Високото обяснение на случващото се у нас е доволно компрометирано и похабено. Най-вече от самия политически елит, който зацикли на фрази като коалиционна култура, необходим компромис и национално отговорна политика. Добре ще бъде поне за сто дни да се наложи езиково вето върху тази лингвистика на липсващата мисъл.

Впрочем проблемът с ниското обяснение на процесите у нас - далавера, политическа чака-рака и пр., е същият. Изричаш и изчерпваш ситуацията, назоваваш, без от това да последва рационален ход. То е като да си лапнал една дъвка преди 15 години, която в началото е имала своя вкус. Вкусът постепенно изчезва, но челюстите ти са свикнали с това движение и някак от само себе си се движат. Има някакъв безнадежден уют във всяко зацикляне.

Миналото лято извиках майстори за ремонт на тавана. Огледаха го, смятаха нещо и накрая казаха, че ще стане за седмица, максимум десет дни. Продължи точно 42 дена. Междувременно се оказа, че майсторът жени дъщеря си, та давах и заем. Станахме си по неволя близки. После таванът се оказа по-сложен, с чупки, което изисквало особена внимателност. Мога да го претупам за два дни, ама ще стане грозно и ще протече, обясняваше майсторът. Ти нали искаш да е сухо и хубаво. Е, исках, разбира се. Изобщо позната история за всеки читател, ако не от личен опит, то от българските „баш майсторски” филми на соца. Един път даже го питах гледал ли е тези филми, оказа се, че не. Както вече казах, ремонтът продължи четири пъти по-дълго от обещания срок и ми струваше два пъти повече от договореното. В цял свят, ако извършителят просрочи времето и се забави с поръчката, следва да свали от цената, да компенсира. У нас логиката е тъкмо обратната - колкото по-бавно стане една работа, толкова цената й се вдига.

Да прескочим сега от частния си таван към тавана на политическото. Историята с моя таван е ниското, а тази с политическия е високото обяснение на един и същ процес.

Казано просто - онова, което политическият елит свърши за 52 дни, беше почти свършено още в първата седмица. Същите коалиционни партньори и почти същото правителство. Качеството на резултата не обсъждаме. Но забавянето на изпълнението просто вдигна цената. На всичко отгоре в тази въртележка всеки получи своите 15 минути безплатна политическа реклама. Накрая на всички им писна и бяха готови на всякакво правителство, на всякакъв компромис, на всякакъв таван. Което беше и целта на бавенето. Защото идвало ЕС (според високото обяснение), защото идвало есен (според ниското). ЕС или есен, покрив си трябва.

Чудя се сега къде се събират високо и ниското. Дали майсторът е вземал акъл от политическото, или политиците са имали подобен майстор и са черпили от извора на народната душа. И защо като са от двете страни на покрива (майсторът искрено псуваше властта), прилагат една и съща стратегия. И защо в крайна сметка тя винаги успява. Временно.

На следващата година покривът протече.

- - - - - -

*Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Редактор в "Литературен вестник".