01-08-2005

 

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 август 2005, 13:30

Политическа криза и макроикономика

Георги Ганев, Център за либерални стратегии

Публикувано в "Дневник"

 

Един от най-често задаваните въпроси към икономистите през последната седмица е дали и как политическата криза и неспособността на новия български парламент да излъчи стабилно мнозинство и да избере правителство ще се отрази на икономиката. Както обикновено при икономистите, отговорите варират между двете възможни крайности - от това, че политическите проблеми по никакъв начин няма да бъдат забелязани в стопанството, до това, че едва ли нещо по-страшно от това може да се случи и едва ли не след политическата ни чака и икономическа криза.

И пак както обикновено, реалността е някъде по средата и едва ли може да бъде разказана с няколко прости изречения. Единственото ясно в момента е само фактът на политическата криза, с каквато през последните осем години (от началото на истинския си растеж) българското стопанство не се е срещало и няма минал опит, на който да се опрем. Въпреки това ограничение обаче лесно могат да бъдат идентифицирани няколко елемента на средата, които да предложат едно по-подредено мислене по въпроса.

Първи основен елемент от средата е фактът, че

българската икономика е предимно частна

- оценките варират между две трети и три четвърти, със сивата й част - още повече. Второ, дискреционното участие на правителството в стопанството (това участие, което зависи от наличието и решенията по усмотрение на правителството) не е особено голямо, макар и да може да се мисли за намаление. Трето, голяма част от частния сектор се състои от фирми с чуждестранно участие, които много добре знаят какво означава политическа криза и как да се справят в подобна ситуация. Четвърто, основният дългосрочно важен стопански процес - този на капитализацията на българската икономика, се осъществява предимно поради увеличените спестявания на българите и поради притока на чужди спестявания, които се канализират в инвестиции и създаване на нови производствени мощности. Пето, основният дневен ред в икономиката е зададен от процеса на интеграция на България в Европейския съюз. Шесто, основна характеристика на участието на държавата в икономиката в България през последните осем години е стабилност на парите и бюджетни излишъци.

Та въпросът как политическата криза ще се отрази на макроикономиката в крайна сметка опира до въпроса дали и как тя ще повлияе на тези елементи от средата.

Политическата криза сама по себе си не може да се отрази на структурата на собствеността, каквато е тя в момента в България, нито на нивото и на управленските умения на фирмите и на чуждестранното участие в тях. Също така, доколкото паричният режим не зависи от парламента и от правителството, а бюджетът се изпълнява според закона, и тук

кризата не може да има непосредствено влияние

Усложнения могат да настъпят само ако по някаква причина не може да бъде изготвен бюджетът за 2006 - но за него има достатъчно технологично време, дори при хипотеза на предсрочни избори.

От останалите три елемента на средата политическата криза без съмнение се отразява на директното участие на правителството в стопанството - вероятно определени проекти ще се забавят и определени дейности на изпълнителната власт ще се забавят или ще спрат поради „безтегловността” на политическата отговорност в момента. Това е може би най-сигурната негативна последица от политическата криза за икономиката на макрониво, но тя сама по себе си едва ли може да доведе до сериозни проблеми на общата икономическа динамика.

По отношение на последните два фактора (захранването на инвестициите с вътрешни и чужди спестявания и интеграцията в Европа) възможното влияние на политическите неразбории не може да бъде описано еднозначно. Същностно важното тук е дали и при какви условия кризата ще се отрази на дългосрочното разгръщане на тези процеси. И следващият същностен въпрос е дали вероятността от неблагоприятно дългосрочно влияние на кризата в това отношение не може да бъде минимизирана от нещо, което политическите партии - всяка сама за себе си и отделно от другите - може да направи.

Основната

възможна дългосрочна опасност

от настоящата политическа криза е тя да доведе до драстична ревизия на българския цивилизационен проект, а именно на закотвящата всички очаквания, планове и проекти в България европейска интеграция. Ако политическата криза доведе до подобна драстична ревизия, то и макроикономическите последици ще са не по-малко драстични.

Първо, много от изпълняваните в момента проекти ще бъдат прекратени, а огромната част от планираните - изоставени. Второ, вътрешните спестявания ще намалеят поради увеличената несигурност в бъдещето, а външните вероятно не само ще спрат, но ще започнат и да се изтеглят, доколкото могат. Трето, основният дневен ред ще бъде променен, което ще доведе до промяна и в основополагащите правила - например на паричните и бюджетните режими - и тогава и паричната, и бюджетната сигурност могат да изчезнат. Всичко това, струпано наведнъж, няма как да не доведе до гигантско макроикономическо пренастройване на икономиката, което по определение изисква поне първоначално значителен спад на стопанската активност, ръст на инфлацията и на лихвените проценти и забавена капитализация, стигаща до декапитализация на производството.

Описаната току-що картина е страшна

но не особено вероятна в момента. Не само това, но съществува набор от действия на политическите сили, които могат още да свалят тази вероятност, дори и самата политическа криза да продължи. Причината е, че неблагоприятните последици ще настъпят само ако България се откаже или й бъде отказано да се интегрира в Европа. Всяка една от съществуващите парламентарни сили в момента може самостоятелно да извърши действия, които да гарантират пред гражданите на България и пред чужденците, които са избрали да участват в нейния стопански живот, че политическият дневен ред няма да бъде драстично променян. Това просто включва набор от публични изявления и поети ангажименти пред обществото.

Що се отнася до опасността от неприемане на България в ЕС поради процеси в самия ЕС, всяка една политическа сила в България може, ако иска, да проведе съответни разговори със свои колеги в сегашните 25 страни членки и да минимизира и тази възможност - почти всички български партии вече са правили подобни намеси.

Ако тези неща бъдат направени, сегашната политическа криза ще е просто една от многото в Европа, с нищо не по-страшна или по-особена, и за редовите български граждани ще остане просто с интерес да проследим как точно ще бъде разрешена, без целият ни живот да зависи от това.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо