|
По някаква
съдбовна смехория
съм там, където
съм необходим.
Безценен съм, не
мога да го крия,
и за предишния,
а и за кой да е режим.
Признавам, че
съвсем не ме е еня
кой управлявя,
кой е моят шеф.
Режимите и шефът
ми се сменят,
а аз все чистя
същия кенеф.
Не се оплаквам,
не кроя преврати,
размахвам четка,
лъскам със парцал
и нека
обществото да се клати –
непоклатим
остава само моят хал.
Бейрут бил
сринат, стреляли в Чечения,
Рим бил
стачкувал, дремел Кишинев,
а аз си лъскам и
съвсем не ме е еня!
Благасловен
живот, в благословен кенеф!
..............
И както
тази песничка си пея
за моя хал
и мокрия парцал,
аз хич не
искам и да проумея,
че някой
здравата се е нас..л! |
