си мрачните страни на съветския комунизъм. След Октомврийската революция бизнесът на баща й е национализиран, а семейството й е принудено да се изсели първо в Украйна, а след това в Крим. През 1924 завършва история и философия в Петроградския университет, където става свидетел на разцвета на символизма, руския религиозен ренесанс и руския марксизъм. Сериозен отпечатък върху философските й възгледи оставя философията на Ницше. Непосредствено след дипломирането си продължава да следва в Държавния институт за филмово изкуство. През 1926 заминава за Съединените щати с временна виза. Официалната цел на пристигането й в САЩ е да гостува на свои роднини в Чикаго, но в действителност тя предприема това пътуване с твърдото намерение да остане завинаги. В Чикаго емигрантката Алиса Розенбаум приема псевдонима Айн Ранд (фамилията е взаимствана от марката на любимата й пишеща машина “Ремингтон-Ранд”), с който остава в историята като един от най-страстните защитници на разума и индивидуалната свобода.

Писателската кариера на Айн Ранд започва от Холивуд. Скоро след пристигането си в САЩ тя получава работа като сценарист в холивудското студио на Сесил Демил. През 1929 се омъжва за актьора Франк О’Конор и остава негова съпруга до смъртта му през 1979.

Първоначалната си популярност като писател Айн Ранд получава през 1936, когато пиесата й “Нощта на 16 януари” постига забележителен успех на Бродуей. Първият й роман “Ние, живите” е публикуван през 1936. Той е със силен биографичен елемент и е базиран на годините, прекарани в Съветска Русия. Две години по-късно е издаден вторият й роман “Химн”, в който тя разкрива своите възгледи за значението и величието на човешкото его. Действието на романа се развива в бъдещето и разказва за общество, завладяно от колективизъм до такава степен, че думата “аз” е заличена от речника на хората.

Но книгата, която я прави световноизвестна, е “Първоизточникът”. Първоначално отказан от 12 издатели, този забележителен роман е публикуван за пръв път през 1943 и вече над 60 години остава сред най-продаваните книги в света. В него Ранд пресъздава своето разбиране за “човека като герой” и разкрива философското си виждане за сблъсъка между индивидуализма и колективизма и за морала на рационалния егоизъм.Главният герой Хауърд Роурк е архитект-новатор, който се бори с архаичния стил на 30-те, нелеп в ерата на небостъргачите. Чрез професията на архитекта тя представя конфликта между независимата личност и тези, които избират да живеят според стандартите на другите. Героят на Ранд проектира здания от стомана и стъкло, докато Ню Йорк се застроява със стоетажни дворци с антични портици. Човешкото его е първоизточник на прогреса – внушава с романа си Ранд. В образа на Роурк тя за първи път лансира представата си за идеалния човек.

Истинският шедьовър в творчеството на Айн Ранд, с който тя поставя фундаментите на своята философия, е нейният четвърти и последен роман “Атлас сви рамене”. Той е публикуван през 1957 и разказва епичната история за бавния колапс на обществото и стопанството вследствие на изчезването на основните двигатели на прогреса – хората на разума, новаторите. Главните герои на романа са двама индустриалци, Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имащи куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от регулациите ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато останалите индустриалци изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал. Темата на романа е “ролята на разума в човешкото битие и, като резултат, демонстрацията на нова морална философия: моралът на рационалния егоизъм” С “Атлас сви рамене” идеите на Айн Ранд стават неизменна част от философията на ХХ век.

След 1949 г. Айн Ранд напуска Холивуд и се отдава изцяло на писането и изнасянето на лекции. Била е гостуващ лектор в университетите Йейл и Принстън (1960), Колумбийския университет (1960, 1962), университета “Джон Хопкинс” (1961), Харвардския университет (1962) и Масачузетския технологичен институт (1962).

Освен четирите си романа, Ранд издава и 6 сборника с есета (сред тях “Добродетелта на егоизма”, “Капитализмът: непознатият идеал”, “Въведение в обективистката епистемология”), с които поставя моралните основи на съвременния капитализъм, смятан от нея за “единствената система, приспособена към живота на рациоционалния човек”. Повечето от тези есета се появяват за пръв път в “Бюлетин на обективиста”, превърнат по-късно в списание “Обективистът”, които Ранд списва между 1962. и 1976.

Уникалната философия на Айн Ранд – обективизмът – е истинско предизвикателство за изповядваните повече от две хилядолетия философски схващания и културни традиции. Това е систематична философия за разума и свободата. На конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с публикуването на “Атлас сви рамене” Айн Ранд е помолена да представи същността на своята философия, докато стои на един крак. Отговорът й е:

Метафизика: Обективната реалност

Епистемология: Разум

Етика: Егоизъм

Политика: Капитализъм

Обективизмът разглежда реалността като обективна истина, независима от човешките чувства, желания или страхове, а разумът - като единственото средство за възприемане на действителността, с което разполага човекът, неговият единствен източник на познание и основно средство за оцеляване. Айн Ранд е страстна индивидуалистка и защитничка на индивидуалните права. Тя обобщава своите възгледи по следния начин:

“Моята философия, накратко, е концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното постижение като неговата най-благородна дейност и разума като неговото съвършенство”.

С философията си тя отхвърля етиката на саможертвата и себеотрицанието, и призовава хората да възприемат себе си и своя живот като най-висшата морална ценност. Основните принципи, на които трябва да основава живота си свободният индивид, според Ранд, са: уповаване на самия себе си, честност и почтенност, рационалност и продуктивни усилия. Тя категорично отхвърля алтруизма, т.е идеята, че моралът се състои в това да се живее за другите или за обществото.

По същество обективизмът е либертарианска философия, въпреки че самата Ранд се определя по-скоро като “радикал за капитализъм”. Според обективистката философска школа идеалната политико-икономическа система е капитализма от типа laissez-faire. Според дефиницията на Ранд това е “система, в която хората се отнасят един към друг не като жертви и палачи, не като господари и роби, а като търговци, учасници в свободна, доброволна размяна от взаимна изгода. Това е система, в която нито един човек не може да извлича ползи от другите посредством физическо насилие и никой не може да инициира използването на физическа сила срещу другите. Правителството действа само като полицай, който защитава правата на човека; то употребява физическа сила само във връзка с и само срещу тези, които инициират употребата на насилие, например срещу престъпници или чужди завоеватели. При една истинска капиталистическа система трябва да има (но в исторически план все още няма) пълно разделение между държава и икономика, по същия начин и поради същите причини, поради които има разделение между държавата и църквата.”

С философията си Айн Ранд поставя моралните основи на съвременния капитализъм, и то във време, когато преобладаващо левите интелектуалци в Америка на Рузвелт са го смятали за аморална и обречена система. Тя пречупва интелектуалната вълна на “червеното десетилетие” (30-те години на XX век) в САЩ. Внушавайки, че капитализмът е политически и икономически най-доброто общество - не само най-ефективното, но и най-моралното, Ранд разкрива безперспективността на съвременните леви идеи и оказва голямо влияние върху съвременното либертарианско движение.

Айн Ранд умира на 6 март 1982. Повече от 20 години след смъртта й нейното творчество и философията й за “природата на човека и взаимоотношенията на човека с битието”продължават да вдъхновяват милиони хора по света, а книгите й все още се преиздават и продават в стотици хиляди копия годишно.