С приближаването на датата на редовни избори расте и динамиката, с която избирателите биват подлагани на силен информационен натиск - партии, програми и планове, верни, неверни и спекулативни характеристики за политици, анализи, предвиждания, популизъм и откровени фалшификати.

Многократно повтаряни отвсякъде и с възможно все по-висока честота тези „информационни единици” не оставят съзнанието на избирателя да си почине и така последният изпада постепенно в психотично състояние, което води до политическо късогледство. Като се пренася тежестта от важното, същественото и трайното върху шлагерното, временното и маловажното, предизборната атракция търси и постига онова особено състояние на гласуващите, което ще позволи с някоя ловко представена химера да се привлекат повече гласове. Разбира се, което ще доведе до поредните разочарования от управлението на поредния управляващ измамник малко по-късно. Но това е и целта на медийните кампании, които се поддържат само с много пари – да подготвят идването или оставането на такова правителство, което ще гарантира по-нататъшното съществуване на посткомунизма с неговата тоталитарна държава, който трябва да осигури спечелването на още повече пари. От джобовете на измамените данъкоплатци.

Затова и изборите са времето за заблуди.

Целта не е добруването на българите. Не, не може да е така в ситуация, в която е ясно, че старата тоталитарна държава продължава да функционира, когато собствеността върху най-важните икономически структури е получена вследствие посткомунистическото преразпределение между неколкодесетки фамилии, които контролират криминални, корупционнии и монополни механизми за по-нататъшно източване на пари от джобовете ни...

Малко надежда за по-трезва преценка е възможността колкото се може повече избиратели да се отърват от внушенията на предизборните омайвания, което обаче заради монопола на тоталитарната държава и нейните дъщерни медийни структури е много трудно.

Все пак относителна независимост на мнението може да се постигне, ако се изберат няколко индикатора, които сочат недвусмислено истината за ситуацията:

1. Пари зад предизборната кампания по десетобалната система

НДСВ  -    10

    Писа се, че е ангажирана американската фирма, която направи стратегията на Елцин, който беше преизбран, след което беше извършена и най-безогледното приватизиране

    Не са малко и съобщенията за използване на държавни следства за кампанията

    Говори се и за възможни фалшификации

БСП    -   3

ОДС    -    2

ДСБ     -  1 

2. Отрицателно отношение на медиите към партията като цяло или към нейни ръководители по десетобалната система

НДСВ  -    1

БСП     -     3

ОДС      -    2

ДСБ       -   9

3. Популизъм в програмите по десетобалната система

НДСВ  -    10

БСП     -     6

ОДС      -    4

ДСБ       -   2

4. Каква част от обещаното е изпълнено от съответно правителство свързано с партията в проценти

НДСВ  -    10% б правителство на Сакскобурготски /

БСП     -     0% - има се предвид Виденовото управление

ОДС      -    80% (правителство на Иван Костов )

ДСБ       -   80%  (правителство на Иван Костов)

5. Отрицателни отношение от страна на прокуратурата по десетобалната система

НДСВ  -    0

БСП     -     0

ОДС      -    0

ДСБ       -   9

6. Негативни слухове за партия като цяло или към нейни ръководители по десетобалната система

НДСВ  -    5

БСП     -     3

ОДС      -    5

ДСБ       -   9