22 юни 2005, 15:35

Какво знаем днес

Още инфо

Знаем със сигурност, че на 22 юни 1941 Хитлер изпреварил Сталин с близо три седмици и нападнал пръв. "Вероломното нападение" на съюзника по пакта Рибентроп-Молотов предшествало планираното нашествие на съветските войски, които имали стратегическата задача, сътворена още в края на 20-те години от миналия век, да превземат тогавашната столица на Европа - Берлин. И така да сложат ръка върху Хитлеровите завоевания до самия атлантически бряг. Подробностите от тази история могат да се прочетат в книгите на Виктор Суворов, ексшпионин от руското Главно разузнавателно управление на въоръжените сили (ГРУ), беглец във Великобритания, чиято смъртна присъда за "предателство към родината" Москва не е отменила и до днес, въпреки напъните да се представя за демократична страна. Суворов се позовава - забележете! - изключително на напълно достъпни документи:

Тя ги е призовавала, ама кога именно и за какво?!

публикации във вестниците, мемоари на съветски военачалници от времето на войната и други подобни. Един съветски супермаршал - пише си там кой беше - писал например в публикуваните си още по Брежнево време мемоари: "Пътувахме с влака към фронта, когато научихме за вероломното нападение..." В задачката се пита към какъв фронт са пътували, след като са научили за "вероломното нападение" ча-ак на път за бойното поле, пътем... За какъв ли фронт са пътували?

Знаем, че според Милен Велчев България трябва да реагира според киханията в Брюксел. Това свое убеждение царският финансист е изразил в авторска статия, публикувана в днешния брой на френския “Фигаро”.

България следи кръвното си налягане по това в Европейския съюз, както и по съдбата на горчивото хапче, наречено “разширяване”, заявява майсторът в разиграването на външния дълг, който го увеличи. Въпросът бил дали европейският данъкоплатец ще успее да преглътне хапчето или то ще заседне в гърлото му? След като се пробва върху българския данъкоплатец, Велчев вече търси нови хоризонти за реализация на способностите си.

Царският "отличник"

Знаем, че легендарният тракийски град Севтополис е на дъното на язовир „Георги Димитров”. Сега свенливо са прекръстили чутовния водоем на „Копринка”. Градът бил построен от тракийският цар Севт ІІІ през ІІІ век преди Христа. Той се вдъхновил от почина на своя персийски колега Дарий, който пък вдигнал Персеполис в своя прослава. Нашенецът обаче бил по-суетен и го нарекъл с името си. В годините, които изпълнявахме петилетките в съкратени срокове, достигахме и надминавахме класовия враг и купувахме хляб с купони, го заляха с водите на река Тунджа. Сега от оня край на света дойдоха хора да ни го възстановяват по данни от подводни археологически наблюдения. Проект за изграждането на копие на античния град Севтополис ще се промоцира по време на първия Ден

Доцент Георги Китов си признава в интервю за "Още инфо", че не е българският Индиана Джоунс, а по-скоро българският Хайнрих Шлиман

на траките през септември. Проявата ще се финансира от японската агенция за сътрудничество JAIKA със сумата от 22 000 евро. Съорганизатор ще е общината в Казанлък. Идеята на инициаторите на проекта е да бъде изградено точно копие на античния град в непосредстевна близост до могилата Голяма Косматка, където миналата година бяха открити уникални находки от тракийско време. Античният град ще се простира на площ от 50 декара. Представете си го – ще промоцираме репродукция на нещо, чиито оригинал е на наша земя, но под водата... С японски пари. И после си представете колко ще струва самата реставрация на унищоженото от каскетлиите...

Знаем, че на днешната дата през 168 г. пр. Хр. римските легиони нанасят решаващо поражение над макенадските фаланги в битката при Пинда, след което земите на Балканите постепенно биват превзети и влизат в състава на суперимперията. Именно на 22 юни, но през 1633, Галилео Галилей паднал на колене и се отрекъл от възгледите си. Това се случило в манастира „Св. Минерва”. За да компенсира появилия се дефицит от научна мисъл, през 1675 английският крал Чарлз ІІ основал Гринуичката обсерватория. Пак на 22 юни през 1889 Германия въвела първа в света пенсията за старост. Така станала основоположник на централизираното монополно държавно пенсионно осигуряване, от което страда и до днес както германският пенсионер, така и –

Е, накрая не се сдържал, пък си им рекъл: "И все пак тя се върти!" Или поне така разправят.

кой знае защо – българският. Някакъв учил-недоучил нашенски чиновник си харесал най-неизгодния модел за социално осигуряване и под лозунга „Произведено в Европа” го внедрил в родината ни. Германците все пак намерили някакъв начин да се извинят пред света за стореното зло и през 1910 пуснали точно на 22 юни първата пътническа въздушна линия. Обслужвал я дирижабълът „Германия”. СССР обаче им го върнал тъпкано – и за „вероломното нападение”, и за приоритета в пътническия авиопревоз. На 22 юни 1948 съветските окупационни власти провели парична реформа в ГДР. Сещате се за какво става въпрос. Нашите деди и бащи го преживяха няколко месеца по-късно и у нас този грабеж на кремълските пратеници се наричаше „национализация”. Тотална. До шилото на обущаря.

Какво знаехме вчера >>