Чакай да видим, рекох си, колко съм рационален - и отидох на "Гласоводителя" на Центъра за либерални стратегии. Идеята е чудесна - да се обърне процедурата на избор, като първо посочиш какво според теб трябва да се прави, а след това видиш коя политическа сила стои най-близо до твоите разбирания. С една дума - да избираш не лица и медийни образи, а интересите си.

So far, so good! Набързо отговорих на 25-те въпроса и се оказа, че трябва да заложа на... БНС. Което и през ум не ми е минавало, ако трябва да се изразя меко. Дали изненадващият резултат (от приятели и пишещи по електронните форуми знам, че не съм само аз изненаданият) показва, че политическото съзнание на българина е все още съвсем слабо рационализирано? Или има нещо сбъркано - не в "Гласоводителя", а в целия режим на политическа публичност, формиран през Прехода?

Има поне две фалшиви допускания, върху които почива днешният т.нар. политически дебат. Първото е, че избирателят може и трябва да гласува според интересите си. Върху това допускане се крепи целият разказ за прехода от "идеология" към "рационална политика", който доминира в публичното пространство. Имало едно време едни сини и червени фанатици, ама сега вече се гласува прагматично. Антонио Грамши и Луи Алтюсер обаче пък казват, че човек следва не своя интерес, а онова, което си мисли, че е негов интерес.

Разбира се, Грамши и Алтюсер са марксисти и се надяват един ден човекът да прозре истинския си интерес, но като всички марксистки надежди и тази не е много надеждна. Което не пречи днешните коментатори на политическия живот да се държат така, сякаш "проглеждането" вече се е случило.

Второто фалшиво допускане е, че историята няма значение. Сравняваме политически програми и се местим по хоризонталния спектър "ляво - дясно", избирайки между политици, които пък се държат като новородени.

И всички гледаме напред. И това било много прагматично - да загърбим миналото, да мислим за бъдещето... Всъщност реенето в бъдещето и увереността, че всичко започва от днес, не е прагматизъм, а непълнолетие на разума. Невъзможно е да проумеем политическата констелация на настоящето, нейните възможности и ограничения, без памет за миналото. Ако искаме да разберем нещо в социалния свят, трябва да вникнем в условията на неговото възникване, казва Бурдийо.

Има ли смисъл да слушаме предизборни обещания и дебати, ако вече сме забравили как Симеон II се върна през 2001 и спечели изборите? Нима ежедневните глупотевини, които идват от НДСВ под формата на новини, са изненада за този, който знае как е изградена и функционира царската партия? А какво да кажем за радетелите на дясното обединение, политици и коментатори, които все се чудят защо десните не се обединяват? Ами да се върнат малко назад и ще спрат да се чудят. Преди да се сравняват програмите на СДС и ДСБ и "да се гледа в бъдещето" например, е добре да се разбере, че ДСБ съществува именно защото в нощта след местните избори през 2003 Надежда Михайлова отвори вратата на политическия опортюнизъм и това накара част от българското гражданство да се почувства непредставено в политическия зоопарк.

Впрочем буквите, чийто празник вчера празнувахме, са измислени именно за това - да пазят миналото. За да имаме индивидуална памет, а не сляпо да се водим от шаманите на племето.