27-05-2005

Мистификацията Белчо... Тя ни въведе в позитивно заблуждение за години. Боядисва си брадата бяла, мислехехме си, за да е в стил с името му - човекът е архитект, има естетическа концепция за собствения си външен вид, според която не върви да си с черна брада при такова собствено име. Въобще има естетически представи за себе си и близките, за околностите и околните, за предходниците и следовниците. ..

Докара го до внучка Дариа - прекрасен подарък за новата 2005: също така великолепно естетическо произведение, създадено с несъмненото съдействие на неколцина близки родственици.

Обаче никой не допускаше, че може да гони N-десет. Докато ги гонеше, ги настигна и ни шашна с факта, че, първо, ги е догонил така свеж, и второ, че са именно N-десет.

Шокиращо е за всеки, който е катерил баир заедно с Белчо при температура, която в числено изражение е съизмерима с годините на Белчо. Представяте ли си го?

Този белобрад младеж спретна страхотен купон в събота вечер - на 21 май. Дойдоха най-близките му приятели, мнозина от тях - отпреди N-десет години (Преобладаващата част - достопочтени дами и господа, чиито произход и социално качество нямаха нужда да бъдат документално доказвани - те се излъчваха директно от физиономиите им...). В единия ъгъл имаше и банда от интелектуалната бохема, която не изглеждаше така достолепно, но пък също като останалите присъстващи изпитваше изключително горещи чувства към юбиляря.

Защото този човек не може да те остави безучастен. Или го обичаш, или го мразиш. В по-сполучливия случай най-добре е първо да го разбереш, пък после да се отдадеш на чувства.

На Белчо внучка му Дариа посети светското събитие, като премина през ръцете на поредица от хора (на баща си, на чичо си, на майка си, на баба си, на...) и през антрефилето на купона се хилеше на всички. После разбира се петмесечното ревна и го прибраха у дома.

Нататък нещата се развиха по обичайния начин. Необичайно беше количеството. "Белчо да не е убил бабичка?" - чудеше се ъгълчето на интелектуалната бохема в края на софрата. "Не!" - твърдеше пламенно един от нас. "Просто човекът празнува N-десетата си годишнина заедно с приятелите си!"

Щастие и чест за някои от нас беше, че бяхме поканени да бъдем измежду тях и освен това имахме шанса, времето и възможността да присъстваме на това паметно тържество.

Да си ни жив, Белчо! Пиши! Проектирай! Черпи!

Още инфо

Имало едно време седем братя близнаци.

Да си признаем, че не са били седем, а пет. Само защото двама от тях са починали преди да станат част от тъпия живот. Останалите пет обаче се преборили.

Тук обаче има и друга тънкост. Петимата съвсем не били близнаци - братя от тях са били само четиримата. Петият бил сестра. Случва се. Дай боже всекиму! Важно е да се обичаме, и никак не ми е трудно да продължа, защото историята я измислям аз. А тя е истинска от където и да я погледнеш.

Сега ще отидем много напред, в деня, когато най-мъничкият от тях имал юбилей. Длъжни сме да отбележим, че между него и най-големия лежали осемнадесет години. Които съвсем не лежали, а си взимали своето. Взимали от този, който имал повече и не давали на никого нищо от Нищото, в което като че ли отива Времето, като такова.

Къде отива времето?

Та най-малкият имал юбилей. Няма значение какъв. Нещо кръгло, или квадратно, или двуъгълно, какъвто е животът. В синия ъгъл той, в червения ъгъл Времето, и някой се опитва да победи нещото, който дава време за размисъл. Някак си безсмислено. И предопределено.

Както и да е, да караме поред. Юбилярът поканил само хора, които обича. Наричат се Приятели. За тези, които не знаят: Приятелите са нещо особено, което можеш да не срещаш десет години, но когато съдбата ви събере, просто времето няма значение. Приятелят е човек, с който можеш да бъдеш нещастен, човек, с когото можеш да си щастлив, човек, с когото можеш да не се виждаш десет години и пак да го обичаш.

Случаят беше точно такъв: кръгла годишнина...

Точно този ден се е случило и още нещо, за което все още никой не знае. Дори и Авторът. Защото истинският Автор не измисля и не предизвиква събитията, а ги следва по един особен и изключително болезнен начин. Болезнен естествено за него. Защото никой не е длъжен да прочете глупостите на Автора, но той е длъжен да ги напише, ако е такъв. Защото нещата са се случили и то точно едикакси.

Аз съм пълен с размишления. Пълен съм с пътеки, по които е възможно да потегли нечия, и предимно моята мисъл. Даже мога да ви призная, че моята мисъл вече е била там, и се е върнала без кой знае какъв успех. Правя всичко възможно да държа мисълта си около себе си, но ми е все по-трудно. Остарявам, и разбирам, че мисълта ми е все по-непотребна. Ако бях по-умен, досега да съм разбрал, че и аз съм непотребен..

Обаче не съм по-умен. Съжелявам, не го правя нарочно.

Та някой имал юбилей. Съдбата му отпуснала малко парички, и той имал невероятното удоволствие да покани хората, които поканил. Всичко минало прекрасно. Добро настроение, добра храна, добър алкохол. Което разбира се не било най-важното. Никой не знае кое е най-важното, Авторът също.

Какво знае Авторът?

Авторът знае, че в този ден от гадната, мръсна, единствена, с нищо незаменима, прекрасна наша Земя, и от съпътстващия я неадекватен живот се е отделил един човек, и това е най-големият от братята близнаци на юбиляра. Авторът знае, че нито един от братята и сестра му не се обадили, за да не попречат на човека, който има нещо да навършва - да го навърши, и на хората, който имат нещо да довършат - да го довършат.

Авторът знае, че има неща, които са вечни, и той не е от тях.

Никога в животът си Авторът не е измислял нищо. Писал е и е говорил само за неща, които са се случили. Просто пак някой умрял и за съжаление това не бил той…

Много е лесно на човек да каже, че плаче за нещо. Трудно е да го направи.

…И така, вече останали четирима братя близнаци, от които, вярвайте ми, единият бил сестра. Между най-големия и най-малкия лежали само петнайсет години. Които съвсем не лежали, а си взимали своето от този, който има в повече и не давали нищо на другите. Освен още малко време, за да се обичат...

Земята започвала да става все по-мъничка. А Авторът все по-дребен.

Няма да му мине, но ще се оправи. Просто някой е загубил брат си. Докато празнува.

После останали трима братя близнаци, от които...

После останали двама... от които...

После останал един... от който...

После останала тази приказка.