Лидерът, който е готов да прехвърли вината за проблемите върху другите, поема сериозен риск. Рискът е не само в опасността да сбърка в диагнозата на ситуацията, а главно в неспособността да признае, че самият той е част от проблема и следователно подлежи на промяна. И обратното, ако застане рамо до рамо с подчинените си, поеме солидарно с тях бремето на проблема и приеме поне част от отговорността за него, позицията му става солидна.

Лесли Уекснър, основател и главен изпълнителен директор на компанията The Limited, си спомня, че се е изправил пред това предизвикателство в началото на 90-те години. Под негово ръководство компанията се разраства от четирима до 175 000 служители, но в един момент стратегията му вече не е в състояние да генерира растеж. След като постига своя пик в края на 1992, в следващите две години The Limited бързо влошава резултатите си. Тогава Уекснър наема известния харвардски консултант Леонард Шлезинджър, за да анализира задълбочено проблемите в компанията и да предложи мерки за преобръщане на негативните тенденции.

Шлезинджър му предлага три извода. Първо, да засили брандирането, което Уекснър приема като разумно. Второ, да бъдат направени сериозни съкращения – до 30% от персонала на компанията. Това се приема като еретично предложение, защото от основаването си през 1963 The Limited се управлява като семейна фирма и никога не са били предприемани масови уволнения. Но третият извод на консултанта удря Уекснър право в сърцето, защото гласи, че той, президентът на компанията, е част от нейните проблеми. Шлезинджър обяснява на Уекснър, че се налага да поеме отговорността за болезнените трансформации и че на самия него му се налага да внесе същностни промени в своите възгледи и действия.

За Лесли Уекснър, човек с огромно състояние и влияние, положил основите на The Limited през 1963 с $5000, взети назаем от леля му, това е немислима идея. И като че ли има основания да мисли така. В продължение на 30 години компанията показва непрестанен ръст на продажбите и се превръща в един от световните колоси в продажбите на дребно. Лидерът на фирмата е свикнал да жъне аплодисменти за успехите и не може да си представи как ще изхвърли като баласт извън борда ценности и практики, превърнали се в неразделна част от неговия имидж. Освен това на 58 години, с такава успешна лидерска кариера, на Уекснър не му е чуждо усещането за непогрешимост.

Ето какво си припомня самият Лесли Уекснър:

„Аз бях като спортист, трениран да играе бейзбол, и изведнъж някой ме потупва по рамото и ми казва, че от днес ще играя футбол. Аз му казвам – но аз съм бейзболист, а той ми отвръща – не, вече си футболист. Тогава си дадох сметка, че ако никой вече не иска да гледа бейзбол, бейзболистите ще останат без работа. Погледнах се в огледалото и си казах: време е да станеш футболист.“

Шлезинджър печели доверието на Уекснър и шефът на The Limited приема, че трябва да поеме своята част от отговорността за проблемите на фирмата. Започва да работи упорито, за да промени модела си на работа. Това е забелязано от заетите в компанията и от акционерите. Те виждат, че лидерът осъзнава необходимостта от промяна, готов е да поеме риск и е заедно с тях рамо до рамо срещу несигурното бъдеще. Уекснър се променя, оцелява и постига нови висини в кариерата си на лидер. По възходяща спирала се развива и The Limited – между 1996 и 2004 корпорацията отчита 50 % увеличение на продажбите и 4 % - на оперативната печалба, макар и с 1000 магазина и 50 000 служители по-малко. Що се отнася до Леонард Шлезинджър, той остава дясната ръка на Уекснър и в момента той е вицепрезидент на The Limited.