За англичаните юли премина под знака на такава ескалация на мерките за сигурност, каквато поданиците на британската корона не са виждали от времето на нацистките бомбардировки с ФАУ-2 над Лондон през Втората световна война. Луксозната почивка на богатите туристи в египетския курорт Шарм ел Шейх отиде, та се не видя, от атентат, който моментално срина приходите на Египет от най-печелившото перо в държавния бюджет. След по-малки експлозии, но затова пък няколко, туристите се разбягаха и от Турция. Какво става? Това нов момент ли е в световната война с ислямисткия екстремизъм?

Не, нов момент няма, нещата в историческия сблъсък на цивилизацията (изобщо на цивилизацията, а не само на християнската) с ретроградния фундаментализъм на исляма се развиват нормално. Ако доскоро някой можеше да се заблуждава с илюзията, че терористичните атентати на ислямистите са плод на арабско-израелския конфликт, подобен наивитет вече не е възможен. Фактите около тази трета световна война изкристализираха. А това, разбира се, е положително явление. Преди всичко, защото от нашата страна на барикадата се бяха втурнали да се подвизават какви ли не нещастни останки от комунистическото минало, които умишлено и съзнателно или поради собствена тъпа преценка се опитваха да манипулират общественото мнение, представяйки това, което става в света, като американски проблем в условията на еднополюсния и глоблизиращ се свят.

Сега вече трябва да си неспасяем идиот

за да не виждаш истината. А нея впрочем - истината - самият ислямизъм не се и мъчи да скрие. Дали това е правилно от гледна точка на собствените му интереси (според мен не е), е друг въпрос. Можем само да гадаем по каква линия вървят разсъжденията в уродливите терористични мозъци, защо не се и опитват да печелят симпатизанти за каузата си сред масите в мюсюлманските държави, ами - напротив, насочват ударите си и срещу бедните и необразовани слоеве от населението. И то, когато става дума за държави със силни международни позиции, с многолюдно население. Държави, които никак не е без значение дали ще следват западния стил на живот, или ще са приели шериата. Ударите си терористите извършват без пощада и за невинните правоверни, които попадат в обсега на експлозиите - с абсолютно същото безразличие дали това са жени, старци и деца. Даже нещо повече. Броят на загиналите местни хора далеч надхвърля жертвите сред чужденците и като че ли целта е именно такава. Е, вярно - в лъскавия морски курорт Шарм ел Шейх атентатът бе предназначен за богатите туристи от чужбина с цел да се торпилира точно най-добрият сезон за туристическия бизнес на Египет и така да се подкопае почвата под краката на светската власт на президента Хосни Мубарак. Но погледнете съседката ни Турция - Кушадасъ, Чешме, Анталия. Туристи предимно от бившите съ-ветски сателити и от Русия. Под средна ръка. Бомби сред тълпите по пазарищата. Разкъсват чужденци, но повече местни. Така ли се печелят привърженици сред "широките народни маси"? Трудна за разбиране тактика, но това показват фактите.

А вижте Ирак. Нашенските пишман "борци за мир" и глашатаи на "съпротивата срещу войната в Ирак", дето още от самото начало крещяха за "незабавно и безусловно изтегляне" на България, млъкнаха като риби.

Защото и те не могат да проумеят, що за тактика е тази

Нали трябвало да се изгони Америка от петрола на Ирак? Нали петролът бил в дъното на всичко според техните теории? Четат и чуват как коли бомби със самоубийци на кормилото се врязват в опашките от местни мъже, които чакат да се запишат в новите органи на полицията и армията и онемяват, защото самите ислямисти от-крито опровергават теорията им за американския империализъм. Просто остават без най-внушителния аргумент - че иракският "народ" се е надигнал за съпротива срещу "окупатора". А се доказва, че големият процент убити от експлозиите са обикновени граждани, докато само тук-таме и по из-ключение пострадва и някой войник от коалиционните сили. Съвсем естествено възниква въпросът, а след като легитимното правителство на Ирак вече официално поиска от Щатите и другите страни да изтеглят "възможно най-скоро" войските си, ще продължи ли "съпротивата" да избива собствения си народ?

С атентати власт в дъжавата не се печели. Това поне го знам със сигурност. Едно време така нареченото Военно крило в БКП, което според историците било надделяло над политическото ръководство, измислило "гениалния" план да убие на улицата запасния ген. Георгиев, за да може после на погребението му в "Св. Неделя" да убие с взрив цар Борис III. За да победи болшевишката революция и в България. Известни са последиците от това дело хем на уроди, хем на тъпаци. Уроди, защото само генетично увредена психика може да постави взрив над погребална служба в божи храм, а тъпаци, защото с погрешната си преценка на реалностите са дали свобода на действие за такава яростна реакция на властите, че

партията им е била буквално  разпердушинена

С абсолютно одобрение от общественото мнение. А в по-ново време и именно в Средния изток, след като ислямистката революция на аятолах Хомейни бе вече победила и шахът беше избягал в чужбина, в Иран също имаше съпротива и тя също си служеше с атентати. Даже в един момент бомба избухна и в кабинета на самия премиер. Смени ли се управлението? Не, естествено. А атентатите на палестинците в Израел? Заличиха ли еврейската държава? Изтегли ли се Израел от Голанските възвишения, от западния бряг на р. Йордан или от ивицата Газа?

Всичко, казано дотук, не е ново. Хора, които използват главите си за мислене, вече са го казвали. Сънародниците ни обаче са, общо взето, странна порода - кой знае защо, необяснимо, но времето го е доказало, винаги у нас са се намирали многознайковци, които развиват някакви теории и призовават да се прави нещо, което праща по дяволите полезни за националния интерес стъпки, успешно осъществени по-рано. Не твърдя, че в дъното на всичко това лежи корист. В някои случаи тия гласове може и сами да си вярват. Ненормалното в породата ни обаче е, че ако проследите историята на страната ни след Руско-турската война, ще видите как точно най-вредните за България препоръки са били посрещани от обикновените хора със симпатия и че точно тази наша склонност да се самонараняваме е ставала причина за рекорда ни от не една или две, а от четири национални катастрофи. И забележете - без извлечена поука на кого не трябва да се вярва и защо.

Тъкмо такъв е нещастният ни опит от прословутия "преход". Цели осем години след падането на Берлинската стена нашите комунисти не извършиха и една свястна реформа - нещо, което всички бивши съветски сателити направиха с ударни темпове и към 1992-1993 вече бяха тръгнали на чисто. Но не и ние.

Защото у нас се философства

Години наред знаещи хора предлагаха промени в отношението към Милошевич, към НАТО, към Вашингтон, към Москва, към международните финансови институции - народът слушаше и вярваше точно на тия, на които май не трябваше да вярва. С триста зора и порой от приказки най-сетне бяха извършени правилни неща - неща, на чиито плодове щяха да се радват децата ни. Сега и тях трябва да развалим. Отново обществото май слуша и вярва на когото не трябва. Реформите пак зациклиха, а в резултат на този пък факт датата 1 януари 2007 е според мен отишла вече на кино. Надълго и нашироко ни занимават с този и онзи "наркобос", как един наследявал каналите на друг, какво правили десетте бодигарда на еди-кой си, докато наемен убиец му пръснал черепа от упор в пълно с посетители заведение в самия център на столицата... и т. н.

А времето неумолимо тече и дори датата 1 януари 2008 за приемането ни в Евросъюза май няма да ни е достатъчна. Двама успешни външни министри имахме през тия години - Надежда Михайлова и Соломон Паси - огромни са постиженията особено на втория, налице са основите за солиден градеж върху тях на приятелство и доверие с най-мощната държава на планетата. Но намяше да сме ние, ако пак не се бяха появили признаци, че сатър се подготвя и на тези успехи.

Може ли да ни се размине? Може, ама ако бяхме нещо друго, а не това, което сме.