|
"Беларус днес много напомня на
България в последните години преди 10 ноември - опитомен (?)
социализъм (?), опозиция, обхваната
от дълбока дрямка, която чака властта сама да си извърши преврат,
кротко население, което не е изнервено от безработица и
безпаричие. Средната работна заплата е около 550 000 беларуски
рубли (350 лв), пенсиите са колкото нашите. Един учител се
пенсионира с 360 000 рубли (220 лв)."
(Смех, смех...)
Това ни го
разправят от левичарския "Сега".
Сякаш ние сме тъпи като задници.
Да - в България си имаме от 15
години опозиция, назначена от ДС. И сега - тоже. И назначен
левичарски всекидневник "Сега" тоже си имаме. С всичките му офиси,
автомобили с гаражите, седмични и месечни приложения, радиостанции
и даже социологически агенции.
Всичкото това - на пъпа на София,
където за един квадратен метър режат глави.
Тази част от опозицията (която
получава и сега добри пари отвън, както и широка трибуна
в червения Нет), е очаквала
някакви действия от страна на тяхната си власт още отпреди 1989.
Повечето българи обаче преди тази година просто не допускаха, че
въобще е възможно нещо да се промени отсам Стоманената завеса.
Знаеха го само те - онези, които го
планираха и извършиха, с цел да приватизират окончателно
окрадената от самите тях в продължение на половин век преди това
държава. А по-възрастните измежду нас смаяно наблюдаваха процесите
и се чудеха какво се случва именно. Някои от тях дори допускаха,
че е възможно да получат загубената си някога собственост.
Малцина дори я получиха обратно -
въпрос на шанс. Други продължават да се съдят с
комуноидно-мутрагенните силоваци и досега - с доста променлив
резултат.
Според съвременните интерпретатори,
опозицията в ония соцдесетилетия е била потънала в дълбока дрямка.
Това го съобщават на населението потомците на същите сатрапи с
ТеТе-тата, които ни забраняваха правото на опозиционно мислене,
говорене и поведение срещу отстрелване. Не даваха да кажем какво
мислим и чувстваме за братята турци, например, или за обгазяването
на децата покрай Дунав - за братята русенлии, свищовлии или
тутраканци...
Просто тейковците им стреляха с
ТеТе-тата, прибираха някои от нас по каушите, за да ни хвърлят в
ръцете на криминалните... Ония измежду нас, коите не клекваха
толко лесно, изчезваха. Другите пък внезапно се появиха след 1989
като политици или бизнесмени - то след десет-двайсе-трийсе години
тормоз и бой и принуда си ставаш бетер комуноид.
На червените не им пукаше. Едни от
нас клекнали, други измрели, трети се изпотрепали помеждз си - кое
как дойде. Те искаха да ни смачкат, излъжат, посрамят и ограбят.
Общо взето, съумяха да се справят.
И кво сега, да излезем да се
стреляме с тях ли?! Че ние да не сме като изродите им от
месомелачките в концлагерите?!
Срамна история, която смърди на
кенеф, неизмит отпреди барем 150 години.
А за тях продължава да е водещ
най-отпред, тъй да се каже - фронтпейдж лозунг: Взимай
парите на другия и бегай. Преди тва повервай. В светлото
бъдеще. После докажи, че си беззаветно предан - вземай и
бегай бързо. Ако бегаш бавно - стреляй назад точно.
Наименованието на заниманието е социализъм. Ако си
достатъчно амбициозен и лишен от морални прегради крадец и убиец -
дерзай упорито! Все ще го докараш до партиен секретар, синдикален
лидер, началник цех или бригадир на полевъдна бригада (моля ви се,
и такава една престижна длъжност бяха съчинили ония текезесарски
безмозъчни уроди за селските крадци, убийци, а също обикновени
рекетирани и репресирани селяни, че да ги навървят в йерархия...)
Събирателното наименование беше
комунист.
Ма тва да бачкаш - ньдьей тъй, уа,
бравчьед. Могу зор. Важното е да гепиш длъжност. Това беше
и е "работата" на социалистите (на комунистите - директно да
грабят и избиват). Работата на капиталистите винаги е била
просто да работят.
Ма социалистите (комунистите) не щат
- обичат да са на длъжност. Реално - да прибират парите на
другите. Тва е.
Няма по-деликатно описание на цялата
тази простичка история. Епикриза на диагнозата. |
