|
|
Посвещавам на най-новите Румени лица в БСП, на пожълтелите
аристократични лица в НДСВ, на гьосуратите от лицата в ДПС, на
това, което на Атака минава за лице, но си е чист задник и на
онези никому неизвестни и несъществуващи лица с хладни умове,
чисти ръце и горещи сърца, които стоят зад, над, във, между и
около всички тях, а и нас! Да са ни честити отново!
|
 |
Да сковаваш
кофражец,
да слагаш
тук-таме железца,
да забъркваш
бетонец
от някяква си неизвестна марка,
да измазваш със
вар и калчица,
за да направиш кошарка
и да запалиш в нея огън
за теб
и за твойте
дечица –
звучи
пасторално,
но е банално,
остаряло
и
индивидуално.
Истината е
другаде.
Индустриално!
Вместо колиба –
град!
Не за някого си
– за цял народ!
Значи – завод!
Значи –
комбинат!
А в тях, така да
се каже,
ще пеят
железни кофражи,
ще
святкат заварките,
ще се
контролират марките
от погледа
безпристрастния, строгия,
на внесена от
изток технология,
която не знае
предели
в превръщането
на хората в панели –
еднакво
дозирани,
еднакво
армирани,
еднакво
формирани,
преформатирани,
правоъгълни и номерирани,
бих
казал – програмирани,
което, макар и
донякъде кафяво-розово-сиво,
е ясно,
управляемо
и по своему-
красиво!
Не ме гледайте
накриво
Технологичното
изделие
не е ръкоделие.
То не се
интересува
добре ли е,
зле ли е,
дали е щастливо?
То дори не е
живо.
То просто
съществува!
За него няма
Душа,
няма Бог,
няма Идея,
няма Изкуство,
няма Култура.
Има вода, цимент
, чакъл
и арматура.
За него Слънцето
не се мотае
там
горе, по небосклона
поради
разни научни теории,
поради
разни митични истории,
а просто, за да
произвежда калории,
които
по-бързо втвърдяват бетона.
За него няма
Вчера,
няма
Утре,
няма
Днес,
за него дори
любовта
е
технологичен процес,
мултипликация
на
технологичното изделие –
в
технологична нация!
За това – стига
безделие!
Стига миражи!
Технологията е
жива!
Червените до
кръв кофражи
нямат
алтернатива!
Те ще разрешат
човешката ви дребна драма!
Тоест,
пътят е един!
И никакви други
пътища
няма!
...........
Необходими лексикални разяснения
Хомо Сапиенс
- обажда се съвсем навреме скапаният ми мозък - никога не е
бил монолитен, еднороден и еднотипен. В самото си начало например,
той е бил предимно Хомо Логос - Говорешият Човек. По късно
се оформило второ течение - Хомо Скриптус - Пишещият човек.
С появата на киното, радиото и телевизията една огромна част от
него бавно и необратимо се превръща в Слушащо-Гледащият Човек. Не
знам как е на латински. Може би Хомо Ото-Офталмологус.
Жесток удар, право в сърцето на Хомо Сапиенс забива създаденият от
него самия Хомо Комуноидус - Комуноидният Човек. При него
Разумът отсъства като причина, поради което следствието се нарича
Хомо Панеликус - Панелният Човек. Хомо Сапиенс
напълно изчезва с естественият преход на Хомо Панеликус и
Хомо Комуноидус в съвършено нов общ вид - Хомо
Руменоидус: Руменоидният човек. Руменоидният човек е
изключително проста смес от Хомо Чалгикос - Човекът Чалга,
Хомо Трифоноидикус, Хомо Трудовакус - Човекът
труд, Хомо Кеворкоидикус, Ченгесарикус нон Хомо и
Хомо хомо Азис. А когато към всичко това се прибави и
Хомонархос Кобурготикус, се получава световно неизвестния
психо-биологичен екстраполоиден:
Хомо Електоратикус
Булгарикус нон Сапиенс! ;
Да ни е честит и
той! |
