|
|
Когато преди
четири години господин Сакскобургготски долетя от Мадрид и яхна
бялия кон на властта, малцина допускаха, че в своята същност този
човек си е един дребен и простоват хитрец. Дойде в България с
призива за нов морал, а се оказа, че е дошъл за да си присвои
дворци, земи и гори, принадлежали някога на интендантството на
Княза или Царя, но не и на дядо му или баща му. Но да оставим тези
факти на страна. Пословицата гласи: не е виновен този, който
изяжда баницата, а онзи, който му я дава. А с това не
свършва “новият морал”, на който Сакскобургготски обеща да ни
научи.
Четирите години
на управлението му са изпълнени с безброй “морални” деяния – лично
негови и на обкръжилите го лакеи. Най–общо тея могат да бъдат
квалифицирани като корупция или по-точно кражби. Кражби на
държавно и хорско имущество в интерес на фамилията
Сакскобургготски и на крадливите юнаци около него. Но и с това не
свършва новият му морал.
В края на
мандата на царското правителство алчността на момарха за още власт
и реализиране на започнатите корупционни сделки добива вече
характер на невъздържана наглост. Ако изборната лотария говори за
комарджииския характер на монарха, познат извън пределите на
България, гаврата с паметта на Ботев и жертвите, дадени за
свободата и независимостта на България, не може да се оправдае
нито с характера му, нито с възпитанието му. Да правиш предизборна
агитация на святия за българина връх Околчица не може да се нарече
по друг начин, освен дебелашка простощина. Да развяваш жълтите си
знамена на напоените с българска кръв места може да си позволи
само човек, който не познава и не уважава историята на страната,
която управлява, който не знае нищо за нейните герои и делата им.
Размазеният навсякъде жълт цвят (дори и боядисаните в жълто
тоалетни !), разпространяваните предизборни позиви, подписани
лично от Симеон, не говорят само за лош вкус и непристойно
възпитание. Това се е извършвало пред очите на младежи, дошли да
се преклонят пред подвига на героите в момент, когато всички хора
в страната отдават почитта си прави и смълчани. И каакъв е
моралният пример, който дава българският премиер на подрастващото
поколение?!
Дано най-сетне
българинът разбере на кого вече гласува веднъж юнашко доверие
преди четири години и когато на 25 юни отново застане пред урните,
да помисли сериозно за утрешната си съдба и съдбата на децата си.
Човек трябва да се учи от грешките си. |
