19-06-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

19 юни 2005, 15:10

Подкрепя ли България издирването на военнопрестъпници или не?

Атанас Попов*, Париж

 

Анте Готовина е френско-хърватски гражданин, бивш френски легионер и служител на някои френски тайни служби. Виновен е за ликвидирането на хиляди бивши югославски граждани със сръбско национално самосъзнание, поради което е смятан за герой от хърватските националисти. За тях той е нещо като Аркан – покойния съпруг на певицата Цеца – за сърбите. Неговото залавяне и предаване на Трибунала в Хага е условие sine qua non за започването на преговори с Хърватия за членство в ЕС. За съжаление Готовина се е ползвал доскоро от протекцията на хърватското правителство. А според Жан-Арно Деренс, главен редактор на Courrier des Balkans, той се ползва и от протекцията на Франция (прочетете статията му за Le monde diplomatique - http://www.monde-diplomatique.fr/dossiers/gotovina/; уводната статия в неговия електронен вестник - http://www.balkans.eu.org/editoriaux).

Република България пропусна историческия си шанс да стане стабилизиращ фактор на Балканите по време на войната в бивша Югославия. Никой не се сети да настани, например, част от сръбските бежанци из селищата в Източна България, за да се избегне пренаселеността на Белград. А можехме да приютим част от тях, което щеше да облекчи нашия демографски проблем. Сърбите са работливи, горди, и много близки до нас в културно отношение. Голям брой арменци се интегрираха в нашата татковина – за сърбите щеше да бъде още по-лесно. А образът на страната ни щеше неколкократно да се подобри.

На 17 март т.г. трябваше да се реши дали Хърватия ще се присъедини към ЕС малко или много след нас. Заради Анте Готовина май че балканската ни съседка изпусна влака. Официална България обаче мълчи. Българските медии мълчат. Толкова ли е маловажен този въпрос за страната ни? Ние все сами ли ще бъдем в тази обединена Европа, или ще разберем най-накрая как се превъзмогва балканския синдром, а именно чрез създаването на коалиции по стратегически интереси. Не би ли следвало в най-лошия случай българските медии да интервюират Жан-Арно Деренс? А в най добрия – Соломон Паси и Николай Свинаров да съдействат чрез всички възможни средства на сегашното правителство на Хърватия за откриването на Анте Готовина? Как може Русия да продължава да се меси в балканската дипломация, а нашите власти да показват пълно безразличие?

В случай, че България настоява пред Франция да се направи всичко възможно, включително и да се разсекретят френски архиви, рискът за страната би бил нулев. Само ще започнат да ни възприемат като нормална страна, а не като държава на мижитурки. И да ни се разсърди Жак Ширак повторно, това може да стане един аргумент в повече за френската опозиция. Така или иначе, когато влезем в ЕС, Ширак вече няма да е президент. Освен това не от Ширак зависи дали да влезем в ЕС, или не. Всичко се решава в Брюксел от 25 страни-членки. И да се стигне до референдум за нашето присъединяване, едно подобно искане ще настрои положително французите спрямо нас. Няма нищо по-благоприятно за страната ни от възможността да се представим на световната сцена като радетели на мира и на борбата против национализма и военните престъпления.

България има интерес да намери съюзник в лицето на Хърватия.

* Атанас Попов е роден през 1980, живее във Франция от 1991. Още от Атанас Попов >>

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо