|
(Изказване пред среща с журналисти от български медии у нас и в
чужбина, организирана от БТА в София по повод 24 май))
Романът на Толстой “Ана Каренина” започва с твърдението, че всички
щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по
своему.
За обществата сякаш важи обратното: всички нещастни общества си
приличат, а всяко щастливо общество е щастливо по своему.
Може да няма пълно щастие, нито съвършено обществено устройство,
но все пак едно нещо е безспорно. Хората от т.нар. “Трети свят” не
живеят добре, не живяха добре и хората от Източна Европа,
попаднали под комунистическо управление, така както и днес не
живеят добре хората в Русия или в Беларус, както и навсякъде
другаде, където липсва демокрация, а за сметка на това има:
тоталитарно управление или авторитаризъм, които задължително водят
след себе си ограничаване на правата и свободите, насилие,
корупция...
Колкото и различно да са устроени различните държави с висок
стандарт на живот, едно е безспорно – хората там се радват на
правото си на избор, на извоюваната свобода и на стабилна
демокрация. И като следствие от това по-голямата част от
гражданите на тези страни са спокойни, добронамерени, сравнително
добре образовани и предприемчиви, моралът е висок и независимо от
мита, че тези общества били "твърде консумативни", с просто око се
забелязва, че там, например, хората жертват с радост от средствата
си и от свободното си време, за да помагат на други хора, а
полагането на доброволен труд е нещо естествено.
Уважаеми колеги, ще напомня думите на Стоян Михайловски:
"...Свободата не може да се всели там, където липсват нравствени
добродетели. Кланяме се на свободата, когато искрено признаваме у
ближния си правото да се развива и благоденства, когато се
развиваме и благоденстваме и ний - сиреч когато се откажем да
съграждаме своето щастие чрез разрушаване на хорското щастие.”
Днес България все още не е това, което са страните с развита
демокрация, но е на път да да се нареди между тях и всички ние
искрено можем да се поздравим с този мъчително извоюван успех. Но
все пак, моля, нека да не забравяме, че по стар нашенски обичай
може да се удавим на края на Дунава.
Ето защо е важно да си припомним отговорността на всеки един от
нас за европейското бъдеще на България. Каквито и проблеми да има
ЕС, ще напомня разумната забележка на Филип Димитров, първият
демократично избран (и първият премиер-демократ) на България:
” По-добре е България да има проблемите на ЕС, отколкото тези на
Третия свят.”
Оградено от света с минирани граници за повече от половин век,
нашето общество беше обречено на дълбок провинциализъм. А при тези
условия - фалшифициране на историята, ограничен достъп до
информация и липса на опит - невежеството и митотворчеството са
неизбежни и затова не трябва да ни учудва днешното ни лутане,
мъчителното разочарование от бавните промени, апатията...
При завръщането ни в цивилизования свят, реинтегрирането ни към
Европа и демокрацията, институционалните трансформации са почти
приключени. Трансформацията на икономиката също е почти завършила.
Но промените в менталността са по-бавни и проблемни.
Пред България съществуват доста предизвикателства и опасности.
Поради спецификата на българския преход миналото остана да
загнива. То не получи нравствена и правна оценка и сега лесно може
да събужда носталгия. Нямаше осъдени за комунистически
престъпления, а напротив – комунистическата номенклатура се
превърна в българската едра буржоазия*.
Това никак не помага за създаването на естественото за европееца
чувство, че човек е отговорен за своите действия при всички
обстоятелства. Медиите не могат да дадат юридическата
справедливост за престъпленията на миналото, но моралната е по
силите им.
Гражданската пасивност е от най-тежките наследства на безжизненото
тоталитарно общество. В интервю за списание „Диалог” проф. Михаил
Константинов напомни с тревога, че отказът от гражданска
активност, особено от гласуване, може да доведе до появата на
фюрери. Но гражданското общество губи и възможността си да бъде
добре информирано и да въздейства без наистина независими медии.
Една друга опасност пред българското общество е нарастването на
патриотарството и ксенофобията, нетипични иначе за българина.
Медиите би трябвало да са чувствителни към тези тенденции. Утре
няма да успеем да спрем лавината. Приказките за „силни” и „велики”
държави, ако не останат глас в пустиня (дай Боже), обикновено се
превръщат в национални катастрофи. Днес трябва да искаме не силна
или велика България, а правова България.
Нека да не сеем бури, за да не жънем катастрофи утре.
Глобализацията, от която мнозина толкова се плашат, не е следствие
от политически решения, а е неизбежно следствие от развитието на
технологиите. След като само за няколко часа можем да се
прехвърлим от единия край на света до другия, а разстоянията
практически не съществуват и всичко на този свят е твърде близко,
то ни засяга пряко – включително диктатурите и диктаторите –
убийци вече са толкова далеч от собствения ни дом, колкото ако
обитаваха горния етаж на кооперацията, в която живеем. Един
диктатор, който тероризира народа си, е опасен и за всеобщата
сигурност. Светът има право да се намеси и да го спре - дори с
цената на война, както бе спрян Хитлер в миналото или Садам Хюсеин
в наши дни, а не да гледа апатично как съветските танкове газеха
Пражката пролет или в наши дни - как Путинска Русия извършва
геноцид в Чечения.
Важно е да се разберат тези банални истини, за да не губим целта,
а тя е: хората навсякъде по света да живеят добре, а те могат
да живеят добре, само когато имат право на личен избор.
Нарушаването на религиозната свобода е още една българска
практика, която е в разрез с ценностите на Европа. За съжаление
нахлуването на полиция в над 200 български храма през лятото на
миналата година отшумя без особен отзвук в българските медии. В
много случаи това беше представено като борба за имоти или
църковна власт, докато независимо от конкретните обстоятелства по
същността си ставаше въпрос за тежко нарушаване на една от
основните свободи – религиозната.
Очевидно особена важност в момента има темата за проблемите на
съдебната система. Централизацията на българската прокуратура е не
само скандална за демократична страна, но е и заплаха за всеобщата
ни сигурност. И освен всичко друго е противоконституционна –
текстът от ЗСВ,който гласи,че прокуратурата е централизирана,
влиза в пряко противоречие с българската конституция.
Друго шокиращо разминаване с ценностите и практиката на Европа
съществува при социалните грижи - системната дискриминация на
хората с умствени увреждания, както този проблем е определен от
„Амнести интернешънъл” в специален доклад за България, и
ужасяващото положение в някои от домовете за хора с умствени
увреждания.
Но темата за отговорността на медиите при присъединяването ни към
Европа има и една друга страна. Скоро ние ще сме част от Европа.
От новите демокрации се окачва да допринесат със своя изстрадан
опит – от епохата на преживения комунистически тоталитаризъм, с
по-висока чувствителност и непримиримост към рецидивите му.
Българските медии, вече станали част от европейските медии, ще
могат да дадат ценен принос с по-висока чувствителност и
отзивчивост към нарушаването на човешките права и нарушаването на
правото на национално самоопределение в страните от бившия
Съветски съюз или в страните, в които все още съществуват
комунистически режими.
Благодаря за вниманието.
- - - - - -
*
"Едра
буржоазия" е остатъчен терминологичен рецидив, с извинение, от
марксизма. А всъщност с това наименование би следвало да се
назовава събирателно група хора, които са убедени привърженици на
Капитализма и Свободния свят, като сред тях преобладават такива,
които са над 180 см височина и над 110 кг собствено тегло – бел.
ред. |
