Този текст, цитиран от "Демокрит", съдържа една констатация и една прогноза. Констатацията е, че живеем в свят на неконтролируемо разраснали се хиперидентичности, прогнозата - че не е далеч времето, когато това ще доведе до радикално отричане на всяка eтноидентичност!

I. Идентичност и хиперидентичност

В книгата си "От принадлежност към идентичност" (София, 2002) Ивайло Дичев се е докоснал до същината на прехода от традиционно към модерно общество - триумфът на глобалността над локализираността, на космополитните над етноцентричните светогледи. Авторът, разбира се, няма предвид действителен преход от принадлежност към идентичност. Заглавието е само находчива метафора за изразяване на значима промяна във формата на човешките идентичности.

Наивно е да се мисли, че разликата между нас и далечните ни предшественици е толкова несъпоставима, че за някакви си 500 (нека да са 1000) години сме успяли да заменим жестоките нрави на капсулираните социални общности с човеколюбивите ценности на отвореното общество. Още по-абсурдно е да се твърди, че в първобитното племе е нямало изявени индивидуалности, чиято харизматичност им е позволявала произволно да променят отколешни традиции, обичаи и обреди, както и че индивидуалната идентичност в рамките на съвременните ни западни общества в основата си не е социално предопределена.

По-вероятно било да е обратното.

Това е само първо. Следва второ, трето...

Още по темата - в "Демокрит" >>