23-06-2005

Остават броени дни до деня на гласуването за Парламент, който да излъчи новото Правителство на нашата държава. Това е една възможност за всеки от нас, поне със собствения си глас, да избере политиците и същевременно да ги оцени. Тази възможност имаме веднъж на четири години.

Независимо от изключително активната, а може би и най-скъпата, предизборна кампания в последните десетина години, на която сме свидетели, избирателите имаме едно уникално предимство: повечето от участниците в тези избори вече са били във властта и управлението на държавата ни и ние можем да преценим обективно истинността на техните послания и обещания!

Именно подтикът да намеря за себе си такъв обективен критерий ме насочи към данните, събирани от Националния статистически институт. Стигнах до най-първичните и основни данни, които същевременно най-малко могат да бъдат манипулирани. Това са данните за раждаемостта и смъртността сред българското население (http://www.nsi.bg/Population/ Population.htm). В края на тази Интернет-страница е дадена следната графика:

Тя има някои особености, които не са предмет на този коментар, но една от тях ще спомена – изключителната “гладкост” на кривите, отразяващи промените в отчитаните показатели. Това представяне има своите предимства и недостатъци. Предимството е, че много ясно се вижда как черната линия на смъртността има постоянен и неотклонен възход нагоре, а жълтата линия на раждаемостта с малки колебания върви надолу. Тези направо ужасяващи тенденции започват между 1960–65 години и продължават до около 1995–2000, където се вижда ясно как смъртността престава да се покачва, а раждаемостта спира да намалява и дори има леко повишаване. Недостатъкът е, че настъпилите около 2000-та година промени са силно “изгладени”. Това “заглаждане” е постигнато с подбирането на различни периоди при графичното изразяване – до 2000 отчитането е на петгодишен период, а от 2001 е на едногодишен период. Естествено събрах необходимите данни за периода от 1989 до 2004.

По данни от Доклад на Милен Велчев за образованието (http://oshte.info/doc/ other/023.htm) направих подробна графика за последните 15 години.

Основният въпрос е много елементарен – как се отразяват действията на политиците и изпълнителната власт върху популационните тенденции за българския народ. Всеизвестно е, че една биологична популация се размножава интензивно и има “бум” в раждаемостта, когато естествените условия на живот са благоприятни за нейните индивиди. Същото важи и за народите, със съществената разлика, че при тях влияние оказва и състоянието на обществото. Тук идваме и до принципната разлика в двата основни показателя: раждаемост и смъртност. Докато смъртта е нещо, което “става” с човека и отразява биологичната страна, то раждането е нещо, за което един или двама души взимат лично решение и съответно отразява човешката и социалната страна в развитието на обществото. А основната дума за това решение има естествено жената, която е истинският носител на новия живот. По този начин тя определя доколко животът й харесва и дали желае да създаде свое дете, което да бъде обичано и да живее щастливо.

Ето как гласуват жените:

Факт е единственото за целия период повишаване на раждаемостта, което се вижда на синия фон.

Искам само да подсетя преди всичко читатели-мъжете, че има едно съвсем естествено “закъснение” от поне 9 месеца между взимането на решение и раждането. Към него трябва да се добави и времето, необходимо за личната човешка преценка, дали наистина съществото, което искаме да създадем, ще има условия да бъде щастливо. Това показва, че решението на бъдещите майка и татко е съвсем лично и съзнателно!

Наблюдателните ще отбележат и рязкото намаляване на броя на починалите хора в синята зона на графиката. По-горе определих този фактор като независещ от желанието и намеренията на конкретния човек. Същевременно Тя, смъртта, все пак се влияе някак си от нашия живот. Обяснение за това “някак си” може да се открие в медицинските статистики. Според медиците, основните причини за умиранията в България са инфаркт/инсулт и рак (http://cie-bg.hit.bg/stat2.htm), а хората ги свързваме с нервния и безперспективен начин на живот.

Факт е, че броят на починалите е намалял рязко още през първите две години от управлението на правителството на Костов!

За преценка на посоката на развитие на такива показатели много често се използва т.нар. “тренд линия” – линия на тенденцията. Тя може да се изчисли по различни методи. Най-простият и най-нагледен е линейният метод. При него промяната в стойностите се представя подобно на движението по път с различна стръмност и посока на наклона. На всички шофьори са познати предупредителните пътни знаци, указващи какъв е наклона на пътя в проценти. Изразено в градуси и в проценти тези тенденции се виждат на следващата илюстрация:

След два дена избираме

Дали автомобилът на нашият живот ще се катери пъхтейки, изразходвайки и последните ни сили към смъртта, която кара нас, жените да се страхуваме за бъдещето и да не се осмеляваме да даваме нов живот на същества, които да се мъчат по това непосилно нанагорнище,

Или да се доверим на разума и инстинкта на жената-майка и да изберем пътя, по който тя се чувства сигурна и с желание създава радост и обич за всички нас, раждайки едно българско дете!