06-09-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

5 септември 2005, 17:55

ООН отбелязва през 2005 стогодишнината

на Айн Ранд (1)

 

 

Весела Илиева - Бремен

 

От началото на 2005 в различни институти по политология, икономика и философия в САЩ на конференции и конгреси се отбелязва 100-годишнината от рождението на Аин Ранд – „едно от най-приятните лица  на неолиберализма, но и едно от най-строгите му“, както шеговито, но много точно коментира особеното, силно личностно обаяние и последователния либерален теоретик във философа Ранд дългогодишният й приятел и личен идеен ученик Алън Грийнспан при откриване честването на 20-01-2005 в Ню Йорк.

Аин Ранд е псевдонимът на Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 20-01-1905 в Санкт Петербург, Русия, починала на 06-03-1982 в Ню Йорк, САЩ. Едва девет годишна, Ранд решава, че иска да стане писателка и започва да се занимава с упражнение в писане на кратки разкази и стихове, но изучава усилено и логика, геометрия и алгебра, „за да разбере света отвътре и отвън“, както споделя в дневника си по-късно. През 1917, едва на 12 години, преживява както Февруарската гражданска, така и болшевишката Октомврийска революция. След идването на комунистите на власт, семейство Розенбаум се мести да живее в Украйна, а кратко време след това заминават за Крим, където само на 16 години, през 1921 Алиса завършва  гимназия, взимайки въпреки тежките социални условия, сред които живее, всички изпити на последните два класа и матурите за средно образование за четири месеца. Същата година семейство Розенбаум се мести да живее в Петроград и Ранд е приета да следва  в Държавния университет философия и история. 1924, след успешно дипломиране, се записва отново да следва в Държавния институт за киноизкуство, специалност „Сценарий“. Една година по-късно, през есента на 1925, Ранд получава разрешително да напусне СССР за кратко посещение при сродници в САЩ, изселили се по времето на руските царски погроми през 80-те години на 19-ти век. На 17 януари 1926, едва 3 дни преди да навърши пълнолетие, тя напуска Ленинград и никога повече не се завръща в СССР.

Пощенска марка с лика на Айн Ранд, издадена от федералната пощенска служба в САЩ

На 19 февруари 1926 Ранд слиза заедно с хиляди емигранти от Европа на пристанището в Манхатън. До август същата година пребивава при роднините си в Чикаго. През септември заминава за Калифорния, амбицирана да работи като сценаристка за Холивуд. Малко след пристигането си в Лос Анжелос, се запознава с режисьора Сесил Б. Де Мил (Оскар за „Десетте Божии заповеди“ през 1952 с Чарлтън Хестон и Юл Брунер), който, впечатлен от ерудицията и енергичността й, я кани да наблюдава работата му при снимането на филма „Царят на царете“ (излиза с успех през 1929). При снимките Ранд се запознава и с Франк О’Конър когото се среща едва две години по-късно отново), бъдещия си съпруг. Де Мил дава малка роля на Ранд във филма за Христос и я назначава за лектор на продукцията. За следващите 5 години Ранд разказва, че са много трудно време, време, през което се отделя умишлено от онова, към което се е стремяла – киноизкуството, за да търси и открие себе си в новата обществена среда на свободна Америка. Започвайки и недовършвайки всевъзможни проекти, младата Ранд влиза спонтанно в разновидни интелектуални и творчески кръгове, за да ги напусне винаги безпрецедентно, когато не намери своето място там. 1931 става американска гражданка. Това събитие я изважда от собствената й летаргия и петгодишното й  „многострадално интелектуално скитане“, споделя в мемоарите си Ранд - вече не е емигрант, омъжва се за О’Конър и може да приключи малко преди да навърши 28-та си година с времето на „блуждаене в търсене на идентичността си след напускането на Русия“.

Аин решава да започне отново да пише, като се амбицира да направи пробив със собствен сценарий при добра продукционна фирма в Холивуд. През зимата на 1932 Ранд наистина представя собствен сценарий на Universal Pictures  и фирмата го купува - за филма Red Pawn (1933). Една година по-късно пише пиесата си Woman on Trial, успешно преминанала премиера преди Рождество 1934 в Холивуд. Ранд навършва 30 години месец след това и решава започне роман  за своето детство и юношество в Русия и СССР. Две години по-късно романът е готов и  We the Living  - подчертано автобиографично произведение, е публикуван в САЩ - и посрещнато от критици и читатели изключително негативно. Острата критика на комунизма в него, описаните лични спомени на Ранд, която разкрива  в повествованието безпощадно истинското лице на идеологията и практиката в системата на комунизма в СССР, карат много издатели да откажат печат на произведението. А последвалите публични дебати след излизането на романа шокират с една видима  неподготвеност на (преобладаващо леви) интелектуалци и общественици да се конфронтират с реалносттите в СССР и да ги приемат за реални. По подобен начин е посрещната и втората книга на Ранд, The Fountainhead (преведена на  различни езици като Началото или Вечният извор). Дванадесет издатели отказват отпечатването на романа, докато едва 1943, цели 4 години след написването му,  Bobbs Merrill Company решава да го издаде. В него Ранд стилизира своя морален човешки идеал, пресъздаден чрез фигурата на Хауърд Роарк. The Fountainhead е за две поредни години след издаването му бестселър No 1 в САЩ, като и след това популярността му не намалява - до днес. Предвиден филм по него се отлага заради Втората световна война до 1951, когато излиза по екраните и е посрещнат от публика и критици еднакво въодушевено. Новелата на Ранд Anthem, писана по време на последните редакции на  The Fountainhead - през 1938-1939, има изумителна тематична близост с Ние на Евгений Замятин (1924) и  1984 на Джордж Оруел (1949): Индивидът преживява натиска, манипулативността и контрола на правителството на една затворена, тоталитарна, всеприсъщваща в живота на всеки човек идеологическа система. Equality 7-2521, така нарича главния протагонист на новелата си Ранд, е човек без име, човек с номер, който постепенно открива идентичността си и преоткрива истинската история на човечеството в мъчителна и трагична лична борба срещу тоталитарната държава.

Atlas shrugged, издаден през 1958, е последният роман на Аин Ранд и се смята за фундаменталното й произведение.  Веднага след публикуването му, Atlas Shrugged става бестселър и се нарежда и до днес, наред с другите големи произведения на Ранд, сред едни от най-успешно продаваните и преиздавани книги изобщо. Тук възгледите на Ранд, вече на 53 години, са зрели и оформени, и концептуално образуват гръбнака, около който Ранд гради повествованието - силата на въздействието и възможните влияния на различните философски принципи и течения върху развитието на дадено общество и отделните индивиди в него. В Atlas Shrugged Ранд систематизира и публикува, макар и в литературна форма, за първи път основните парадигми на философията, която е изградила  за времето до тук и на чиято теоретична школа остава главен представител  - обективизма.  

Обективизмът на Ранд е тясно свързан с епистемологията на Аристотел - изхожда от наличието на една обективна реалност, по смисъла на съществуващата независимо и извън нашето собствено съзнание или ограничено субектиквно възприятие обективна реалност. Тази обективна действителност разумът може да разпознае единствено посредством правилно избрани и приложени за целта методи – чрез наблюдение, чрез образуване на различни форми на понятия, чрез семантичното  разшифриране на вече налични такива и чрез механизмите на логиката. От тук, в етиката, според Ранд, главна добродетел става рационалността, което означава, съзнателното приложение на разума за постигане на онази най-висша ценност - „проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“. Идеите за собствената цена и уникалната стойност на живота на индивида образуват центъра  на философската й работа, а последователно и на политологичната й. Ранд става един от модерните последователни представители на теоретичния неолиберализъм и оказва силно влияние върху неокласицизма на икономическия либерализъм, който детерминира ерата Рейгън (с когото лично се познават).  Себестойността на живота има водеща тематична роля и в метафизичната част на  обективизма като учение. Единствено чрез разглеждането на свободата и неприкосновената ценност на живота на всеки индивид като метафизини величини, като изначални дадености в натурата на човека, които го идентифицират като личност и го правят способен да е личност, само при това условие е възможно да се говори за добродетели и ценности от метафизичен характер в реалния свят, които ценности да не са абстрактни формули, а налични и функционално приложими за прогресивното развитие на човечеството, дефинира Ранд:

Ценност е онова, което ръководи, мотивира и стимулира развитието на отделната личност прогресивно.“ В този смисл, обективизмът застъпва и идеята за един рационален егоизъм, което означава разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване правата на околните индивиди - правото на живот, свобода и собственост. Тези права са условието за пълноценно и имащо смисъл за индивид и общество съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата в това отношение, според Ранд, е да пази тези права, т.е. да предотврати и наказва всяка насилствена директна или административна намеси и ограничения в живота на индивида-гражданин. Освен като привърженик на правовата държава по дефиницията на обективизма си, Ранд се явява и последователна защитничка на онази практическа политика, която обуславя и движи развитието на Laissez-faire капитлаизма.

През 60-те и 70-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития в Америка и света. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и в последствие собствени вестник и списание. Публичната й дейност, участието в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта й през 1982 г. Аин Ранд е включена приживе в многобройни американски и чуждестранни философски, културни и антропологични антологии. Въпреки, че разглежда себе си преди всичко като философ, Ранд оказва най-силно влияние с възгледите си върху политическата и икономическа теории, както и върху техните неолиберални (в частност и неоконсервативни) модели. Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни контрапункта на движението на 68-те в САЩ, Германия и Франция, които добиват стабилен и широк обществен резонанс. Въпреки налични критики относно детайли в теоретичните постановки на възгледите й, книгите на Ранд са приети широко с течение на времето най-вече поради винаги отчетливо и последователно аргументираната й морална позиция, заради особения език в романите й и интересните, макар често сложни, логически постройки в аргументите на студиите и философските й трудове.

Мнозинството от поколението неолибералисти (класически либерали и либертарианци) след 70-те години  признават, че в младостта и университетското си образование, а и професионално, са силно повлияни от книгите и студиите на Ранд. Един от известните преки ученици на Аин Ранд, неин възпитаник и личен приятел до смъртта й е американският икономист и президент на американската валутна банка FED (до тази година), Алън Грийнспан. Наричан от Ранд шеговито The Undertaker, именно под нейното лично влияние, Грийнспан се отказва от бъдещата си, очаквана от критици и преподаватели в консерваторията, блестяща музикална кариера, за да започне да следва икономика - и да се развие като един от най-добрите западни икономисти по принцип. Грийнспан споделя, че Аин Ранд е онази личност, която му отворила буквално очите за това, че капитализмът е не само функционален, ефициентен и практически възможен като обществено-политическа система, но и единствената, която може реално да съществува  в съгласуваност с политическата, лична и собственическа свобода на индивида, без значение колко и каква собственост той има.  Философията на обективизма на Ранд застъпва радикалния икономически класически либерализъм. В него според леви и крайно консервативни американски критици „любовта към ближния“ се разглеждала като проклятие за човечеството. Реално Ранд обаче няма никъде в теориите си предвид убиването на естествената човешка съпричатност или премахване необходимостта от взаимопомощ между хората, а подчертава доброволните им характер и израз, както и правото на лично решение на индивида при всички социални дейности. Когато се предоставя максимална възможност на индивидите да добият духовно и социално пълнолетие, да имат собствена идентичност, едва тогава едно общество може да се нарече функционално и идейно свободно - и да се развива именно цялостно като такова. Според Ранд, човек е независим и има правото да се себеопределя, да решава и действа суверенно, като Self Made Soul – а там, където индивидуалните права и свободи не са налични или са само фиктивно дефинирани, респективно недоразбрани като идеи и неизживяни на практика – там едно общество е обречено на провал рано или късно, след предхождащата колапса му продължителна социална и личностна летаргия на членовете му. Заради формулирания рационален егоизъм от Ранд и застъпването на Laissez-faire капитализма, тя е критикувана от леви и крайно консервативни среди, че има социално-дарвинистични уклони. Но подобни критики само показват неразбирането на обективизма на Ранд.

Под рационален егоизъм Ранд иам предвид  подчертано единствено правото на рационално себеопределение, на рационално взимане на собствено решение и правене на личен избор, максималното отделяне от групово влияние, така че индивидът да добие най-ясна представа за собствената си личност, способности и екзистенциални цели. Именно чрез парадигмата на рационалния егоизъм, Ранд дефинира границите на неприкосновеността на човека – и от там на социалното мнозинство – защитата на личните права и свободи не допуска вмешателство, контрол, абсорбиране  или насилие над по-слабите от страна на по-силните – в социален, икономически, политически, и психологически аспект. В този контекст дори парите като разменно средство за стойността на даден предмет или услуга между хората имат морално значение и морални граници, според Ранд.

20 години след смъртта на Ранд, обективизмът на школата й е представен в САЩ преди всичко от Ayn Rand Institute (ARI), основан след кончината й. Паралелно съществува и  Objectivist Center (TOC), който се разграничава от „догматичния“ (според политолозите и икономистите на самия TOC)  институт ARI и разглежда обективизма като „отворена идейна система“. Контрастни и контроверсни са отношенията на двата изследователски института един спрямо друг, поради някои крайни явления в либертарианството, разгледани в обществен смисъл преди всичко, но и според теоретичното наследство на класическия икономически либерализъм. Обвинен в догматичност, ARI игнорира или оценява негативно крайните либертарианци и застъпва подчертано либертарианството само в контекста на неолиберализма и неокласицизма, докато Objectivist Center е толерантен по отношение на различните либертариански школи и вижда преди всичко една положителна сила в теоретичното им многообразие - в развитието на либералната класическа икономическа теория през 20-ти век. В студии на института TOC, публикувани през пролетта на 2005 в сп. "Navigator", Дейвид Кели, политолог и Уилиам Томас, икономист, разглеждат либертарианството като обективистичната политическа доктрина изобщо – като и двамата отхвърлят всички форми на идеен анархизъм, вмествани през последните 10 години от анархисти и крайно консервативни групи с усърдие в категориите на либерализма и либертарианството. Обективистите -  неолиберали и последователи на Ранд, отхвърлят по принцип както тоталитарните обществено-политически и икономически модели (като видовете националистически, социалнационалистически и социалистически/комунистически торетични модели), така и анархизма, вкл. пазарно-анархичните модели на отделни философи и политически теоретици.

      Произведения:

  • Night of January 16th (1934)

  • We The Living (1936)

  • Anthem (1938)

  • The Fountainhead (1943)

  • Atlas Shrugged (1957)

  • For the New Intellectual (1961)

  • The Virtue of Selfishness * в съавторство с Nathaniel Branden (1964)

  • Capitalism: The Unknown Ideal * в съавторство с Nathaniel Branden, Alan Greenspan, Robert Hessen (1966)

  • Introduction to Objectivist Epistemology (1967)

  • The Romantic Manifesto (1969)

  • The New Left: The Anti-Industrial Revolution (1971)

  • Philosophy: Who Needs It (1982)

      Интернет връзки:

Следва продължение >>

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо