31-05-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

31 май 2005, 19:05

Българското правосъдие - узряло за ЕС?!

Майк Линденфелзер, Щефан Апелиус, Изабела Хакер

"Репорт Мюнхен", Първа германска телевизия АРД

 

Този материал, показан в предаването "Репорт Мюнхен" на Първа общестевна телевизия (АРД), получихме от българин, живеещ в Германия. Инженер Димитър Русков, който работи към американската армия в Ханау, Хесен, го е изпратил и на Президента, Правителството, Парламента и МВнР на Република България.

Ето какво ни писа той:

"Уважаеми господа, изпращам Ви краткия материал, по който вчера, 30.05.2005, по водещата германска телевизионна програма АРД бе излъчен филм за начина, по който се прикриват престъпленията на комунистическия режим в България.

Потънах от срам пред моите германски приятели."

Присъединяваме се към думите на инж. Русков за срама, който демократично мислещите хора изпитват към подобно гнусно замаскирване на комунистическите зверства, каквото бе извършено от кликата на Сакскобургготски и Станишев! Една от малкото утехи е, че журналистите и хората, търсещи истината, успяват ако не друго, то поне да предизвикат "известна нервираност" сред пременените чекисти, както и в по-долу разказиния случай.

Драгомир Иванов

Българското правосъдие - узряло за ЕС?

България, август 1972. Германска двойка в бягство. Нюрнбергчанинът Ролф Кюнле иска да заведе любимата си Вера Зандер от ГДР на Запад. Опитват се да преминат българо-югославската граница - предполагаема дупка в Желязната завеса. Граничарите обаче ги сгащват и стрелят. Вера Зандер умира едва на 26 години, Ролф Кюнле на 32. Неговият тогавашен колега Йоахим Мис си спомня:

"Много смесено, а и просто много потискащо е чувството към това, което се е случвало тогава - хора, които се обичиха и искаха свободата, да заплатят за това с живота си."

Правителството на ФРГ осъдило остро произшествието в България. Някои политици го нарекли "убийство". В България обаче и до днес никой не се интересува от смъртоносните изстрели срещу двойката Кюнле/Зандер. След промените случаи като този се радват на почти никакво внимание. Ние откриваме само едно име в регистъра на гробище в София. "Репорт Мюнхен" искаше да знае, как в българското МВР оценяват днес - преди планироното присъединяване към ЕС - смъртоносните откоси. Но ние се сблъскахме със стена от мълчание. Нито дума на съжаление, никой не иска да застане пред камерата.

Архивите освен това все още не са достъпни, а отговорност носи министреството на правосъдието. Но и там никой не иска да отговаря на въпроси за миналото. Трябва да опитаме още веднъж във вътрешното министерство.

Посещаваме Георги Константинов, и той е забравена жертва на комунистическия режим. Десет години е лежал по политически причини в затвора. Последствията от мъченията, електрошока и държането буден, се усещат и днес. Георги Константинов разказва:

"След три месеца ме направиха от 93 на 49 кг. Хващаха ме за косите и блъскаха главата ми в стената. От това получих мозъчно сътресение."

Дълги години той и други жертви водят борба за достъп до архивите. Със свръхусилия са успели да получат едва част от материалите. Най-важните документи, с които могат да се подведат под отговорност някогашните извършители, обаче така и не получават. Нищо чудно - старите обвързаности в държавния апарат съществуват и до днес. Георги Константинов разказва:

"В България не постигнах нищо. Защото отговорните и техните наследници в тайните служби, в съдилищата, партиите и парламента се държат здраво един за друг в един вид Закон за мълчание."

Досиетата и до днес са подчинени на вътрешното министерство, т.е. на службата, която някога ги е събирала. Грешка в системата, която предвид присъединяването на България към ЕС отчитат и други. Съдия Нели Куцкова казва:

"Това е част от историята и тя трябва да бъде в историческия архив и да не се управлява вече от МВР. За съжаление ние си нямаме пастор Гаук."

И по случая "Константинов" никой от българското МВР не иска да говори пред камера. Междувременно в редакцията на "Репорт Мюнхен" пристигна мистериозен факс, без подател. В него става дума най-вероятно за старо досие на бившата Държавна сигурност за (предполагаема) анти-комунистическа група на съпротива. Четем името "Георги Петканов". Трябва ли този факс да послужи, за да хвърли добра светлина върху сегашния вътрешен министър на България Петканов? Да го представят като бивш боец от съпротивата, който сам бил жертва на стария режим? Ние във всеки случай установяваме, че някои архиви в България изведнъж много бързо могат да се появят. Но, за съжаление, това не важи за всекиго.

Вместо да се загрижат за миналото, българите предпочитат да гледат напред, в посока влизане в ЕС през 2007. Икономиката расте светкавично. Напредък се усеща и в борбата срещу корупцията, но тя още не е изкоренена.

Намираме се на строителната площадка на автомагистрала "Тракия". Строежът на един километър от този аутобан струва според "Трансперънси интернешънъл" почти два пъти повече от нормалната пазарна цена. Питаме се, къде потъват всички тези пари? Запитваме българското бюро на "Трансперънси интернешънъл". Там са стигнали до заключението, че предоставянето на лиценза на частен консорциум противоречи на правилата на ЕС. Огнян Минчев посочва:

"Нямаше никакъв открит конкурс и никаква информация за публичността. Поверителното боравене с всички официални информации по този случай довежда до подозрението, че тук играят други, скрити интереси."

Макар и правителството да отхвърля упреците, нелепости като автомагистрала "Тракия" могат да навредят на присъединяването на България през 2007. Протаканите реформи в правосъдието трябва да се приложат възможно най-бързо. Димитрис Куркулас, посланик на ЕС в София, казва:

"Ако българите не напишат домашното си и не изпълнят това, което са обещали, ние естествено няма да се поколебаем, да препоръчаме на страните-членки съответната предпазна клауза"

Нашето посещение изглежда е предизвикало известна нервираност в българското МВР. Както научихме, сега щели да се преразгледат още веднъж случаите на забравените жертви. някогашният колега на Ролф Кюнле, Йоахим Мис разсъждава:

"Това е калкулация. Щом възникне натиск от една държава - а Рудолф Кюнле бе тогава гражданин на ФРГ - и щом след това трябва да се внесе яснота по същество, то то е само защото България се стреми да влезе в ЕС. Иначе едва ли биха го направили"

Излъчено на 30 май 2005

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо