09-07-2005

Оказва се, следователно, че Демокрацията е дошла при нас само за един ден - денят за избори, и ние сме я употребили, за да се отречем от Нея.

Нямам нищо общо с науката, политологията, социологията, философията, психологията, поради което напълно може да ми се вярва. Единственият рейтинг, който ме интересува, е моят собствен, и това ме прави напълно независим анализатор на всекидневието.

Всекидневието е единственото нещо, което си заслужа изследване и анализ, защото е същността, сърцевината и смисълът на всеки живот. Избори има веднъж на четири-пет години. Цар става премиер веднъж на две хиляди и една години. Глад, наводнения, война, комунизъм, румен петков и други природни и неприродни бедствия може да ги има, може да ги няма, но всекидневието, господа съдебни заседатели, го има тук и сега, винаги, навсякъде и фатално - като данъците. Всекидневно трябва храна, всекидневно децата искат пари, всекидневно четеш всекидневници, всекисутришно те болят кокалите, всекиобедно те свива язвата, всекивечерно сядаш пред телевизията, всекинощно стоиш с отворени очи и мислиш за тъпото всекидневие.

Следователно, хладно и безпристрастно заключавам аз, ако искаш да манипулираш някого, да промениш, промиеш и насочиш съзнанието му в желана от теб посока, трябва да манипулираш всекидневието му. Всекисутришно, всекипредиобедно, всекиобедно, всекиследобедно, всекивечерно, всекинощно, и в промеждутъците също. 

Това е абсолютната и гарантирана технология, превръщаща избирателя в нечия, извинявам се за израза, електорална единица.

След симулативното падане от власт на комунистите, българското народонаселение си беше една политически неграмотна тълпа, в която обаче имаше силно изразен стремеж да се превърне в онази демократична сила, която по цял свят се състои от Избиратели.

От Граждани.

Гражданите никога не са тълпа. Те не могат да са тълпа. Не искат и не позволяват. Избирателите са мислещи хора, които, представете си, избират. Избират не партии, не политици, избират начина, по който да се развива държавата им в следващите четири или колкото са там години. Избират бъдещето си. Това прочее, е същността на Демокрацията.

Демокрацията е невъзможна там, където няма Граждани.

Е те това отдавна се договедиха комунистите. Не мога да ги наричам социалисти, защото са си комунисти, и бащите им са комунисти, и дядовците им бяха комунисти.

А сливата не може да роди портокал, нали така?

Та ето това се договедиха комунистите, и поеха нашето вдекидневие в свои ръце и го превърнаха по руски в ежедневие. На тях и преди и сега им е ясно, че ако допуснат населението да се превърне в Граждани и Избиратели, нямат никакъв шанс.

И те не го допуснаха. Нашето всекидневие отдавна е променено. В него се случват само нещата, които те манипулативно слагат на тезгяха на всекидневния медиен пазар:

Чипът на българина бил сбъркан! Царственият автор на тези слова дойде, изрече ги и май ще си ходи обратно. Че как няма да е сбъркан, Ваше Високотаковие? При такова сбъркано всекидневие не чипът, ДеЕнКато ти ще се сбърка!  

Пише си откровено левият интелектуалец Тошо Тошев, че всичко в книгата му си е чиста лъжа, той така е кръстил книгата си  - „Лъжата...”, и всички го хвалят за тая работа. Че си дават и парите да си я купят тая лъжа. Приватизираха Величеството и алчните му министърчета в комбина с Доган и ченгетата цялото Черноморие, барабар с Рила, Пирин, магистралките, терените, теренчета, обаче всички мразят Костов!

Доган е стиснал за ташаците всички турци и посяга към циганските такива (българските сами му натикахме в ръцете), а те за благодарност гласуват за него.

Простотията, които се лее всяка делнична вечер в шоуто на Слави в своята бездънност може да се мери само с плоскотията на самия водещ, но той е шоузвезда. Те са всекидневието ни. Всекидневие ни е сополиво-сълзливо-слузесто-лепнещо и някак си нечистоплътно в своя замисъл шоу „Имаш поща” – нищо, че е веднъж седмично.

Всекиседмичието също е всекидневие.

Всекимесечието също. Всекигодието - тоже. Ежедневно. Защото се състоят от ежедневия, не от всекидневия.

Нашето всекидневието е приготвено така нагло, наситено, динамично и напълно объркано с една единствена цел - никога да не се замисляме защо е такова. То отдавна е станало ежедневие. То ни обсебва и ангажира по такъв безкомпромисен и безапелационен начин, та да ни задържа винаги вътре в себе си. Ние ежедневно трябва да бъдем жертва на ежедневието си. Защото, вервайте ми, за да си отговориш на въпроса защо нещо е такова, каквото е, трябва да го анализираш. А за да анализираш нещото, трябва да си извън него, да го погледнеш отстрани, като предмет на разсъждение и анализ. Не можеш да разсъждаваш за това - колко е буйна и опасна реката, ако не я погледнеш от брега. Но ако си вътре в нея, въпросът не е защо е буйна реката, а как да оживееш във водите й. За други мисли нямаш нито време, нито сили, нито възможност.

Ерго, ежедневието ни, дами и господа, е такава буйна река, в която сме принудени ежедневно да оживяваме сред талази от славитрифонова простотия, доганова наглост, перверзна овчаровска социофразеология, тошотошевски медиен тюрлюгювеч, непрекъснато нарастващо благосъстояние в режим на изпреварващ го ръст на цените за поддръжка на животеца като такъв, дълбокомислени царски и в същото време премиерски внушения и послания, от които дори бездомното куче пред панелката ми почва да вие жално, не знам дали да споменавам азис, мисля, че като обратност и абсурди кошлуков ни стига.

Ето такова е ежедневието, дами и господа, в което би трябвало бившият социалистически труженик, преминал в по-високото качество на електорална единица, превърнала се преди четири години в царствен поданик, на 25 юни 2005, внезапно да се осъзнае като избирател!

Като гражданин.

Ето защо, за втори пореден път ние, всекидневните граждани от последния ред, в най-силният ден на Демокрацията – Деня на изборите, използвахме най-силното демократично оръжие - нашия глас, за да утрепем това, към което ужким се стремим - Демокрацията!

И още повече – свободата...

Благодаря за вниманието!