|
● Ако членството в ЕС
подобри икономическите условия, популистките партии ще
загубят силата си
● Националистите са силни в
критиките, но никога не са имали алтернатива на Европа
● Определени среди на Запад
само чакат повод да отложат присъединяването на България
|
Сабина Вьолкнер е научен сътрудник в Германския съвет
по външна политика (DGAP),
един от влиятелните мозъчни тръстове в Берлин.
Заниманията на Вьолкнер обхващат прехода в Източна
Европа, разширяването на ЕС, популистките движения в
източноевропейските страни. Специалист е по Полша и
германско-полските отношения. Завършила е политически
науки и славистика в Манхайм и Варшава, работила е в
Центъра за европейски социални изследвания в Манхайм.
Потърсихме г-жа Вьолкнер за коментар около появата на
новата партия "Атака".
Г-жо Вьолкнер, в
българския парламент влезе откровено националистическа
партия, която се обявява против договореностите с НАТО
и ЕС и проповядва антисемитизъм. Вървим ли в това по
пътя на другите източноевропейски страни? |
 |
- Първият въпрос, който ми
се струва важен, е как това, което се представя като
антиевропейски позиции, може да се реализира. Или казано
другояче, дали "Атака" ще доведе до свалянето на някоя от
другите партии, които вероятно са дискредитирали България
чрез корупционни афери и т.н.? Това тепърва ще видим.
Другият важен момент е антисемитизмът. Във всички
популистки движения в Централна Европа антисемитизмът е
съществен мотив, но в крайна сметка не е решаващата
причина за обществената им подкрепа.
Например, "Самооброна"
("Самоотбрана") в Полша се подкрепя главно от хора с
по-ниско образование, които са сред губещите от промените.
Те живеят в западащите селски райони, подвластни са на
популистките лозунги, но не толкова националистическият
елемент, колкото лошото им икономическо положение е
основен фактор да гласуват за популисти. Това се видя при
полските земеделски стопани, които бяха силни противници
на присъединяването към ЕС. Те имаха голям избирателен
потенциал и "Самооброна" го използва. Но днес, след като
започнаха да идват директните помощи от Брюксел, именно
земеделците станаха едни от най-големите еврозастъпници.
В този смисъл въпросът е
дали в България съществуват настроения за отхвърляне на
членството, или само определени групи са против него.
Мнозинството от българите са
за влизане в ЕС.
- Ако това е така, "Атака" в
края на краищата не може да възпрепятства членството ви.
Ако 50-60% от българите одобряват ЕС, тази партия ще
присъства на политическата сцена поне за определен период.
С популистките си изяви тя може да влоши българския имидж
в чужбина, но щом властва проевропейският консенсус, тази
партия ще бъде само преходен момент. В новите членки
одобрението за ЕС е по-високо, отколкото в старите. На
изток не смятат разширяването за грешка, дори и когато
определени групи (ниско образовани, жители на изоставащи
региони, или както в Полша - силни католици) не гледат
много позитивно.
Държа да отбележа още нещо -
ако икономическите условия в България се подобрят в
резултат на присъединяването към ЕС, тези групи ще загубят
сила. Тях, разбира се, винаги ще ги има, защото процесите
на трансформация още не са приключили.
Какво да очакваме от Брюксел
като отговор на появата на "Атака"?
- Брюксел няма да се намеси.
В Полша по време на присъединяването "Самооброна" също
влезе в парламента. В началото дори имаше опити за
сключване на управляваща коалиция между
посткомунистическия "Ляв алианс" и "Самооброна". Брюксел
не се намеси, защото това е вътрешнополитическо решение, а
и така и не се стигна до коалиция.
Мисля, че така ще стане и в
България - ще се образува правителство, ЕС ще изчака да
види как се развива то, дали позициите на "Атака" имат
въздействие върху политиката към Европа. Ако партията
доведе до забавяне на темпото на реформи, това може да се
отрази негативно на присъединяването на България.
Съществен елемент на популистките партии е, че винаги са
били много силни в критиките, но никога не са имали
истинска концепция, алтернатива на евроинтеграцията.
В Германия се следи
внимателно какво се случва у вас. В пресата често се
посочва, че България е по-добре в реформите, отколкото
Румъния, но още има проблеми с правосъдието и корупцията.
И вследствие на по-силния натиск вътре в ЕС някои среди
може да поискат преразглеждане на договореностите с
България. Не трябва да се забравя, че и в Германия наесен
ще има избори. Ако "Атака" изиграе негативно влияние върху
реформите, това може да послужи като аргумент за забавяне
на процеса на разширяване. Тук някои политически сили само
чакат повод.
Споменахте "Самооброна" -
какво се случва с лидера й Анджей Лепер, още ли е
влиятелна личност в левия спектър? Срещу него имаше
съдебен процес...
- Срещу него имаше доста
съдебни процеси. Интересното е, че тези хора и партии
много бързо губят очарованието си, щом влязат в
управлението. И при Лепер се видя, че той е изключителен
опортюнист. Той искаше да участва във властта, също и
хората, които гласуваха за него. При гласуването на
различни инициативи в Сейма "Самооброна" бе ту на едната,
ту на другата страна. Но съдебните дела срещу Лепер само
подхранват репутацията му като бунтовник срещу
политическия елит.
Подобни партии по-скоро
могат да загубят очарованието си, ако влязат във властта,
отколкото ако стоят в опозиция. Когато са в опозиция, за
тях е много лесно да застанат срещу всички и да се
профилират като "спасители на националните интереси".
Докато са в управлението обаче, става ясно, че нямат обща
насока или се вълнуват най-вече от личните си интереси.
Какви са различията между
националистичните стремления в Източна Европа и
"класическите" десни популисти на Запад като Хайдер, Льо
Пен, Фортейн?
- В Източна Европа, от една страна, имаме
леви популисти. Те са представени дори и в Германия,
такава е Партията на демократичния социализъм (ПДС),
наследничка на ГЕСП. При тях се наблюдава пропагандиране
на носталгия към източния блок (Ostalgie,
нем. - от "изток" и "носталгия" - бел. ред.).
Подобен копнеж по социализма е абсолютно непознат на
Запад.
Но в източногерманските
провинции има носталгия по Хонекер.
- Да, но Германия е особен
случай. При днешната ПДС се очертава интересна връзка
между тези източни, носталгични идеи и антиглобалистките,
антикапиталистически течения в новата лява партия Изборна
алтернатива "Труд и социална справедливост" на бившия
социалдемократически лидер Оскар Лафонтен. Тази
организация, която стои вляво от ГСДП, има големи шансове
да влезе в парламента.
А при десните националисти?
- Крайнодесните на Изток
посягат още по-силно към миналото. В Полша те залагат на
предхождащите комунизма етапи, например Втората република,
която се характеризира с отчасти авторитарен режим. Те
виждат западноевропейските ценности като най-голямата
опасност за националната идентичност. В Полша е силен и
протестът срещу парадите на хомосексуалистите, които се
организират в Германия. Това е една от основните
конфликтни линии, които мобилизират десните движения.
Докато на Запад става дума по-скоро за критики срещу
пазарната либерализация. В Западна Европа има страх от
наплива на евтини работници от изток. Западните популисти
критикуват също и исляма и присъединяването на Турция,
докато при сродните им партии на Изток тази тема не играе
никаква роля.
Забелязвате ли враждебност
към чужденците в новите членки?
- Всъщност не, тъй като все
още ги няма проблемите, характерни за Запада. Икономиката
се намира в друго състояние, няма го нито приливът, нито
страхът от евтини работници. В Полша напоследък набират
скорост дебатите за евтината конкуренция от Украйна, но
вътре в популистките партии още не се чуват лозунги срещу
украинците. Но това може да се промени, защото сега и
Полша се изправя срещу ефектите от глобализацията.
Евтиният внос от Китай води до засилване на конкурентния
натиск върху полските предприемачи. А пристигат и все
повече украинци, които работят за малко пари, производства
от Полша се изнасят към Украйна, точно както от Германия
към Полша.
А как стои въпросът с
ромите?
- В Полша и в балтийските
държави това не е тема, защото просто ромите там са много
малко. Въпросът се ограничава до България, Чехия и
Словакия. Общият елемент във всички популистки партии на
Изток е антисемитизмът.
В какво се изразява
източноевропейският антисемитизъм?
- Корените на антисемитизма
на Запад и на Изток са едни и същи. На Изток голямо
значение играе завистта на по-бедното население към т.нар.
богато еврейство. Точно както по време на
националсоциалистическа Германия. Ултракатолическата "Лига
на полските семейства" поддържа връзка с някои фашистки
групи и младежки движения, които са открити антисемити.
Но полският антисемитизъм
предизвиква по-малко сензация, отколкото в Германия, което
се обяснява с факта, че разработката на миналото в Полша
едва сега започва. В Полша е доста трудно да се осъзнае,
че във Втората световна война поляците също са могли да
бъдат престъпници. Без да релативирам историята, ще
припомня случая "Йедвабне" - източнополско градче, в което
са избити няколкостотин евреи, и то от поляци. И през 2000
този случай предизвика остра дискусия. За първи път бе
развенчан митът, че поляците са били само жертви. Разбира
се, това е силно болезнено за тях, защото винаги са се
страхували, че ако това се разбере от германците или от
други, тогава историята ще се пренапише.
Тази аргументация и
произтичащите от нея антигермански и антируски настроения
са силно разпространени при десните популисти.
|
