06-07-2005

6 юли 2005 18:45

Румяна Коларова*: Печелившият формат е коалиция БСП-НДСВ

Интервю на Петя Владимирова за "Дневник"

ДПС е горещият картоф за политическите партии при всяко формиране на изпълнителната власт, този модел на неизбежния "посредник" трябва да бъде променен. Тази теза развива Румяна Коларова, преподавател по европейска политика в програмата на ЕС "Жан Моне".

Кои са плюсовете и рисковете на най-вероятната коалиция между БСП, НДСВ, ДПС?

- За БСП неизгодността на такава конфигурация има няколко измерения. Първото е, че електоратът на социалистическата партия е силно ерозиран от възникналата нова формация "Атака". Това, което не се коментира често, е, че изключително значимият срив в подкрепата за левицата (9-10 процента спрямо прогнозите) се дължи именно на "Атака". Макар някой медии да я наричат фашистка, дясноекстремистка и т. н., всички постелекторални качествени интервюта показват, че за "Атака" са гласували предимно избиратели на БСП. С други думи, ако БСП се реши да управлява в коалиция с ДПС, не след четири, а след две години дори електоратът на социалистическата партия вероятно ще се свие поне с още 10 процента.

Ако не се разчете адекватно този процес, на следващите избори БСП ще се види като една средно голяма партия с не повече от 20 процента от реалните гласове. И нищо чудно тогава 50-ина мандата в парламента да се окажат блян. Една грешна коалиционна стратегия може да вкара БСП в криза, по-тежка от кризата през 1996-1997 г.

Не е ли прекалено категорично такова твърдение?

- Междупартийните отношения имат своя логика. През 2005 става ясно, че БСП вече не е партията от началото на прехода, която можеше да се реформира, можеше да кани коалиционни партньори в рамките на предизборните си конфигурации и да задържа своите гласоподаватели. Новото на тези избори е, че БСП вече трябва да воюва за електората си и да отчита ерозиращите ефекти на крайно левите идеологии.

НДСВ застрашено ли е от подобен ерозиращ процес?

- Що се отнася до НДСВ, мисля, че тази нова формация вече усети и осъзна заплахите от споделянето на изпълнителната власт с ДПС. Пределно ясно е, че Доган вижда съвместните действия в рамките на либералния алианс като възможност той да трансформира партията си, привличайки "неетнически" вот, т.е. привличайки в листите на ДПС не турци, но обвързани с определени икономически интереси.

Доган се опита да приложи аналогична стратегия през 1997 с някои бивши политици на СДС, сред които най-популярните са Венцислав Димитров, Димитър Луджев, Желю Желев, но те не бяха достатъчно харизматични, за да привлекат към Доган центристки мислещият електорат. Царят има тази харизма и Доган ловко я използва вече четири години. Ако той управлява още четири години със Симеон, аз мисля, че тогава вече не 2-3 процента от бизнесмените в градовете, а вече 10 процента ще решат, че за тях е по-лесно да се договарят с Доган. Той им предлага доста безпардонен и затова по-лесен модел за защита на интереси в сравнение със схемата, институционализирана в НДСВ, където първо трябва да се убеждават министрите, а след това да се надяваш на личната благосклонност на Симеон. Такъв "двустепенен" модел е не само несигурен, но и във възможностите само на много големи играчи. Големият процент подкрепа, който ДПС получи във Варна например, не е свръхмобилизиран турски и ромски етнически вот. Това със сигурност са пари, които идват от различни бизнескръгове.

Особеното при конфигурацията Доган-Симеон е, че Доган може да оцелее и в опозиция, и като малък партньор в една коалиция. Докато за Симеон е някак неестествено да е партиен лидер в опозиция или да участва в правителство, без да заема министър-председателския пост. Може ли някой в България да си представи Симеон като министър?

Задължително ли е Симеон Сакскобургготски да участва? Думата би могла да тежи и отстрани, ако личността е авторитетна?

- Само ако има ясната перспектива да бъде избран за президент. Но дори и тогава той бързо ще стане "аутсайдер" при вземането на оперативни политически решения. 

Виждате ли въобще перспектива да бъде "изпуснат" Доган в евентуално коалиционно споразумение между  БСП и НДСВ?

- Трудно. През изминалите четири години в БСП се формира  кръг бизнесинтереси, който разчитат на игра, при която чрез Доган да се изнудва царят и политическите лидери на БСП.

Но ако бъдат настъпени такива бизнесинтереси, техните субекти могат да организират нелегитимни контраудари и да дестабилизират всяка власт, преходът даде такива примери.

- Аз съм убедена, че дори тези кръгове, които днес отстояват трипартийната коалиция, при внимателна преценка на ситуацията ще си дадат сметка, че всъщност е по-добре те пряко да отстояват интересите без посредничеството на Доган. Може би вече е дошло време за директно лобиране. Защото политическите  партии вече започват да плащат на изборите тежка цена за своето задкулисно договаряне.

А освен това много по-лесно и ясно се лобира при двупартийна коалиция. При трипартийна конфигурация всяка от партиите може по някакви свои, неясни за обществото съображения да блокира и най-добре осигурената лобистка акция.

Евентуалното елиминиране на Доган няма ли да създаде етническо напрежение?

- Обратното. Етническото напрежение се генерира именно от монопола на Доган върху турския вот, който на тези избори вече е разширен и върху ромския вот. Това, което ние имаме като постелекторални (следизборни - бел. ред.) проучвания, е, че Доган специално е агитирал сред турски и ромски избиратели плашейки ги с "Атака".

От друга страна, интервюто, което той даде в шоуто на Слави Трифонов, показват пак наши проучвания, е било отключващ момент за много хора при избора им да гласуват за Волен Сидеров. Такова арогантно разголване на обвързаността на Доган с бизнес интереси и такава политическа безпардонност за първи път се срещат в България. И ни предстои да осмислим до какво ще доведат.

Допускате г-н Доган да е търсел умишлено ефекта на напрежението с поведението си в Шоуто на Слави Трифонов?

- Не. По-скоро криворазбрана откровеност, недооценка на ситуацията, зле разчетен ефект на опита да коментира онова, което според него е същността и движещата сила в политиката... Оказа се обаче, че откровеният цинизъм на Доган подсили вота за Волен Сидеров; а агресивността на "Атака" мобилизира турския и ромския вот.

Да се защитават бизнесинтереси е нещо напълно естествено и рутинно в развитите демокрации. Онова, което не е естествено и не е нормално, а по-скоро е патология, е начинът, по който Доган защитава бизнесинтересите - не с отчитане на реалните ползи и минуси от един или друг инвестиционен проект, а със задкулисни маньоври в законодателната и изпълнителната власт: говори се за социална цена, за бедни, за маргинални социални групи, а се търси блокиране или прокарване на определена сделка.

ДПС обаче  впечатли с безпрецедентен организационен ресурс и успя да мобилизира нечуван ромски вот.

- Купуването на гласове чрез масови електорални екскурзии и с точно разчитане на цената на всеки глас е наистина впечатляващо, но няма нищо общо с демократичните практики. Подобна добра организация съществуваше и в Южна Италия и до голяма степен стана причина за сриването на партийната система там. Другото име на този вид мобилизация на вота се нарича мафия. И това са първите стъпки към организиране на мрежи, при които цялото население зависи от един патрон, с който се прави договарянето колко струва колективното действие на цялата група - в нашия случай ромски род.

С две думи, вярвате ли, че г-н Доган ще бъде някога  заобиколим фактор?

- Истината е, че в последните действия на Ахмед Доган може да се долови известна паника. На тези избори ДПС постигна успех, какъвто самият Доган може би не е очаквал. Усещането му, че неочакваният му успех го е направил нежелан или излишен в лявоцентриската кабинетна конфигурация, го накара още в изборната нощ да обяви, че той ще бъде посредник при договаряне на кабинета. А в понеделник първото съобщение, че започват договаряния за съставяне на коалиционно правителство, дойде пак от централата на ДПС. Като опитен политик Доган си дава сметка, че този път като че ли е пренавил пружината - до степен да стане "ненужният трети" в партньорството между НДСВ и БСП.

Вярно е, че в БСП има задръжки за коалиране с НДСВ, както и обратното. Логиката, че Доган е посредникът, който ще облекчи преодоляването на натрупаните взаимни задръжки и предразсъдъци има огромна цена, която и двете партии ще трябва да платят. Привидното удобство при съставянето на кабинета е една от многото уловки, които Доган е подготвил за двамата "големи" партньори. От досегашното му участие в изпълнителната власт е ясно, че след първата или втората година на управлението той започва ловко да изнудва чрез дестабилизация на кабинета или блокиране на ключови решения. Все пак според мен в момента Доган е притеснен и е готов на всякакви отстъпки, само и само да е в кабинета.

Остава открит въпросът доколко БСП и НДСВ си дават сметка, че всъщност разполагат само с един шанс да съставят кабинет - в рамките на първия мандат. В рамките на конституционно възможния "първи рунд" те трябва да се споразумеят за взаимно приемливи отстъпки по два въпроса:  кой е премиерът и кои са министрите. Възможните варианти са принципно два: или старият премиер с напълно нов комплект министри, или част от старите министри с напълно нов премиер. Но и в двата случая печелившият формат на лявоцентристкия кабинет е двупартийна коалиция между БСП и НДСВ.

- - - - - -

* Румяна Коларова е преподавател по сравнителна политология в СУ "Св. Климент Охридски"