|
|
Непосредствено преди изборите
напрежението сред политици и анализатори отново нарасна.
Последните се разделиха на две групи. Първата смята, че
дистанцията между БСП и НДСВ се е увеличила, въпреки че НДСВ и
останалите десни партии са прибавили проценти спрямо предишните си
резултати. Втората група споделя мнението, че след изказването на
премиера Симеон Сакскобургготски се наблюдават промени в
електоралните нагласи и вече нищо не е ясно. Според тях изборите
на 25 юни са трудно предсказуеми – подобно на парламентарните през
1991 и президентските през 2001. Дадените по-долу сценарии са
направени въз основа на първата хипотеза (вж. графиката).
1.Кабинет БСП–ДПС е най-вероятният
сценарий. Той има два възможни варианта:
а) БСП получава абсолютно
мнозинство. Този вариант е много възможен, като се има предвид
големият брой партии, за които се очаква да „унищожат“ гласове.
Ако една от двете десни формации, които са на ръба на 4-те
процента (БНС и ДСБ), не влезе в парламента, вероятността БСП да
има абсолютно мнозинство нараства допълнително. При този сценарий
почти е сигурно, че БСП ще преговаря с ДПС и дори НДСВ. Ако Симеон
Сакскобургготски откаже участие – както се очаква, вероятно ще се
формира правителство на БСП—ДПС.
Известно е обаче, че партньорството
с ДПС има много противници сред левицата. Същевременно, според
вътрешни източници, лобито на ДПС в БСП е изключително силно и
подобно на „Новото време“ в НДСВ в лявата коалиция ще има не
по-малък брой депутати, лоялни към движението на Ахмед Доган.
Вероятността на този вариант обаче идва най-вече от силните фигури
в БСП - Румен Петков и президента Георги Първанов. Държавният
глава ще защитава включването на ДПС в кабинета, защото му трябва
подкрепата на движението за президентските избори през 2006.
б) БСП няма абсолютно мнозинство и
ДПС е единственият коалиционен партньор, защото НДСВ отказва да
участва. При такъв вариант ДПС ще бъде в същата позиция, в каквато
досега бе НДСВ. Не е ясно обаче дали БСП няма да успее да намали
загубите си поради по-големия си политически опит. При коалицията
БСП—ДПС външните заплахи ще са далеч повече. Първо, за разлика от
коалицията НДСВ—ДПС тази ще е значително по-непопулярна. През 2001
ДПС беше вън от властта 6 години. Днес, след 4 години управление,
настроенията срещу ДПС, макар и прикрити, са много силни – заради
„кадровата политика“, привилегироваща лицата от турски произход, и
особено заради „българските кадри“ на ДПС. Анти-ДПС нагласите може
да се изострят допълнително в зависимост от изборния успех,
свързан с „електричеството на ромите“ и „гласовете от емигранти“.
Например, ако ДПС преиграе с докарани от Турция гласове и надмине
50-60 хиляди гласа. Второ, БСП има много по-малка подкрепа в
сравнение с еуфоричната такава на НДСВ от началото на мандата му.
Коалиция БСП—ДПС ще извади отново на бял свят много от етикетите,
използвани през периода 1990-1991, че това е „партията на
хранените“ - пенсионерите, малцинствата (турско и ромско),
социално слабите и т.н. И въпреки че опозицията едва ли ще успее
да активизира улицата както през 90-те години, всяка политически
непопулярна стъпка на коалицията ще бъде атакувана под мотото:
„Храним нейния електорат и нейната клиентела.“
2. Кабинет БСП–НДСВ—ДПС е средно
вероятен вариант. Тук има различни форми на проява. Основният
проблем на този вариант е, че той съдържа различни рискове за
НДСВ:
а) Ако БСП са готови наистина да
търсят НДСВ за коалиция и имат абсолютно мнозинство, тогава
заявеното от Симеон Сакскобургготски намерение да не се подкрепи
правителство на БСП може да се преодолее с обявяването на
„експертно правителство на широка основа“. При варианта, когато
БСП има абсолютно мнозинство, включването на НДСВ ще изглежда
подарък пред левия електорат, но стратегически правилно заради
изброените по-горе аргументи. В БСП в сегашния момент има спор
какво точно носи това. Ако се остави жълтата партия извън
управлението, това, от една страна, може да доведе до нейното
разцепване с много варианти, като най-рисковият за БСП е отваряне
на пространство за дясно обединение и силна дясна партия.
При оцеляването на НДСВ се очертава
сходен рисков вариант – НДСВ да стане обединител на дясното
пространство, като се атакува лошото ляво управление. За НДСВ
включването в този вариант на коалиция може да се разглежда също
като стратегическа стъпка, за да се избегне разцепването на
партията и да се представи участието като „жертва в името на
бъдещето на страната“ с цел промени в конституцията.
б) Ако БСП няма абсолютно
мнозинство, вариантът за привличането на НДСВ в коалицията става в
пъти по-важен. При такъв сценарий обаче въпросът е на колко
най-малко ще се съгласи жълтата партия. И как ще се реализира
нейното участие. Дали това ще е вариантът "Велчев" – постигане на
споразумение във втория кръг, когато НДСВ получи мандат, или
договаряне на експертно правителство с мандата на БСП.
в) Вариант, при който НДСВ и ДПС
правят либерална коалиция веднага след изборите при отсъствие на
абсолютно мнозинство на БСП. Целта е да се получи максималното от
БСП. Подобен вариант изглежда напълно в стила на двама рационални
играчи каквито са лидерите и на двете формации.
г) Експертно индивидуално участие.
Тук проблемът е дали подобно споразумение ще бъде постигнато със
Симеон Сакскобургготски или с отделни депутати от НДСВ. При първия
вариант това означава „скрито влияние“ с дългосрочни цели. Вторият
вариант е заплаха за разцепване на НДСВ. Според експерти обаче
сегашните листи на жълтата партия са съставени по един основен
критерий - лоялност към лидера Сакскобургготски. В този план
възможността например някой депутат да напусне НДСВ, за да получи
пост, изглежда малко вероятна.
3. Десноцентристко правителство е
малко вероятен вариант. При него има поне три основни версии:
а) Правителство от 4-5
десноцентристки партии, включително ДПС и ДСБ. Ако сегашните
резултати от проучванията на общественото мнение се запазят, това
е напълно реалистичен вариант поради факта, че на БСП няма да му
стигнат мандатите дори и една от десните партии да не влезе (това
може да е както ДСБ, така и БНС). Най-голямата трудност за
съставянето на подобно правителство ще бъде получаването на
подкрепата на ДПС. Много вероятно е движението да предпочете
левицата, защото ще може да получи много повече. Този
десноцентристки кабинет би бил и много нестабилен, като се има
предвид, че БНС, ОДС и НДСВ са твърде нееднородни политически
сили. В него малките играчи могат да изнудват големите и да се
стигне до блокиране на важни стъпки в много по-тежък вариант от
това, което се случваше през последните 4 години.
б) Правителство без ДПС е възможно,
но за да се случи тази прогноза, трябва всички десни партии да
влязат в парламента и освен това сумата на гласовете им заедно с
тези на НДСВ да нарасне с 2-3 % спрямо сегашния момент. Този
вариант се основава на прогнозата, че почти 3/4 от 15-те процента
колебаещи се гласоподаватели ще гласуват срещу левицата.
в) Правителство на НДСВ—ОДС—БНС.
Това е предпочитаният вариант и за трите партии, защото за тях
политическите формации на Ахмед Доган и Иван Костов са силно
нехаресвани – както от елитите им, така и от електоратите им.
Подобно правителство е най-близко до сегашната политическа линия и
ще запази статуквото. Вероятно ще е и най-стабилната форма на
десноцентристко правителство. Необходимо е да припомним, че
надеждите за промяна в полза на управляващите в последния момент
на база "нерешили" ги имаше и през 2001 г., но практиката показа,
че те или не гласуват, или част от тях гласуват за победителя.
Същевременно трябва да се отчете и ситуацията, че през 2001 г.
имаше големи очаквания и голям протестен вот – нещо, което сега
като че ли отсъства.
По темата работиха Тихомир
БЕЗЛОВ, Димитър ДИМИТРОВ и Светлозар ПЕТКОВ |
