Припекло е, а София смърди ли, смърди. Суходол, Локорско и Сеславци пищят. А Варна, този странен град, избира за депутати едновременно Стефан Софиянски, Волен Сидеров и Йордан Цонев: един кмет със застинала усмивка, един фашизоиден тип и една "мента", всеки менил няколко пъти партии, цветове и убеждения. Слава богу, че Осама бен Ладен не се е кандидатирал в морската перла... Софийските домакини слагат парцали с белина пред вратата си и псуват селяните, селяните пък спят в палатки, лежат пред камионите с боклук и псуват милионния град. Някъде сред събитията Огнян Сапарев, който беше първо в СДС, после в БСП, а още беше и директор на БНТ, а между другото и десет години ректор на Пловдивския университет (втория по-големина в страната), влиза в "Атака" - а после, казват, излязъл от нея (ама не е сигурно).

Междувременно Филчев регистрира "Атака", защото не бил получил от ЦИК видеокасетата с митингите на Волен Сидеров, доказващи, че новата формация подбужда към етническа омраза ("Циганите на Сатурн!"). Сигурно някой краде от пощенската кутия на прокуратурата... Докато официални лица по начин хладен и цивилизован обвиняват бившия кмет за бедственото положение в столицата, електронните форуми гърмят съвсем нецивилизовано: "Смърт на Софиянски!", "Линч!", "Положението е достойно за военен преврат!", "Ако някой знае адреса му, моля да го съобщи! След като още не е арестуван, то ние сами трябва да съдим и да изпълняваме! А полицията да си яде ушите!".

щото време между купчините с вонящи найлонови пликчета в столицата се провежда парад на полицията, а каубоят Бойко Борисов не знае дали е депутат или не.

Пак по същото време Трети състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Вера Чочкова прекратява делото за Халите срещу Софиянски - депутатски имунитет. Друг състав по друго негово дело обаче твърди, че имунитет още няма.

Свобода на тълкуванията, боклук за народа

Самият Софиянски се появява в тази опера буфа заедно с хор от бездомни кучета. Той първо тъжно изпява, че е загубил доверието на софиянци: кучетата вият, а наоколо е пек и потоп и смрад без надежда. Подразбира се обаче, че бившият кмет има политическо бъдеще (някакви други хора са го натоварили със своето доверие: какви ли са тези софиомразци?). Накрая той твърди, че единственото, което го интересува, е софийският боклук... А на всички в миманса е ясно (и той знае, че им е ясно), че още когато преди няколко месеца е обещавал на суходолчани датата 30 юни, не е имал никакво намерение да спази обещанието си - великата комбинация "отказ от кметско място, зарязване на отговорности, депутатски имунитет" е била кристализирала в хазартната му глава. Мимансът обаче няма значение. Има значение буквата на закона, законът - не.

Може би смрадта идва от това, че има нещо в тази страна. Нещо гнило, но доста различно от благородната гнилост на Дания или Шекспирова Англия. Базова, неемпирична южна смрад, идваща изпод боклука, изпод подробностите. Когато население от милион и двеста хиляди души е почти в изстъпление, не е нормално т. нар. "елити" да пазят цивилизования тон и да говорят като по Би Би Си. Нито е нормално вторият по-големина град

да избира за депутат публично провалилия се кмет

на първия град, докарал столицата до воня и епидемия. Нито пък е нормално българската преса много умно да изписва тонове хартия по експертни теми: за алтернативните площадки за изхвърляне на боклука, за технологията на пакетирането му, за това кога ще изсъхне бетонът под опаковащите инсталации и пр., след като за момента има само един проблем - това, че един лъжец и провалил се кмет ще стане - законно! - депутат. И ще представлява... кого впрочем ще представлява, варненци, народа суверен, чистата и свята република? Преди време се пошегувах с един приятел, който мърмореше, че в българския парламент имало много мошеници. Че барем 60% от населението са такива, казах му, за да го дразня - те трябва да имат свои представители.

Днес не знам дали да не повярвам на тази глупава шега. Кои са тези, които гласуваха за Сидеров, за Софиянски, за Цонев, какво ли е в главите им? Непрекъснато ми казват, че трябвало да уважавам мнението на електората, каквото и да е то. Отказвам да го направя - нещо, което може да бъде не просто неразумно, но и престъпно, не може да бъде уважавано.

* * *
Във всяко общество има праг на търпимост. Той може да бъде праг на санитарна търпимост - след него пламват епидемии. Може да бъде праг на политическа търпимост - след него се разразяват улични вълнения, гражданско неподчинение, размирици, революции. Прагът на морална търпимост е нещо различно - след като той бъде прекрачен, не се случва нищо. Хората си живеят, лъжат се един друг, коментират с възхищение - "Хитро момче излезе, всинца ни измами!".

Боклукът така или иначе, с бой или не, ще бъде изхвърлен. Но си е отишла и нулевата степен на нравственото чувство, а с нея си отива тихо и самата "общественост" на обществото - доверието, което го споява. Вече не действат такива неща като "не лъжи!" или "спазвай обещание, дадено пред милион и двеста хиляди души!". Ненаказаните престъпления започват да изглеждат приемливи, наглите усмивки стават билбордове, а висящи дела влизат парламента, криминално убежище. Журналисти с професионален хъс интервюират "бизнесмени" и ментови народни представители, разказват биографии на главорези звезди с интимното знание на посветени. Убедени са, че в това е реалността, нормалността, бъдещето, начинът да бъдеш част от "елитите". Прокуратурата следи за процедурите, съдът съблюдава неприкосновеността на имунитета, полицейският шеф дрънка по медиите... С известно запъване царят казва, че всичко "ще се обмисли".

Който реши да каже нещо за елементарен морал,

има личен проблем (психически).

Между нормите на публичната сфера и тези на всекидневието и здравия разум е зинал процеп. Привидно европеидни, гласовете на официалните публични фигури - политици, съдебни чиновници, адвокати, управленци, журналисти, бюрокрация - култивират търпимост към нетърпимото. Говорят с евфемизми за престъпници, пишат експертно и безстрастно за непоносими скандали, спорят за буквата на закона, когато става дума за безобразия, влизат в Европа. Докато с фанатичен блясък полуделият гражданин се провиква невъздържано изотдолу: "На маймуни ни направихте, маскари...", хрумва му да избеси всички и внезапно му се приисква България на три морета...
Нещо загнива. Нищо не се вижда, нищо не се случва. Но отдолу вече напира сладникавият мирис: "все позволено!". Братя мили! - яжте бездомни кучета, убивайте бабички, плетете венци и китки, живейте в боклука, избирайте тези, които ви лъжат в очите.

P. S.: Докато пишех настоящото, разбрах за експлозиите в Лондон. Англия, а заедно с нея цивилизованият свят е в траур и ужас.

Мир на праха на убитите, дано да бъдат спасени ранените.

Българските работи изведнъж свиват мащаба си, проявяват своето кокошкарство и отблъскващия си комизъм. Осама е бил deadly serious, зает да планира нещата в Лондон (и паралелно навярно и в Париж, защото и този град можеше да бъде избран за олимпийски) - затова не му е било до Варна и българския смрадлив фарс.

Сто на сто ще се намери някой, който да се утеши с това - може да смърди, но има и по-зле от нас, я глей к'во става в прехвалената ви Европа.

Да прибавим това утешение към купчината боклуци.