|
Това
стихотворенийце е писано на 20-ти априлий през далечната 1989-та .
Тогава го кръстих само „Напред!”, защото ако беше „Напред с БКП
отпред!”, щяха да започнат едни съмнения в политическата ми
лоялност, каквото нещо аз не притежавах тогава. Днес, шестнайсет
години по-късно, уверен, че никой не може да ме обвини в
политическа нелоялност, смело мога да напиша:
В железен строй
вървим напред.
Не сме добре, но
сме наред.
Вървим натам,
вървим натук,
вървим във крак,
като в юмрук,
жена до мъж,
баща до син,
във сняг и дъжд
– като един,
и всеки глух, и
всеки сам,
вървим натук,
вървим натам
във строй единен
и сплотен –
до тебе - той, а
ти до мен,
върви орач,
върви доцент,
върви водач
(за
тоз момент),
върви работник
до плувец,
миньор – до
оперен певец,
върви директор
до поет,
Кръгом!...Напред!...Кръгом!...-Напред!...
Оттам-натук!...Оттук-натам!...
Вървиме си. Къде
– не знам.
Не сме добре, но
няма глад
сред босоногия
парад,
вървим,
издигнали плакат,
че няма връщане
назад –
Кръгом! Напред!
Кръгом! Напред!
Кръгом!....и
всичко е наред !
...и така, до
светлото бъдеще...
Спосибо!
Без мен!!! |
