27-06-2005

“През нашия разбунен век комунизмът беше един от главните подбудители и извършители на братоубийствата. Казват, че си бил отишъл. С голямо безпокойство бих отвърнал: "Чул ви господ!"”

Георги Данаилов, из ” Безсилието на паметта”

Една новосформирана партия с агресивното име Атака не само проби четирипроцентовата бариера на проведените на 25 юни парламентарни избори и влезе в парламента, но се представи по-добре и от трите демократични партии (коалиции) вдясно, които на предишните избори бяха част от ОДС – ОДС, ДСБ и БНС. Казано е, ама кой да чуе: “Когато двама се карат, трети печели” (в случая спечели агресивното невежество на ксенофобията). Разбира се, казано и друго:

“Когато Боговете искат да накажат някого, първо му вземат ума.”

Като резултат – бившето ОДС, разделено на три взе “почетните” три последни места от “класиралите” се 7 партии.

Нашите т.нар. десни политици излязоха дребни балкански лидерчета, за които не каузата на демокрацията се оказа важна, не и България и нейното европейско бъдеще, а дребните им препирни ”кой да води бащина си дружина’, макар че СДС не им е бащиния!

Каза им Едвин Сугарев, че дясното обединение НЯМА алтернатива, ама кой да чуе?! Каза им Филип Димитров, ако мислят за България да си налегнат парцалите и да седнат да преговарят за предизборна коалиция, ама кой ще ти сяда – по-важно беше да си дърпат косите един другиму.

Като резултат от помията, с която се заливаха един друг нашите “демократични сили” и “демократи за сила”, много хора не отидоха да гласуват, а други гласуваха за НДСВ, което беше все пак по-разумно, отколкото да си седиш у дома.

И ето - партията, започнала демократичните промени в България и начертала европейския път на страната се разпадна на малки парченца и се маргинализира заради себичността, себелюбието и властолюбието на пишман лидерите си, а България е в ръцете на предрешени на социалисти комунисти, на новоизлюпени нацисти и пр. Има ли изненадани?

Може и да има, ако не са следили събитията от последните 2 години.

Още преди две години – през април - май 2003 Едвин Сугарев предрече този злощастен завършек и беше натирен извън СДС от обединилите се срещу него Иван Костов и Надежда Михайлова с думите, че бил търговец с политическото тяло на СДС, казани от Костов и с надеждата на Надежда, че щял да намери някъде подслон.

Да я питам сега нея при кого ще се подслони – при Петър Стоянов ли, който немА дори приличието поне да изчака докрай изборните резултати и побърза да й иска оставката. Същият този Петър Стоянов, който три пъти се отрече от СДС заради пустите президентски избори.

А Иван Костов, комуто все бяха потънали гемиите на миналите избори, когато неговата партия спечели над 18% и беше втора сила, сега сияе от жалките си 6-7 % и петото си място. Същият този Иван Костов, наричащ себе си ДЕМОКРАТ, който предизборно припяваше на комплексарите - фашизоиди от “Атака”, когато намекваше за “излезли от контрол малцинства” – виж интервюто на Костов пред Фокус Пирин.

Същият този “демократ” Иван Костов, който на 13 май 2003 в отговор на предложението на Сугарев лидерът на СДС Надежда Михайлова да се яви на дискусия с членовете и симпатизантите на СДС, дръпна следната болшевишка реч:

“Председателят на Партия НЕ СПОРИ с членове на партията!”

Същият този Костов, който нарече Сугарев търговец с не знам си кое тяло и заяви по болшевишки: “Аз винаги ще подкрепям Председателя на Партията”, но само няколко седмици по-късно откри каноничен огън срещу същия този Председател на същата тази партия.

Морал ли? Не. Безсрамие!

А иначе: българския парламент след избори 2005 е това, което сме заслужили, благодарение на действия и бездействия на политици и граждани, гласували и негласували. Да ни е честито!