28-07-2005

 

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 юли 2005, 19:05

Паралелните светове на българската политика

Паралелни репортажи, паралелни светове...

Димитър Димитров "Дневник"

 

С края на прехода (ако въобще е започвал този бележит "преход" - бел. ред.) идват времето (проблемите, думите, емоциите - бел. авт.) на консолидацията.

Теоретичният Разум е определил най-обобщено пет условия, които трябва да бъдат налични или трябва да бъдат създадени, за да доведат до взаимосвързани и взаимонасърчаващи се индивидуални, групови и институционални действия, характерни за консолидирана демокрация.

Първото условие е свързано със свободното и жизнеспособно гражданско общество. В най-опростен вариант може да бъде сведено до самоорганизирането на гражданите и до възможността на медиите да изразяват преобладаващо независими мнения. Второто условие е да съществува автономност на политическа общност, която легитимно да упражнява временен контрол върху публичните ресурси (избори, провеждани по справедливи правила; избиратели, които имат доверие в партиите, в лидерите им, в междупартийните договорености и в полезността на законодателството). Третото условие е управлението да бъде подчинено на закона. В правораздаването не може да има целесъобразност или произвол и най-вече политическа преднамереност. Четвъртото императивно условие се отнася до държавната администрация - тя трябва да има капацитет да обслужи всяко легитимно правителство. Последното и вероятно най-важно условие е пазарната икономика - трябва да са гарантирани право на собственост, свобода на договаряне и спазване на произтичащите от него задължения.

При цялата си абстрактност теоретичната дефиниция на консолидираната демокрация прекрасно илюстрира защо политическите кризи и икономически скандали в една стабилна западна демокрация са част от ежедневието. Германия например е пред конституционна криза. Канцлерът Шрьодер поиска вот на доверие, като задължи депутатите от своята партия да му го окажат, за да предизвика предсрочни избори. Спорно е дали конституцията на Федералната република позволява предсрочни избори да се предизвикват по подобен начин. Първо, все пак решение ще вземе президентът, който се очаква да насрочи избори, а след това по неговото решение ще се произнесе Конституционният съд. За избори се готвят всички, дори основават нови партии.

Доста по-неприятна (и по-пикантна) е паралелната афера в концерна “Фолксваген”. Прокуратурата ще разследва ръководството за подкупи, свързани със строеж на завод в Индия. Няколко водещи директори подадоха оставки, след като разследващи журналистически материали запознаха читателите със “забавленията” им за сметка на фирмата, които включват наемане на екзотични проститутки и секс партита за избрани депутати и профсъюзни босове. Сред подалите оставка е Петер Хартц - идеологът (и съавтор) на програмата за икономически реформи на правителството, което вещае край на политическата кариера и на самия Шрьодер. Освен прокуратурата собствени разследвания правят наета одиторска компания и няколко медии, но последната и най-тежка дума ще имат избирателите. Развръзката е до голяма степен предизвестена. Опозицията и управляващите ще си разменят местата.

През няколко (Шенгенски) граници политиците са не по-малко нервни. Току-що проведените избори са определили състав на парламента, в който мнозинство може да има само коалиция, а тя не може да бъде договорена. За 4 години гласуващите са станали с цял милион по-малко, въпреки че лично говорителят на правителството е организирал изборна лотария, сигурно за да помогне на татко си, който е все пак водач на листа. Похарчил е 4 милиона, от които е прибрал 2.5 милиона, като организатор и най-вече иноватор в демократичната политика. Част от гласоподавателите (според непотвърдени слухове между 15 и 20 хиляди) са били толкова мотивирани, че са гласували кой колкото пъти успее. Най-вече с “многократни” удостоверения, за които изборната администрация предвидливо е пропуснала да създаде ред. Най-самоорганизираните са наели автобуси и са обикаляли страната. Гражданско общество? Не съвсем. По-скоро платени организатори. Медиите документират във фотосесии и репортажи пазарната треска пред някои избирателни секции. Съвсем предизвестени участници. Защото партиите са обръч (или венец) от фирми по покъртителните публични свидетелства на самите им лидери. Да не би някой да се залъгва, че работа се е отворила за прокурорите от всички установени демокрации, при това до пенсия? Нищо подобно.

След прехода към демокрация, уви, не следва автоматично консолидиране на демократичния режим. Случват се и междинни състояния. Вярно е, че имаме договор за присъединяване към ЕС и че той не би влязъл в сила само при изключителни обстоятелства.

Всъщност да не би да работим за това?

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо