24-06-2005

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

24 юни 2005, 14:25

Много хора в България мислят по американски

Интервю на Драгомир Иванов с Норберт Мапес-Нийдик,

германски кореспондент в Югоизточна Европа

 

● Преди бяхте по-скоро скучна и тъжна страна

● Организираната престъпност е проблем за Източна Европа, не за Австрия и Германия

● Следствието би трябвало да върви ръка за ръка с полицията

За втора поредна година Българската медийна коалиция представи изследване "Образът на България в чуждестранните медии", проведено от агенция "Маркет ЛИНКС". Проучването обхваща 2467 публикации в 393 медии в 62 държави от периода декември 2004 - май 2005.

Според резултатите 53% от материалите са с неутрално съдържание, положителните са 36%, а негативните - 13%. Чуждите журналисти продължават да гледат критично към живота на малцинствата, образованието, ядрената енергетика, корупцията в България, докато позитивни впечатления предизвикват туризмът, културно-научният обмен и външната политика.

Гост на авторите на изследването беше германският журналист Норберт Мапес-Нийдик (роден през 1952.), дългогодишен кореспондент в Източна Европа. Нийдик от 1992 живее със семейството си в село в провинция Щирия, Австрия, но често обикаля Балканите. Пише за вестниците "Ди цайт", "Файненшъл таймс Дойчланд", "Берлинер цайтунг", "Франкфуртер рундшау" и др. Автор на няколко книги, сред които "Австрия за германци. Погледи в една чужда държава" и "Балканската мафия. Държави в ръцете на престъпността".

Г-н Мапес-Нийдик, как се промени картината за България в западните медии през последните години?

- Мога да ви кажа как се промени моята картина за България, а тя се промени доста. Винаги съм възприемал България предимно като балканска страна, но в последните години все повече я възприемам като страна от Централна Европа. Една от причините е, че икономическото развитие на Балканите напредва с бързи темпове. София днес е много атрактивен и жив град. Дори и да звучи кичозно, разпознавам това и по лицата. Все по-рядко виждам в София семейни и групови прояви и все повече индивиди. Генералният образ на България се подобри, доколкото тя се възприема вече сериозно като кандидат-член на ЕС. Има един общ стереотип за Балканите, към който България несъмнено също принадлежи, но пък няма някакъв специфично негативен имидж. Съществуват и редица стереотипи за Румъния, които най-малкото са ви спестени.

Доколко България все още се възприема заедно с Румъния, още ли сме пакет?

- Абсолютно. България и Румъния са твърд пакет. В настоящите дебати за ЕС двете държави се появяват като проблем - Румъния като по-голямата и следователно по-големият проблем. Но няма никакво специално отношение към България. Никой не казва "България да, Румъния не" или обратното. Когато запитате политиците за нещо повече, то тогава ще чуете, че България повече се "отвори" към европейските изискванията, отколкото Румъния. Но това не стига до степента, в която пакетът би се развързал.

Но все пак какви разлики виждате между двете държави?

- Много трудно бих направил решаващите разлики. Говори се основно за ефикасността на администрацията. Уверявал съм се, че администрацията в Румъния е много неефиктивна, и съм чувал, че и българската администрация също. Но ми липсват възможностите да ги сравня. Неко обаче да отбележа още нещо. Когато човек дойде в София, усеща тон, който не се усеща в Букерущ, нито другаде. Сякаш от всички източноевропейски столици София е най-американската, в смисъл, че много хора имат американски идеи и мисли. Винаги съм забелзвал много силен либерализъм сред българите. В Букурещ не можете да чуете този либерализъм. Много хора например оправдават отчасти лошите социални условия в България с твърдението, че българите трябва да научат, каква е стойността на парите и на благата. В този смисъл България изживява донякъде цивилизационен упадък, тъй като бе известна с отлична образователна система. След толкова много години бедност този ресурс е застрашен от изгубване и е трудно да се възстанови, тъй като вече половин генерация е изправена пред значително влошаващи се стандарти на образованието. Да не говорим за здравеопазването.

За кои български теми пишете напоследък най-често?

- Най-често пиша за актуалните политически въпроси и присъединяването е абсолютен приоритет. В момента съм тук заради изборите. Но пък няма точно определени теми от България, по които редакциите да имат особен интерес.

В този смисъл може ли да се каже, че България се нормализира? Очаква ли още западната преса куриозност и екзотичност от Балканите?

- България не се възприемаше толкова като куриозна или екзотична, а по-скоро като скучна или печална страна. Не сме гледали на нея като особено дива, екзотична или екстремна; подобни истории можеше да се чуят за Албания. Общественото мнение на Запад, а и навсякъде по света резервира за някои страни определени образи, предубеждения. Никой няма да напише да речем репортаж за Букурещ, без да се спре на уличните деца. София и България обаче не пробудждат подобна специфицна асоциация.

Но през 2001 създадохме парадокс с избора на бившия цар за премиер. Промени ли се възприемането на Симеон Сакскобургготски на Запад, той все още ли е куриоз?

- Не, отдавна не е чак такъв куриоз и вече се посвикна с това куриозно име. Германските вестници изписват често името му пославянчено "Сакскобурготски", което никой не може да прочете, и  естествено все още се усеща като нещо куриозно. Аз пиша при първо споменаване винаги "Симеон фон Заксен-Кобург-Гота", а при всички следващи  - само "Симеон". Това ми изглежда по-нормалното. Подобни аристократични имена не могат да се третират като граждански имена, защото те не са граждански имена. Но куриозността намаля. Установи се, че той не е нито средновековен господар, нито носи корона и хермелин, нито се вози в каляска.

Живеете в Австрия. Как се гледа там на европейската интеграция на България?

- Австрия е зебележителен случай. Тя е държавата, която най-много спечели от разширяването на ЕС на изток. От друга страна, общественото мнение е едно от най-критичните. На какво се дължи това? Според мен, то се корени дълбоко в историята на Австрия. Някои се шегуват, че Австрия е единствената славянска страна, в която официалният език е немският. Твърде много хора в Австрия имат лична връзка и минало с Балканите. И да станеш австриец, за тях винаги е означавало да забравиш и изтласкваш миналато си. Сега с разширяването това минало се завръща. Много австрийски компании го изпозват доста успешно, но населението има по-скоро страхове.

Страхове от какво?

- Доколкото тези страхове въобще са рационални, те са политически и се насочени към имиграцията. Собствените им предци са имигрирали в Австрия и сега австрийците очакват от всички други, че и те непременно искат да емигрират тук. Това е много комично, защото все пак има и хора, които могат да си представят нещо по-добро в живота си, от това да дойдат в Австрия. Но мисля, че настроението вече не е толкова невротично, както преди две-три години. След първата вълна на разширяването се видя, че не се случиха всички опасения. Австрия все още е Австрия и не всички искат да имигрират в нея.

Има ли опасения от приток на евтина работна ръка, както има в Германия?

- Бих казал, че в Австрия има много повече страх от евтините работници, но той не е толкова мотивиран както в Германия. В Германия тези опасения са много по-основателни, първо заради високата безработица, а и защото социалният контрол в такава голяма страна отдавна не е толкова интензивен както в Австрия, където общо взето се знае кой къде работи.

Сред най-честите теми в австрийските медии е престъпността - фалшификатите на евробанкноти и трафикът на наркотици и хора. Толкова голям проблем ли са?

- В Австрия, както и преди, има сравнително ниска престъпност. В много отношения страната е само транзитна. Действително има еврофалшификати, но те не са в прекомерни мащаби. Що се отнася до търговията с дрога, тя не се увеличи от разширяването на ЕС. Но трафикът се контролира предимно от хора от Източна Европа, което означава, че раздразнението се концентрира върху източноевропейците.

Организираната престъпност е голям проблем, но на първо място е проблем за източноевропейските страни, а не предимно за Австрия или Германия. По-късно може да стане и за тях, ако организирананата престъпност успее да дестабилизира страните в Югоизточна Европа.

Как стои България в тази връзка?

- България е доста важна транзитна страна, най-вече за опиум и опиумни деривати от т.нар. "Златен триъгълник" (Мянма, Лаос и Тайланд - бел.ред.). Материалът идва от Турция, минава през България, често и през Гърция, или директно през Средиземно море към Македония и Албания, откъдето  наркотикът се транспортира към европейските градове.

България е позната и чрез работилниците си за фалшификации на валута и паспорти. Пловдив е най-известният случай. Що се касае до проституцията, България не е сред най-важните страни-износителки - те са Молдова, Украйна и все повече Албания.

Какво се чува на запад за усилията на българските власти за справяне с престъпността?

- За разлика от новите държави в Западните Балкани, България започна през последните години няколко изключително успешни кампании срещу корупцията и организираната престъпност. Несъмнено е от полза, че при цялото си комунистическо минало тя все пак е традиционна национална държава, което означава, че е налице чувство за обща принадлежност. Но генерално трябва да се каже, че е много трудно да се направят заключения за борбата с организираната престъпност и корупцията. Най-доброто може би е да се увеличи доверието в държавата, а също и вниманието на отделния гражданин към тия феномени. Колкото повече позитивни очаквания имат гражданите, толкова по-малко са готови да толелират корупцията и организираната престъпност.

За борбата с престъпността са нужни и много ефективни следствени власти, но по всичко личи, че не стоят така нещата в България. Има разделение между полицията и следствието, което според мен е нездравословно. В началото на 90-те години бяха предприети опити да се освободят следователите от държавния натиск, но на практика това не е постигнато

Какво би трябвало да се направи?

- Най-малкото следователите трябва да бъдат изведени от съдебната система и да се прехвърлят към изпълнителната власт. А какво сетне да се направи с прокуратурата, може би е въпрос на вкус - в различните държави се урежда по различен начин. Но поне следствието и полицията трябва да вървят ръка за ръка.

Вие сте написали книга за балканската мафия. Проучвали ли сте българските банди?

- Да, когато писах книгата (през 2003 - бел. ред.) се занимавах и с българската престъпност. Тогава имах и разговори в София, със следователи, както и с други хора, които познаваха сцената по други пътища. В книгага има и малка глава за България, в която разказах още веднъж и историята за "Мултигруп".

Налице ли са все още връзките между мафиотски групи от България, Сърбия, Косово и Македония?

- Връзки, разбира се, винаги има. Между България и Косово съществуват редица интересни връзки, например в областта на фалшификациите и дрогата. Има и бизнес контакти между всички тези мафиотски организации. Което не означава, че става дума за общи синдикати. Но знам, че редица българи са набирали хора в Косово за всякакви мръсни задачи. Това е известно, също и на следствените власти в Косово.

Какво бихте си пожелали от следващите управляващи в България по отношение на европейската интеграция?

- Не мога да давам съвети на страната ви. Мога, разбира се, да повторя това, което Европейската комисия казва в своите доклади, и допускам, че там всичко добре е обосновано. Лично бих си пожелал, усещащият се в България разум скоро да доведе до това, с повече солидарност да се мисли и за непроизводителните генерации - младите и страрите хора и различните малцинства.

Интервюто е публикувано със съкращения във в. "Дневник

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо