Последните проучвания на общественото мнение от “Галъп” сочат, че само 40% от американците одобряват работата на президента Буш. Според друга агенция, “Расмусен”, одобрението за президента е 46%. Около 56% считат, че войната в Ирак е грешка.

Чък Хейгъл, сенатор-републиканец от Небраска, който беше на посещение у нас в началото на седмицата, заяви, че “ние сме затънали” в Ирак, както във Виетнам, и “трябва да излезем оттам”.

Ген. Ричард Майърс, председател на Обединения съвет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, изрази безпокойство от голямата разлика между настроенията в страната, създадени от медиите, и високия боен дух на американските войници в Ирак.

Опасенията на ген. Майърс ми припомниха далечното минало. През януари 1968 Виетконг (армията на виетнамския комунистически режим) започна голяма военна операция - офанзивата “Тет”. Операцията завърши с тежко военно поражение за виетнамците, но кой знае как и защо американските медии представиха точно обратното на американците.

По същия начин днес световните медии, с малки изключения, подчертават и съобщават само за лошите новини от Ирак. Човек остава с впечатлението, че там вилнее всеобщ, кървав хаос.

Без съмнение положението в няколко провинции, включително в столицата, е тежко и несигурно. Пример за това е ужасната трагедия на 31 август в Багдад, когато около 1000 души загинаха при религиозна шиитска процесия. Това би могло опасно да изостри отношенията между сунитите и шиитите и да предизвика правителствена криза. Световните медии веднага побързаха да пророкуват за гражданска война, което беше един от основните аргументи против свалянето на диктаторския режим. Но досега нищо подобно не се е случило. Бъдещето ще покаже дали разумът ще се противопостави на терористите.

На 30 януари т.г. бяха проведени успешни избори, последва съставянето на законно, демократично правителство и наскоро пред парламента, макар и с големи трудности, беше представен проект за конституция. Сунитите в парламента имаха възражения и заплашиха да бойкотират референдума за конституцията, който ще бъде през октомври. Тя ще бъде отхвърлена, ако двее трети от населението гласуват против в най-малко три от осемнадесетте провинции в Ирак. Това може да се случи в Анбар и Сюлеймания, където сунитите имат мнозинство. В третата сунитска провинция - Ниневия, живеят и много кюрди, които подкрепят конституцията, а в другите 15 провинции, населени главно с шиити и кюрди, основният закон най-вероятно ще бъде подкрепен.

Но ние не знаем какви са истинските настроения на сунитите, защото те бойкотираха изборите и представителите им в парламента бяха назначени, не избрани. Сега сунитите считат бойкота за голяма грешка и със сигурност ще гласуват през октомври.

Ако все пак основният закон бъде отхвърлен на 15 октомври, демократичният процес ще започне отново. Но конституцията на Ирак в сегашния й вид е уникална за Близкия изток, защото е най-демократичната в историята на тази част на света.

А световните медии, както и българските, с много малки изключения, мълчат за това.

Трудно ли е да се досетим защо?

Друга любима лятна тема на медиите е Синди Шийхън, която е загубила сина си в Ирак. Г-жа Шийхън организира лагер пред ранчото на президента и настоява да бъде приета от него, за да протестира лично срещу войната. Тя има пълното право да се противопоставя на това, защото загубата й е огромна. Световните медии и някои български обаче обилно и съчувствено ни осведомяват за акцията на г-жа Шийхън, но неизвестно защо изключително оскъдно информират, че в САЩ набира скорост движението на други родители, които са загубили децата си в Ирак. За разлика от г-жа Шийхън те подкрепят президента Буш и американските войски в Ирак. Организирали са контралагер пред президентското ранчо, който се казва Форт Куолс, по името на Гари Куолс, опонент на Синди Шийхън, който също е загубил сина си във войната.

Наскоро противниците на президента Буш получиха неочаквана и мощна подкрепа. Ролинг Стоунс, чиято музика е част от живота ми, имат нов хит с любопитното заглавие Sweet Neocon. Не съм слушал парчето, но ето част от текста:

Казваш, че си християнин, но за мен си лицемер,Казваш, че си патриот, аз мисля, че си боклук.Защо така сгреши, мой скъпи неокон,Къде отидоха парите - in the Pentagon

Без да обръщаме внимание на очевидното бездарие на този стих (напомня ми за литературната притурка на “Работническо дело”), бих искал да отбележа, че китаристът на групата Кийт Ричардс, който живее в Кънектикът и се счита за американец, опита да се разграничи от тази неумела музикална пропаганда.

Няма съмнение, че въпреки огромните кръвопролития и трудности световните медии, Ролинг Стоунс и Синди Шийхън демократичният процес в Ирак ще продължи.

Ако отново се върна към спомените - само един друг президент във втората половина на миналия век е имал по-ниско одобрение от Буш. Президентът Никсън беше одобряван от 37% от американците през “виетнамската” 1971. Това не попречи на следващата година той да разгроми съперника си на президентските избори Джордж Макгавърн. Победи го в 49 щата (с изключение само на Масачузетс), включително и в родния му щат Южна Дакота. И то, като се има предвид, че сенаторът Макгавърн беше открито подкрепян от Кремъл, защото беше крайно ляв и щеше отлично да обслужи геополитическите интереси на руснаците.

Същото се случи и на президентските избори през “иракската” 2004 , когато Буш победи убедително сенатора Джон Кери. Съперникът на президента Буш беше явно подкрепян от “прогресивната световна общественост”.Да си спомним само за манипулативните допитвания до световното обществено мнение за популярността на двамата кандидати, организирани от много медии.

През 1969 в една реч президентът Никсън произнесе знаменитата фраза за “огромното, мълчаливо мнозинство”. Имаше предвид хората, на които медиите тогава не бяха успели да промият мозъците. Сега, във времето на интернета, това би било още по-трудно.

Това е абсолютно същото мълчаливо мнозинство, което два пъти избира президента Рейгън, спечелил грандиозната битка с комунизма. Човекът, който промени съдбата на стотици милиони хора.

Същите хора, които миналата година преизбраха президента Буш, въпреки яростната световна пропаганда срещу него. Обикновените американци, които сега бих нарекъл тихото мнозинство.

Независимо от разните допитвания до общественото мнение, които се менят като ветропоказател, тихото мнозинство няма да се промени. То винаги ще бъде защитник на християнския морал и консервативните ценности.

Разбира се, Америка има и друга страна - либералните Два бряга, академичните среди, левите интелектуалци, холивудските лицемери, които тръбят левичарската си пропаганда от разкошните си имения.

Но това е различна тема.

А обяснението за думите на сенатора Чък Хейгъл, също представител на тихото мнозинство, е лесно - той иска да стане президент през 2008.

Преди няколко дни пред ранчото на президента Буш се случи нещо необикновено и вълнуващо. Ожесточените, непримиримите противници, представители на двете Америки - Синди Шийхън и Гари Куолс, се прегърнаха и заедно оплакаха мъртвите си деца.

Винаги трябва да бъдем хора, въпреки политическите си различия.