Има такава идея - да се прекара петролопровод, който прескача по късия път Проливите - капиите, бленувани от петербургските царе, от московските генерални секретари и президенти, на които вечно им се е щяло да курдисат по някой местен предател за онбашия, който да контролира корабоплаването през Босфора и Дарданелите. Мечтата не е изтляла, но временно бе заменена и медийно раздухана с друга.

Руски, гръцки и български фирми проявявали интерес към байпасния петролопровод Бургас-Александруполис и ще се събират на първа среща в София в четвъртък, съобщава Mediapool.

Обаче байпасирането на великоруската мечта се оказва проблематично. Компаниите, заели се с начинанието, трябва да осигурят доставката на стартовите 15 млн. тона суров петрол, необходими за осигуряване на финансирането, че да почне въобще проектирането, без което пък е невъзможно да стартира строежът на нефтопровода. Компаниите от консорциума трябва да гарантират до десетата година от евентуалния старт, че съоръжението ще транзитира най-малко 35 млн. тона нефт годишно, още по-добре - 50 млн. тона.

Засега няма доставчици, които да гарантират такъв дебит на входа в Бургас. Което означава, че на изхода в Александруполис танкерите няма да има с какво да бъдат пълнени. Засега няма и гарантирани купувачи на такова количество петрол в достъпния за танкерите район на света. То точно там някакси особено ускорено върви една технологична революция, свързана с намаляване на енергийното потребление, промяна в структурата на същото и прочие.

И за какво да го строим това нещо? Отговорът ще го научим по-нататък. Понеже май ще го строят и без да е гарантирано, че петрол ще постъпва на входа. И че петрол ще бъде търсен и купуван на изхода.