25-06-2005

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

24 юни 2005, 12:45

Какво не знаем днес

Още инфо

 

Не знаем кои партии и коалиции ще влязат в Народното събрание след утрешния ден. Не знаем колко депутати ще имат онези от тях, които все пак минат четирипроцентовата бариера. Не знаем коя ще е наистина най-голямата парламентарна група, която първа ще получи мандат да състави правителство. Не знаем дали тя ще намери надежден партньор, с когото да се коалира, понеже от друга страна знаем, чи никой няма да има сам мнозинство. Не знаем дали в българския пармламент няма да влязат одиозни политически формирования като Атака или Евророма - прогнозите на социолозите този път са толкова противоречиви и разнопосочни, че никой сериозен анализатор не се наема да ги коментира. Не знаем. Ще знаем утре вечер - след изборите.

Не знаем също така защо чак на 24 юни през 1945 в Москва е проведен Парадът на победата, документиран от кинооператори с кадри, на които се вижда как хитлеристките знамена биват захвърляни пред Кремъл. Защо Сталиновите маршали са организирали този тържествен празник на своя Генералисимус цели 45 дни след възпетия в съветския военен фолклор „День победы” 9 май? Според Виктор Суворов причината е, че върховният главнокомандващ не е смятал приключилата в Европа война за победна. Неговата цел е била като минимум атлантическа океанска граница с Великобритания и Съединените щати. За всеки случай обаче бил сформирал предварително по едно коминтерновско правителство за почти всяка от латиноамериканските държави, заедно с

За Вожда на цялото прогресивно цовечество Втората световна война не беше победна - не успя да завоюва света и той беше дълбоко разтроен в продължение на месец и половина, преди да разпореди да се организира Парад на победата

основните надлежни соцадминистративни структури – репресивни служби, регионални управи и прочие. Четете Суворов, за да знаете повече!

Не знаем доста неща, но пък знаем, че днес е Еньовден. Българската православна църква почита паметтта на Св. Йоан Кръстител, който пръв започнал да кръщава юдеите в бележитата река Йордан, придобира в края на ХХ век печална телевизионна известност. Набраните днес билки са най-лековитите, смятат познавачите. А в нощта срещу Еньовден иманярите обикалят потайни места, отбелязани само върху техните крайно секретни старинни карти, за да видят в полунощ къде ще лумне пламък. Според поверието, точно на тези места може да се изрови имане.

Самият Син Божи прие светото кръщение от Св. Йоан

Знаем също, че на днешната дата венецианският моряк Джо Кабот открил Канада. На него нарекли и този вид плаване покрай бреговата ивица – каботажно плаване. Както си плавал каботажно на север, Кабот стигнал до Канада през 1497. 37 години по-късно френският изследовател Жак Картие открил за европейския свят остров Принц Едуард. Бъдещата северноамериканска държава така дълбоко се обвързала с 24 юни, че нейният химн „О, Канада!” бил изпълнен публично за първи път точно на тази дата през 1880. С височайший императорски едикт на днешния ден през 1844 от Петербург дали право на помешчиците да освобождават своите крепостни по взаимно съгласие. Забележете, до този момент нито един от тях не е имал правото да го стори самоволно, както Томас Джеферсън освободил своите роби век и половина преди отмяната на робството в САЩ.

Според свидетелството на Илф и Петров, точно на 24 юни 1930 вечерта в тъмна доба Паниковски и Балаганов нападнали на плажа социалистическия милионер Корейко и му откраднали гирите. Същата вечер Михаил Булгаков завършил своя класически роман „Майсторът и Маргарита”. Гениалният руски писател не е и подозирал, че през това време двама дребни мошеници режат с ножовка гири на брега в Черноморск, понеже са уверени, че са златни. На 24 юни 1947 американският пилот Карл Арнолд за първи път наблюдавал НЛО инад щата Вашингтон и поставил началото на една голяма мистерия, която вълнува мнозина и днес. През 1963 на днешния ден в Лондон

НЛО над щата Вашингтон десетилетия след откривателския полет на Арнолд

бил продемонстриран първият битов видеокасетофон. Последните екземпляри от това техническо чудо от средата на миналия век все още работят в много български домове. В други вече са минали на DVD.

Какво знаехме вчера >>

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо