11-07-2005

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Контакт

Във връзка с антентата в Лондон британската полиция издирва млади британци от арабски произход на възраст до 25-30 години, некартотекирани в полицейските регистри за криминално проявени младежи досега, родени или израснали в страната и идващи от средната британска класа. Предполага се, че те не са обучавани в специални лагери или групи извън страната. Но са приели по една или друга причина, проповядван от екстремисти в самата британска столица или нейните околности. По този начин са попаднали в мрежата от латентни ислямистки терористични клетки, които се съставляват от по един до трима члена, пръснати из Западна Европа. Преките извършители са по всяка вероятност двама.

Скотланд ярд е по следите на заподозрени засега, които по хипотеза са мароканец и сириец. Издирваният марокански ислямист Мохамед ал-Гуербузи отрича по данни в лондонската преса днес всякаква връзка с атентата и сам е уведомил британските служби за това, след като беше oповестено в медиите за издирването му.

В интервю пред телевизия Ал Джазира снощи Ал Гуербузи отсече: „Отричам категорично всички обвинения в британската преса, които разпространяват версията за мое съучастие в атентатите в Мадрид и Лондон.“ Освен това мароканецът казва, че не е беглец, британските власти много добре знаели къде се намира и имали дори адресната му регистрация в чужбина. Но по време на предаването е показан само като черен силует и отказва да се разкрие, за да бъде идентифициран като действителния Ал Гуербузи. Той е считан за основател и водач на екстремно-ислямистката бойна група GICM, със задочна 2-годишна от декември 2003 в Мароко. Съдът в Рабат приел за доказано директното му участие в подготовката на атентатите в Казабланка през май 2003.

Роденият в северносирийския град Алепо Мустафа Сетмариам Насар е интерпретиран като една от ключовите фигури, с които от 48 часа насам британските тайни служби се занимават интензивно, пише „Таймс“, позовавайки се на анонимен информатор от испанските тайни служби. 47-годишният Насар е един от заподозрените, които са издирвани от британската тайна служба MI5, сочи „Съндей Телеграф“. Според известната досега информация, Насар е обвинен, че е изградил една относително стабилна мрежа от автономно функциониращи малки терористични клетки на Ал Каида във Великобритания и Европа. Според „Таймс“ Насар се намира сега или в Ирак, някъде в терористичните групи около Заркуи, или в афгано-пакистанската гранична област, в която все още се предполага, че се крие Осама Бин Ладен. Насар идва на острова през 1995 и, остава до 2000/2001 в Лондон, където осъществява контакти с радкалния ислямски духовник Абу Катада, разглеждан като една от важните фигури на мрежата на Ал Каида в Европа, свързваща фигура в контактите с френски и немски ислямисти. Абу Катаба е задържан в дома му в Лондон от два дни.

По днешните данни от Скотланд ярд, три взрива са експлодирали в четвъртък в Лондонското метро в 8:50 ч (9:50 ч MET) буквално едновременно, с разлика само 1-4 секунди, което опроверга информациите до събота предиобед за по-голяма времева разлика между трите експлозии. Британската полиция изхожда от вчера при тези три взрива от тезата за общо взривно устройство с часовников механизъм за трите взрива, а не от три отделни за всяка бомба, каквато първоначална версия се поддържаше до преди 12 часа. За четвъртия взрив, в автобуса по линия №30, все още се поддържа хипотезата, че е бил предизвикан от атентатор-самоубиец. В подкрепа на това предположение са разказите на оцелели и ранени очевидци. Един от тях е млад британец от арабски произход, намерен с раница пред себе си, направил впечатление с много нервно поведение. Той е седял на мястото, където е локализирано засега огнището на взрива.

Над 700 ранени, повече от половината с много тежки до средни наранявания, 23 от тежко ранените в смъртна опасност за живота, 25 пътници с месечни карти за метрото по официални данни са издирвани като безследно изчезнали, 53 идентифицирани жертви до сега – това е кървавата равносметка на атентата.

До тук.

Австралийските власти допуснаха вече да изтече информация. Когато колегите им от Лондон даваха данни само за 13 убити, от Мелбърн в интервю австралийски представител на вътрешно министерство изрече цифрата 51 жертви „по данните, които имаме от Лондон“ и изказа предположението за „много повече жертви“.

С всеки изминал час отвчера насам става ве по.ясно колко адекватно на обстоятелствата  Лондон се справи в тази извънредно критична ситуация, предотвратявайки масова паника и безредие. Но постепенно, на фона на вече уравновесяващото се всекиедневие, в британската столица се разкрива и една друга картина от днешния неделен ден: църквите са препълнени с близките на жертви или съпричастни лондончани, които идват да помагат, раздават храна и подкрепят стотиците хора на път из районите, търсещи с плакати и снимки близките и приятелите си. Из града висят допълнително плакати с лица на безследно изчезналите от четвъртък насам и, ако не ги открият в някоя от посочените болници, близките им се връщат ззд местата на атентатите, сред пресните следи от експлозиите по повърхността. Следят работата на специалните части по места или обикалят и питат не е ли виждал някой лицето на снимката в ръцете им. Други са вторачени пред себе си безмълвно. Чакат поредната фаза на поредното изравяне.

«Не мога да си представя, че го няма повече..., трябва да го открия», споделя Ивон Неш през сълзи. Тя е отново тук, след като е била дори в телевизията, с портрета на своя съпруг Джейми Гордън. Гордън е седял предполагаемо в двуетажния автобус по линия №30, в който бомбата избухва. „Трябва да знам къде е, какво се е случило с него..., жив ли е, ранен ли е ..., не съм уведомена дали е сред 13-те жертви. Ужасно е да стоиш и да не знаеш какво се е случило с любимия ти човек, чиято риза сутринта си изгладил, на когото си сипал кафе, дал си последна целувка преди излизането му за работа. Ужасно е...“. Ивон и родителите на Джейми са разтегнали плакати с негови снимки по линия №30 и чакат отчаяни. Около тях - групи от по 40-50 лондончани, всеки от които има подобна история. Която разказва през сълзи на спиращите се да помогнат или дошли просто само да утешат, да постоят с близките тази нощ и тази сутрин.    

Скотланд ярд все още отказва да публикува списък с обявените за безследно изчезнали лица. И това е добро решение за момента, докато не са приключили всички необходими проверки на идентичността на откритите ранени. Защото за много от тези лица няма данни, особено критично е положението с идентифицирането на над 200 от тежко ранените.

По неофициални полицейски данни, които изтекоха отново днес сутринта от колегите им в далечна Австралия, до събота вечерта Лондонските власти са получили имената на над 1000 (!) безследно изчезнали. До понеделник или вторник ще стане ясно дали в това число са над 700 ранени или числото на жертвите ще се увеличи драстично. Официално засега Скотланд Ярд си позволи да изрази само сдържаното предположение, че вероятно ще става дума за 100 или малко над 100 загинали. Предстоят още разследвания, теренът е труден, на места има вече или се очакват срутвания по тунелите, където все още има вагони, до които не се е стигнало, а до събота вечерта все още никоя от 53 жертви не бе идентифицирана. Шефът на полицията Дейв Сторър поясни, че до полицейските участъци или директно чрез отворените за случая телефони на полицията могат да се дават имената на безследно изчезнали лица и да се сравнят данните с наличните информации на „болници - за ранените или моргите – за намерените убити и части от убити...“. „Обработваме над 105.000 обаждания, много е трудно, но колегите дават всичко от себе си, за да се справят както професионално, така и емоционално, защото това е много труден момент за всички нас“, заключи в кратката си пресконференция Д. Сторър.

Из улиците на засегнатите от атентатите региони сцените се повтарят и напомнят картините от Мадрид миналата година 11 март. И на фрагменти от Ню Йорк 11 септември 2001.

38-годишният Дейвид Уеб стои от събота пред входа на метрото на спирка „Кингс Крос“ и чака с плакат и снимка 29-годишната си сестра Лора. „Искам да направя всичко, за да я открия. Родителите ми тичат из болниците, аз чакам тук, още изравят.“

До него е Джон Стийдмън, просто само един друг човек от огромното количество хора, стоящи със снимки и плакати около спирката на „Кингс Крос“. Джон издирва зет си, помага на сестра си и децата й. По телефона им се обадили, че в „Роял Лондон Хоспитал“ имало много неидентифицирани тежко ранени пациенти. Стийдмън отива, но дългите проверки показали, че зет му не бил там и сега отново е тук, стои и чака. До него е седнала сестра му, изтощена видимо се опитва да се усмихне. „Неделя сутрин е, по това време пием кафе и закусваме с децата...“, казва Шенън уморено и със сълзи, които едва преглъща. На няколко метра стои 53- годишният Емануел Лендовски, от полски произход, предците му  са преживели много, но това е най-тежкия миг в живота му. Издирва жена си Гладис, 40-годишна. „Звънеше ми даже само ако закъснее с 10 минути, това така ме дразнеше винаги, а сега се моля да чуя гласа й, да слушам как припряно ми обяснява, какво ще пазарува и че се налага да закъснее...“, усмихва се пред себе си и после просълзен добавя: „Колко е бил хубав обикновеният ни, нормалният ни живот, нали... с всички тези всекидневни и досадни моменти.“ От четвъртък вечерта Емануел стои и чака с телефон в ръка тук. Рут Паратасангари, от индийски произход, е вдовица, учителка и майка на едно дете. Ходи пеша по трасето на линия №30. С огромна снимка на дъщеря си, навършила само преди седмица 30 години. В четвъртък сутринта, на път за работата си в адвокатска кантора тя се качила в двуетажния автобус, в който избухва бомбата. „Беше при мен на гости. Преди да се разделим на сутринта, не ми каза нищо. Усмихна ми се, целуна ме, прегърна ме. И излезе. Както винаги.“

По данни на АР