|
Книгата на Христо Христов "Убийте
Скитник" разкрива, че това става броени дни преди първите избори
през 1990 от страх опозицията да не научи за него
Националната разузнавателна служба
(НРС) е прикрила следите на агента, изпратен през септември 1978 в
Лондон да неутрализира писателя Георги Марков. Този и други
неизвестни досега факти разкрива новата книга на журналиста от в.
“Дневник” Христо Христов “Убийте Скитник”, чиято премиера ще бъде
на 15 юни в София. "Дневник" ще публикува откъси в следващите две
седмици. Документалното разследване проследява подробно
българската и британската държавна политика по случая с Георги
Марков и е изградено на базата на проучването на множество
секретни архиви и на британски дипломатически документи.
|
 |
Спешното преустановяване на работата
с италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, работил 18 години
за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) под
псевдонима “Пикадили”, е било превантивна мярка, породена от
опасенията контролът върху разузнаването да не попадне в ръцете на
опозицията след изборите през юни 1990 и дейността на агента да
бъде разкрита. Последната среща с "Пикадили" е проведена от
неговия водещ офицер полк. Мичо Генковски на 7 април 1990 в
Будапеща. През 1978 Генковски ръководи отдела в ПГУ, отговарящ за
“вражеската” емиграция, в който е водена разработката “Скитник”
срещу писателя
От досието на “Пикадили” в
разузнаването се разбира, че в края на 1977 със санкция на
зам.-министър ген. Стоян Савов, отговарящ за ПГУ, на агента е
поставена единствена задача да работи за неутрализирането на
“Скитник” - псевдоним, под който разузнаването разработва
писателя. Прикриването на агента през април 1990 от НРС е
последната стъпка за заличаване следите на престъплението, след
като малко преди това са унищожени досиетата на Марков.
През 1992 следствието за убийството
на Марков стига до “Пикадили” и установява, че той е единственият
агент, който е бил на 7 септември 1978 в Лондон, когато е
извършено покушението. Книгата разкрива и драматичните
дипломатически преговори, които Великобритания и Дания водят за
получаване на досието на “Пикадили”, което България отказва да
предостави на международното следствие. Журналистът установява, че
цялата дипломатическа кореспонденция по случая “Пикадили” в МВнР и
в прокуратурата са заличени, но публикува оцелели копия от тях.
Авторът е открил в архивите и
секретното решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1973, подписано от
Живков, с което на разузнаването е разрешено да извършва убийства
зад граница на физически лица, които “се занимават с активна
вражеска дейност". Книгата разкрива още, че последният началник на
ПГУ ген. Владимир Тодоров, осъден за унищожаването на част от
досиетата на писателя, е излъгал Върховния съд през 1992 за
алибито си в деня, в който десеттомното досие на Марков е изискано
от архива на разузнаването и после изчезва.
“Влизането на България в НАТО е
идеален повод британските служби да поискат всички материали по
случая “Марков”, посочва бившият британски посланик Ричард Томас в
едно от 25-те интервюта, направени от журналиста специално по
темата, сред които с президентите Желев и Стоянов и директорите на
разузнаването ген. Бриго Аспарухов и ген. Димо Гяуров.
"Дневник"
Последна среща с "Пикадили"
● Националната разузнавателна служба
e прикрила следите на агента
● Страхът бил опозицията да не
разбере за дейността му
"● Замразяването" станало броени дни
преди първите демократични избори
7 април 1990, Будапеща
В почивния съботен ден пред операта
в унгарската столица сред потока от минувачи двама мъже разменят
поглед. Той е достатъчен, за да видят опознавателните знаци и се
уверят, че конспиративната им среща върви по план и може да се
проведе. И двамата са чужденци. Единият - с оплешивяла коса, остър
нос и мустачки - е италианец, но в джоба си носи датски паспорт.
Казва се Франческо Гулино и е дребен търговец на антикварни
предмети с малко магазинче в Копенхаген, Дания. Онова, което
никога не може да се разбере от документа му за самоличност, е, че
от 18 години работи като агент на Първо главно управление (ПГУ) на
българската Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване)
под псевдонима “Пикадили”. Срещу него стои водещият му офицер
полк. Мичо Генковски, дългогодишен кадрови служител на ПГУ, а към
момента на създадената на мястото на ПГУ Национална разузнавателна
служба с указ на Петър Младенов от 5. ІІ. 1990 - един от малцината
разузнавачи, които могат да разпознаят визуално “Пикадили”. Зад
името му в дипломатическия паспорт се крие полковник от
разузнаването, ръководил през 1978-04 контраразузнавателен отдел
(КРО) в ПГУ, отговарящ на “вражеската” емиграция, а след това на
03 отдел “Западна Европа и САЩ”.
Срещата е организирана по спешност и
се оказва последната. По същото време империята на комунизма се
разпада. В България партията се опитва на всяка цена да задържи
властта на фона на неочакваните политически промени в Източна
Европа и задаващата се икономическа криза. Държавна сигурност
панически заличава следите на най-компрометиращите престъпления на
Живковия режим, сред които и убийството на българския писател
Георги Марков през 1978 в Лондон. Прикриването на "Пикадили" е
последната крачка за заличаване на следите на престъплението, след
като преди това са заличени досиетата "Скитник", псевдонима, под
който ДС разработва писателя. Тайно от неопитната опозиция в МВР и
разузнаването в пълна секретност тече акция по унищожаването на
хиляди досиета.
Задачата на полковника от
разузнаването е да “замрази” агент “Пикадили”, за да може неговото
досие да потъне в архива и никой да не разбере за операцията,
която му е поставена през септември 1978 в Лондон. Спешното
преустановяване на връзките с “Пикадили” е предпазна мярка,
породена от опасенията контролът върху разузнаването да не попадне
в ръцете на опозицията след първите демократични избори в България
през юни 1990. В строго секретния доклад на полк. Генковски за
срещата, запазен в архива на НРС, е посочено:
“На 7. IV. 1990 събота, се
осъществи среща с агент "Пикадили". Срещата бе определена пред
операта в Будапеща. Агентът се яви навреме. Разговорът се
осъществи в движение и в ресторант "Тройка" за два часа, като по
пътя се проверихме за външно наблюдение...
"Пикадили" каза, че новата ситуация
е трудна за комуникация. Казах на агента, че е целесъобразно да
замразим съвместната ни работа. Казах му, че ние ще следим
стабилизирането му. Подчертах, че няма да се срещаме. “Пикадили”
прие новината без смущение и каза, че при нужда ще е на
разположение. Заинтересува се каква е обстановката в страната и
дали има вероятност нещата да се развият както в някои други
източноевропейски държави. Аз му описах обстановката, предстоящите
избори, целите и задачите на партията. Той се поинтересува дали
ако опозицията спечели изборите, има опасност да бъде разкрит. Аз
му обясних, че ако това стане, има начини той да бъде прикрит.
Подарих му подарък (художествено
пано) като благодарност за съвместната ни работа. Агент "Пикадили"
го взе и благодари."
В джоба си “Пикадили” прибира и 700
долара - последните от няколкото десетки хиляди, които му даваха
неговите тайни работодатели в комунистическа България през
всичките 18 години, през които работи за тях.
Четири дни преди това
3 април, 1990, площад “9 септември”,
София
Пространството пред мавзолея на
Георги Димитров - мястото, където десетилетия наред БКП чества с
тържествени паради победата на комунизма, се обявява
преименуването й на БСП. “Ние не приемаме новото име, за да
заблуждаваме хората и себе си. Ние разглеждаме новото име на
партията като олицетворение на нейната дълбока промяна”, заявява
лидерът й Александър Лилов. На заседание на Висшия партиен съвет,
в доклада си пред тесния партиен елит посочва: “Ние има от какво
да се откажем, оглеждайки собственото си минало, и това е на първо
място идеологията и практиката на сталинизма с неговия деформиран
модел на социалистическото общество с неговите репресии срещу
невинни хора, партийни и безпартийни. Приемайки името
социалистическа, ние се разграничаваме от корените, от
първопричините, от фактите и от носителите и виновниците за
допуснатите грешки и извращения. Ние се отказваме от претенциите
за монопол върху истината, от чуждата на марксизма нетърпимост към
инакомислието. Тази нетърпимост, облечена в държавна власт, стана
основа за насилие и масови репресии в името на светлите идеали на
социализма."
В първата си предизборна платформа
БСП се обявява за принципи, определяни дотогава от БКП като
идеологическа диверсия, принципи, многократно посочени като
нарушения на основни човешки права от режима в "Задочни репортажи
за България" на Георги Марков, заради които той е:
- Всеки има право да живее, където
иска, БСП е за отмяна на феодалната система на “жителство”.
- Всеки има право да пътува, където
иска по света и да се завръща, когато иска.
- БСП е за премахване на
бюрократичната система на паспортния режим и изходните визи.
- Всеки има право да изразява своите
политически убеждения открито.
- БСП е за свобода на словото и
печата и за свобода на информацията”.
Вътрешният министър ген. Атанас
Семерджиев вече е обявил пред Кръглата маса (на 6 февруари), че
Държавна сигурност не съществува и че всичко в МВР ще протича
съгласно върховенството на закона.
Шестнадесет дни по-късно
19 април, 1990, София, централата на
НРС на ул. “Хайдушка поляна” 12
Началникът на 03 отдел
“Западноевропейски страни” в доскорошното ПГУ и настояща НРС
полк. Атанас Кременлиев от няколко дни е зает с една и съща
работа. След тежките зимни месеци, преминали в “почистване” на
архива и преустройство на управлението, в движение се преминава
към преглед на делата на действащия агентурен апарат. Остават
по-малко от два месеца до изборите на 10 юни 1990, когато никой не
знае какво ще се случи. Дотогава най-секретните тайни на
разузнаването следва да бъдат заличени, преди надигащата се
опозиция да си е навряла носа в работата на разузнаването.
Бюрото на началника на 03 отдел е
затрупано с доклади за “замразяване” на агенти на българското
разузнаване в Западна Европа. Началникът чете справките почти
механично, след което ги подписва с “Утвърдил”. Взема следващия
доклад - кратка информация за среща с агент преди две седмици в
Будапеща. Оперативното дело на агента се води от 04 КРО. Оттам са
приложили кратка справка за агент под кодово име “Пикадили”, в
която подробностите за изпълняваните от него задачи са спестени.
Ако имаше пред себе си цялото досие, началникът на
западноевропейския отдел в НРС щеше да открие в него четири
фалшиви паспорта на името на Франческо Гулино - два швейцарски и
два български (на името на Иван Гулинов), ползвани от
дипломатическата номенклатура, а най-отдолу италианския му паспорт
от времето, преди да бъде вербуван. Собственоръчно подписана
декларация за сътрудничество, куп строго секретни рапорти и
справки, отнасящи се до работата с него. В една от тях за агент
“Пикадили” е записано:
“Роден е на 31. V. 1946 в Бра,
Италия. До 18-годишна възраст е учил в духовно училище. Владее
английски, италиански и френски. Арестуван в България през ноември
1970 за извършване на митнически и валутни престъпления. Умен и с
добро и бързо мислене. Не е страхлив.
Първоначално е използван в страната
за изучаването и разработването на чужденци.
През 1974 е изведен на постоянно
местопребиваване в Дания с цел за решаване на наши задачи.
Първоначално открива магазин за сувенири, а след това предприятие
за рамки на картини с местен гражданин. После започва да търгува с
антики.
Използван в началото по линия на
Китай. След това е насочен към граждани на натовски страни -
Белгия, Италия, Турция..."
В един от томовете педантично са
подредени отчетни разписки за отпускането на няколко хиляди левове
в чуждестранна валута - документи, с които е осребрявана
издръжката му през годините, отчитани с подписа на зам.-вътрешния
министър ген. Стоян Савов, човека в МВР, отговарящ за
разузнаването от 1973 до 1990. Досието съдържа справки за
обучението на агента на шпионския занаят, след като е склонил в
замяна да не бъде съден за контрабанда на наркотици и валута. Сред
поставените му задачи се откроява една инструкция на ген. Савов от
1977, с която на “Пикадили” се дават указания да работи само за
“неутрализиране” на обект “Скитник” с местонахождение в Лондон,
Англия. Следват указания за маршрутирането на “Пикадили” до
Острова в края на 1977 и пролетта на 1978 с цел изучаване на
обекта. После следват документи за осъществяването на трето,
последно маршрутиране до Лондон в началото на септември 1978,
който напуска на 8 септември и след това никога повече не пътува
до Великобритания.
Началникът на 03 отдел в НРС полк.
Кременлиев не се двоуми и подписва предложението за замразяване на
дейността с него. Другарите от 04 КРО си знаят работата. Онова,
което трябва да последва, е досието на “Пикадили” да потъне
дълбоко в архива сред хилядите други дела и никой повече да не се
интересува от него.
|
