|
Някакви младоци, родени в края на 50-те или началото на 60-те
години, решиха да отбелязват Джулая на 1 юли. Грешка! Тотално е
сбъркано.
Истинският
Джулай трябваше да се състои на 15 юли 1974. Така го брояхме в
казармата онези измежду нас, които бяха приети във висши училища и
изчакваха увлонение, за да почнат, най-сетне, да се образоват.
ОСН - тази нелепа абревиатура вълнуваше сърцата ни, понеже зад нея
се криеше още по-нелепото изречение "Огън, служба не остана",
каквото и да означава това. Изречението е от четири думи.
Абревиатурата - от три букви. Две години военна служба не ми
стигнаха да разбера как се получава това литеро-лексикално
образование. Но зад него стоеше винаги най-важното число - колко
дни още ще лежим по наровете, ще надяваме въшкарниците и ще
трамбоваме безсмислено по плацовете.
За нас, приетите
във ВУЗ от набора, влязъл в казармата през есента на 1972, нямаше
никакво съмнение - до 15 юли 1974. Така бе решил Тато за Владко,
който врочем се уволни с още неколцина синчета на тоз-оня именно
на 15 юли 1973 под предлог, че били кандидат-висшисти. (Истински
случай от онова време: Владко се чупил от шезеото в Плевен и по
обед заседнал в кафето на "Ростов". В ранния следобед вече е леко
подпил. Влиза взводният му, успял междувременно, след адски
изморителния труд по отбраната на социалистическото отечество, да
се преоблече в цивилни дрехи. Вижда школника Живков, леко
развеселен. "Школник Живков" - пита цивилният лейтенант - "Кой Ви
пусна в отпуск?" "Връзки, копеле, връзки!" - отговаря школникът.
Случаят може да бъде свидетелски потвърден от живи плевенчани.)
Ами и ние бяхме
кандидат-висшисти, така да се каже. Две години пяхме
July Morning и си представяхме как
на 15 юли 1974 ще looking for love
и
leaving for home. Всичко това разбира се
- аt the sound оf the first bird singing.
После някакви младоци се изтъпаниха
на морския бряг и обявиха за Джулай Първи юли. Добре, бе момчета,
нека да е първи. Но първият Джулай беше петнайсти...
И не се състоя. Тогава ни привикаха
началник-щабовете, за да ни съобщят, че уволнението ни се отлага
"до второ нареждане". И понеже в нашия набор нямаше особено видни
синове на особено видни членове на политбюро, второто нареждане го
дадоха на 25 септември.
И пяхме за първи път като свободни
хора онова парче на "Юрая" в една късна и особено студена
септемврийска утрин:
There I was on a
July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
 |
 |
|
...first
bird singing... |
...the
night behind me... |
At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own
With the day came the resolution
I’ll be looking for you
La la la la ¡
I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned
In my heart, in my mind, in my soul
La la la la ¡
There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own
...and a road of my
own¯...
|
