партия (ЕНП) в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг беше цитиран от ДПА с думите, че Бундестагът трябва да изчака новия доклад за напредъка на България и Румъния, преди да ратифицира членството им. Германският парламент трябваше да одобри договорите със София и Букурещ през ноември, но това едва ли ще стане, тъй като канцлерът Герхард Шрьодер поиска предсрочни парламентарни избори през септември. След като България и Румъния подписаха на 25 април договора за присъединяване към ЕС, от средите на германските консерватори се чуха предупреждения, че двете страни застрашават пазара на труда във федералната република, който и без това е затруднен от близо 5.5-те милиона безработни. Политици като баварският премиер Едмунд Щойбер и лидерът на ХДС Ангела Меркел предупредиха, че може да се стигне и до отлагане на членството, ако двете страни не осъществят нужните реформи. Според източници на икономическия в. "Ханделсблат", ако дойде на власт в Берлин, Щойбер би се застъпил за задействане на предпазната клауза срещу Румъния и България, по силата на която влизането им ще бъде отложено с една година. Сред критичните гласове към присъединяването на България през 2007 е и този на депутата от ХДС/ХСС Матиас Висман, председател на Комисията за Европа в Бундестага. Висман, юрист по образование, е член на германския парламент от 1976. Бил президент на Европейския съюз на младите християндемократи EUJCD (1976 - 1982), министър на науката и технологиите (януари - май 1993), министър на транспорта (май 1993 - октомври 1998) в правителствата на Хелмут Кол. Висман е член и на надзорния съвет на енергийната компания "Енерги Баден-Вюртемберг" (Energie Baden-Wurttemberg AG) в Карлсруе и на "Ролс-Ройс" (Rolls-Royce Plc.) в Лондон.

Г-н Висман, председателите на парламентарните групи на ХДС/ХСС настояха на събранието си миналия понеделник в Кил за промяна на курса на европейската политика. Какво конкретно искат с резолюцията си християндемократите?

- С резолюцията, единодушно одобрена от лидерите на парламентарните групи на ХДС/ХСС, се представят основните насоки на европейската политика след парламентарните избори в Германия през есента. В нея ясно се мотивира амбицията едно ново правителство под ръководството на Ангела Меркел да успее да съхрани наследството от Конрад Аденауер и Хелмут Кол в европейската политика и да възвърне дееспособността на ЕС. Освен това трябва да променим европейския курс, за да се погрижим за страховете на населението в ЕС и да върнем основополагащото доверие в европейската политика. Най-голямата грешка би била, ако пренебрегнем решението на избирателите във Франция и Холандия като малка производствена злополука и преминем към обичайния дневен ред.

Според медиите в резолюцията се отбелязва, че възможни нови членки като България и Румъния трябва да бъдат приети в ЕС едва тогава, когато изпълнят всички предпоставки. Значи ли това, че ХДС/ХСС поставя под въпрос планираното за 2007 присъединяване и ще се застъпи за отлагане на членството?

- Ние високо ценим България. Но и България може да бъде приета в ЕС само ако изпълни всички критерии за присъединяването.

Какво ще стане с членството на България, ако наесен в Берлин дойде ново правителство, съставено от християндемократите?

- Ще подчертая още веднъж: България и Румъния могат да влязат в ЕС само ако са изпълнили всички необходими за това условия. В противен случай се прилага т.нар. суперпредпазна клауза и присъединяването ще бъде отложено с една година.

Председателят на групата на ЕНП в европарламента Ханс-Герт Пьотеринт призова Бундестага да изчака доклада за напредъка на България и Румъния, преди да се произнесе за приема на двете страни. Ако докладът съдържа остри критики към София, германският парламент ще ратифицира ли договора с България?

- Без достатъчно доказателства, че двете държави - Румъния и България, са извършили всичко необходимо за членството, ние в Бундестага няма да одобрим присъединяването. А без ратификацията тези страни не могат да станат членове на ЕС.

В кои области според вас България има още какво да направи преди реалното присъединяване?

- България и преди всичко Румъния трябва да положат още много усилия, за да изпълнят изискванията за присъединяването, което е одобрено по принцип. Румъния трябва да извърши напредък главно в борбата срещу корупцията. България вече отбеляза голям прогрес в осъществяването на необходимите реформи - например законовите предпоставки за правосъдна реформа, съобразена с ЕС. Държа да отбележа обаче, че все още липсват административни структури, които и да приложат това законодателство. Други важни и още нерешени въпроси са политиката към ромите, свободата на медиите и предотвратяването на търговията с хора и контрабандата. За да стане присъединяването реално, България с още по-голям устрем трябва да придвижи реформистките намерения напред.

Вие и други консервативни политици предупреждавате през последните седмици, че ЕС скоро ще стигне границите на своята способност да присъединява нови и нови страни. Натовари ли твърдо много ЕС първата вълна на източното разширяване?

- Разширяването с десет страни миналата година бе голям политически успех за ЕС, с който бяха преодолени болезнени исторически разриви. Но сега ЕС трябва да влезе в етап на стабилизиране. Трябва да се разделим с представата, че Европа е безгранично разтегаема. Тъкмо настоящите политически събития показват, че хората се страхуват от непрестанните разширявания и от това губят доверие в ЕС. Границите на "Проекта Европа" не са моментът, в който никоя държава повече няма да иска да се присъедини. Границите на Европа се определят от способността на ЕС да се разширява.

Защо провалите на референдумите за евроконституцията във Франция и Холандия се свързаха и с разширяването на ЕС?

- За отхвърлянето на договора за конституцията от гражданите на Франция и Холандия има многобройни причини. Само една пренебрежимо малка част от тях имат общо със самата форма на договора. В референдумите важи принципът "Гласува се за всичко, само не и за същинския проблем". Особено холандците като най-големия нетен платец в съюза (на глава от населението - бел. ред.), но също и французите често се чувстват ощетени в сегашното развитие на финансовата политика и разширяването. С оглед на това резултатът от референдумите може да се разгледа и като отхвърляне на бърз процес на разширяване. Но сред причините за отказа е и свръхразмерната бюрокрация, която често се опитва да регулира живота на хората дори до детайлите на ежедневието им.

Но важна роля за френското и холандското "не" изиграха и фактори като страха от загуба на работни места, от глобализацията, от силния приток на имигранти. Колко големи са тези опасения в Германия и как те въздействат на настроенията за разширяването?

- Като експортно ориентирана страна Германия е сред големите печеливши от разрастването на ЕС на изток. Това се осъзнава добре от хората. Но въпреки това притесненията им трябва да бъдат приети сериозно. Трябва да е ясно накъде трябва и иска да се развива ЕС. Тогава хората отново ще имат доверие в ЕС.

Би ли имало трудности за европейската интеграция на България, ако след изборите на 25 юни в София дойдат на власт социалистите, а в Берлин през есента - християндемократите?

- Външната политика, а и европейската интеграция винаги се определят от дългосрочни стратегии. Работата на сегашното българско правителство по отношение на Европа заслужава голям респект. Но който и да управлява, въпросът е, че България, както всички други страни, трябва точно да изпълни критериите за членство.