както се произнася нашето име и до днес. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.9)”

Фиг.2: “Рисунка от Х в., изобразяваща една от победите на Симеон. Над рисунката вляво е написано името “българи” с ударение върху първата сричка. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.31)”