Всяко село в Орфеевата планина е легенда, една неизпята песен, една незавършена приказка, една неусъществена мечта! А Ковачевица… Ковачевица е невиждан букет от всичко това… Паметта води началото си от траките и римляните. Околноста е наситена с тракийски гробници и могили, които привличат като магнит иманяри и бракониери, разкопали надлъж и нашир тази част от Родопа, разкрили и задигнали безброи златни, сребърни и медни монети, глинени съдове със символични знаци и украшения в прослава на боговете, вождове и красавици. На връх Кози камък има следи от обреди и жертвопринушения в името на всемогъщи божества и природни изблици, като гръмотевици, светкавици и градоносни вихрушки…

Пак там на Кози камък туристите се прекланят пред трите каменни казана с човешки бой, в които римските войскари са наблюдавали и охранявали богатствата на своите господари. Историците са доказали, че тези пазачи са най-скъпо платените с килограми злато “рицари” от ония векове…И от там започват уникалните останки от римските укрепления, използвани и достроявани от славянски и български князе през времето на 1300 годишната броеница на българската държава. В стръмната и трудно достъпна местност Карталджеколеничише с часове и дни пред царските порти, през които са влизали и излизали безброй вождове, за да бранят крепостта си от душмани и грабители и да подготвят войските си за нападения все на юг и на юг… Един от великите български царе Калоян тук е подготвял своята “летяща коница” за да я поведе към Слунската си Голгота. И до днес тези “Цареви порти” признателните поколения наричат Калояница. През 1946 в землището на село Ковачевица е открита част от ризницата на великия мъченик, която се съхранява в Националния исторически музей.

Ковачевица... На здрачаване.

По-надоле, все по поречието на река Канина е прелестната местност “Милка”, носеща името на обезглавената свещеническа щерка, отказала да забули очите си с мюсюлманското фередже. От нейната кръв и от кръвта на свещенника реката почервеняла и от тогава е наричана Канина (Кървава река). И по средата на тази червена някога река са четирите дълбоки очи на Синия вир, в които балканската пъстърва умира от старост…

А оттатък връх Беслет, все по гребена на Родопа се вие римския път (тракийският? - бел. ред.*), покрит с изящни павета, който още навяват ехото на конските копита, летяли от Филипополис към Никополис ад Несум, към Солун. Гениални проектанти и изпълнители са прокарвали тази модерна пътна артерия към днешните Огняновски минерални извори, които за броени дни изправят на крака сакати люде и до ден днешен. Вождовете от всички времена са откривали и използвали за своето здраве всички природни богатства, за да лекуват първо себе си, а след това да трупат от тях несметни количества злато и сребро…

Неувяхващо цвете в нашия букет е землището над селото, носещо името на един от монасите на патриарх Евтимии – Костадин, повел струпка боляри към тази дива тогава планина да търсят спасение. Една от най-древните махали в Ковачевица и до днес се назовава – Болярската, от която до река канина е прокопан тунел по проект от Царевец, в който векове са намирали закрила много поколения христяни. Може би затуй единствено Ковачевица в този край се спасила напълно от насилника...

На километър над селото, на връх Свети Георги отдалеч белее малкия параклис с името на светеца, който на големия христянски празник е събирал и събира престарели и млади богомолци да се поклонят на Победоносеца, да се врекат отново, и отново да бранят българския дух и вечната им христянска вяра…

Букетът може да бъде допълван с древни и нови паметни знаци, които мълвят тихо и чувано и от глухо жедростта на една велика памет, която вдъхва надежда за утрето на Ковачевица – мишена на безчет наши и чуждестранни туристи и ценители на българската архитектура от камък, дърво и човешки дарования. Тази архитектура е родила прочутата дюлгерска школа, създала безброй паметници на културата из Пазарджишко, Пловдивско, Асеновградско, Мелнишко и цялото Беломорие. Един от тези паметници е построения край Драма прочут Ковачевски хан за 300 коня и 300 човека, превърнат, за жал, отдавна в склад за строителни материали. От началото на септември 1978 г., когато Ковачевица е обявена за  исторически и архитектурен резерват от национално значение е направено малко, но достатъчно за да живее този капитал, който има име и бъдеще за гордост на българското племе и в полза на цялото човечество.

Ние правим всичко в името на това бъдеще и призоваваме за съпричастност и духовна близост…

КОВАЧЕВИЦА ТРЯБВА ДА ИМА БЪДЕЩЕ! ЩЕ ИМА! ЗАЩОТО НАШЕТО ВРЕМЕ Е СЪЗИДАТЕЛНО И ВЕЛИКО...

- - - - - - -

* Бог да го прости бай Георги. Неговата съпруга Ирина миналата година в края на октомври ни посрещна, подслони и нагости в Ковачевица с боб в гърне. Но май така наречените римски пътища из родните планини са били трасирани от траките. Той не е бил длъжен да знае това. А Любо Цонев само го предполага...