06-09-2005

Едно от върховите постижения на българския национален дух - Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември  1885 е единствената осъществена обществено-политическа идея за възстановяване териториалната и държавна цялост на България след Освобождението ни от Османско робство през 1878. Македония и Беломорска Тракия, традиционно принадлежали към българските държавни територии през вековете, с над 80% българско население остават завинаги извън границите на новата българска държава. В резултат на това след 1878 за малко над половин век в двете окончателно изгубени територии са асимилирани милиони  българи, а десетки хиляди са избитите по време на

етнически чистки. Съединението  осуетява в Източна Румелия намерението на Великите сили да изградят изкуствена нация на традиционно българска територия след юли 1878. Българската национална свобода  е осакатена от клаузите на Берлинския договор, България е разпокъсана териториално по най-несправедлив начин. Българите – свободните в Княжеството и онези в неосвободените територии - разбират, че основна задача на цялата нация е пълното освобождение и обединение на разделените български земи. Митинги и демонстрации, петиции, въстания и действия на въоръжени чети и в трите области изразяват волята за  национално обединение. Но като цяло те остават еднолични или едногрупови действия, без добра организация и координиция в Македония и Беломорска Тракия. Съединението e пример за чувството на една част от предците ни за историческия момент, за съотношението на политическите сили в сферите на геополитическо влияние, за умереност в исканията, за добре дозиран краен ефект при успешно приложена дипломатичност.  

Комитетите “Единство” и сформираните от тях Гимнастически дружества  в Източна Румелия повеждат масово организирана политическа борба срещу  несправедливите решения на Берлинския конгрес след лятото на 1878. Целта им е да се използват максимално всички политически средства, преди да се премине към силови действия. Гимнастическите дружества са военизирани отряди от българи доброволци. Създадени са след Берлинския конгрес с цел да подготвят населението за териториална отбрана и да осуетят  практическото приложение на чл.15 и 16 от Берлинския договор - да не се допускат турски гарнизони по границата с Княжеството. Те са органично свързани  с националноосвободителното движение, разрешени са със заповед на генерал-губернатора Столипин и играят ролята на национална гвардия, като за кратко време са обучени над 100 000 мъже. След 1878 пловдивски и румелийски общественици и предприемачи се организират  в съединистки групи, като постепенно и целенасочено  започват да печелят политическа и икономическа власт в областта. Тези групи изграждат стабилни политически контакти с Княжеството, но едновременно и дипломатически връзки с турските власти - с цел при едно бъдещо присъединяване да не се допусне кръвопролитие. В Пловдив и областта само за 6-7 години, пише Симеон Радев в “Строители на Съвременна България“:

„Наместо турския вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактическа свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия. Плодородието на почвата, естествената интелигентност на жителите, леките данъци предизвикваха един бърз подем на производството и на търговията. Органическият устав бе предвидял една отлична администрация, която се намираше в ръцете на образовани хора: повечето околийски началници бяха със средно образование - някои от тях знаеха даже по няколко чужди езици. От страна на меншенствата - никакви сериозни трудности. Посредством една математическа формула, изобретена от Ив. Салабашева, гръцките депутати бидоха съвсем изключени от Постоянния комитет; колкото за намесата на султана, макар и предвидена за много случаи от Органическия устав, тя се употребяваше безвредно за политическото развитие на страната. Всичко способствуваше за благоденствието на страната. Партийни ежби нямаше още.“ (Радев, С. (1912): Заговорът за Съединението, ”Строители на Съвременна България”. Том 1, гл. 5/II., София. )

Благоприятни фактори се оказват назначението последователно на Алеко паша и Гаврил Кръстевич за генерал-губернатори (съзнателно избрани и двамата са от български произход, като и с двамата българските общественици в Румелия последователно поддържат интензивни контакти), както и назначението на прогресивния руски дипломат Сорокин за руски представител в областта. Основно място заема откритата лична подкрепа на княз Александър Батенберг на идеята за едно бъдещо обединение на всички Български територии. Преговорите за Източна Румелия са водени между румелийските политически лидери и Княжеството интензивно над две години, като са вдъхновени и подкрепени лично от мининистър-председателя Петко Каравелов и от Захарий Стоянов. Именно подкрепата на Съединението и спечелването на последвалата Сръбско-българска война - два факта, изразили отчетливо личното му желание за обединена България, предрешават трагичната политическа и лична съдба на княз Александър Батенберг.

До декември 1884 всички петиции и делегации на румелийски общественици и политици до западните правителства в Лондон, Париж и Виена не са приемани официално, освен от частни икономически и интелектуални кръгове. Визитите им в Петербург са отказвани дори преди да прекрачат руската граница. Става очевидно, че Великите  сили не биха подкрепили подобен обединителен национален проект, но и не се интересуват особено от него, подценили са сериозността на намерението и предстоящото му осъществяване.

На румелийските представители в тези делегации става ясно, че Великите сили не биха се намесили за или срещу осъществяването на едно бъдещо обединение - и че са оставени сами на себе си с идеите си. Като логично следствие на 10 февруари 1885 в Пловдив се създава без договореност и протекции от страна на Западните страни или Русия „Тайний македонски революционен комитет“ с председател Захари Стоянов. През април  се преименува в БТЦРК – Български таен централен революционен комитет. Негови членове и поддръжници са много бивши  участници в Априлското въстание и Руско – турската освободителна война 1877/78.

Българският таен централен револючионен комитет

Комитетът се налага като авторитетна обществена сила в Румелия, която канализира народното движение към целта - най-безболезнено решаване на историческата задача за Съединението. Последвалото лично ангажиране  на правителството и на княз Александър І в подготовката и провъзгласяване на Съединението е предпоставка за успеха на начинанието. Особено важно е участието на въоръжените сили на Източна Румелия и конкретно на майор (впоследствие - генерал) Данаил Николаев.

Българите предприемат решителна стъпка да се противопоставят  на решенията на европейската дипломация и поемат пътя на своето Съединение – чрез брилянтна ответни дипломатически ходове и използване на всички положителни исторически фактори в актуалния момент за каузата си. За целта се пренебрегват умишлено партийните интереси сред отделните групи в областта и сред средите на БТЦРК в Пловдив. Македонските и Беломорските комитети отказват обаче да се присъединят към възванието на БТЦРК, многократно изразено и препратено до тях чрез речи и писма на Илия и Димитър Куртеви, Панайот Хитов, Атанас Попиванов и Манол Георгиев. Целта е била както де се координира обединителната сила, така и в крайна сметка да се осъществи целокупно Обединение на Родината ни. Вследствие на отказите им, през август новият Централен комитет с председател Захари Стоянов и членове Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Иван Андонов и Иван Стоянович си поставя за цел Съединението на Южна и Северна България с Княжеството, което да се извърши със знанието и подкрепата на княз Александър І Батенберг, а освобождението на Македония на този етап е изоставено за по-благоприятен момент, когато македонско-беломорските комитети изразят готовност.

На 4 септември 1885 Областното събрание в Пловдив се събира на извънредно заседание. В Чирпан идват членовете на Централния комитет К. Паница, Ив. Андонов и Ив. Стоянович, за да провъзгласят в града Съединението  на 4 срещу 5 септември. На 5 септември 1885 председателят на БТЦРК Захари Стоянов написва прокламацията си, в която се казва: "Братя! Часът на нашето Съединение удари!... Вие ся задължавате в името на Отечеството ни...да подпомогнете святото дело!". В отделните градове и села комитетите вдигат народа да излиза из улици и площади в името на Съединението. Под командването на поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев  в Асеновград (Станимака) е образувана трихилядната Станимашка чета, която поема към Пловдив, за да осигури защита на града. Жените и децата  им ги следват

въоръжени. Събралите се чирпански въстаници и жените им се насочват към Пловдив. Настигнати от войскова част, те са нападнати. В завързалата се престрелка загиват чирпански четници има и пленени. В Пазарджик се събират около 300 въстаници, дошли от околните села. Предвождани от опълченеца Т. Здравков, те обявяват в града Съединението. Голямоконарският отряд от над 1000 души е разположен край Пловдив в очакване нарежданията на майор Д. Николаев. На разсъмване в Пловдив на 6 септември 1885 майор Д. Николаев повежда войската. Обкръжена е резиденцията на Главния управител. Към войниците се присъединяват въстаническите отряди. Арестуван е Главният управител на областта Гаврил Кръстевич и е обявено Съединението на Източна Румелия и Княжество България в името на княз Александър І Батенберг. БТЦРК обявява създаването на Временно правителство под председателството на д-р Георги Странски.   На 6 септември 1885 в София Александровският площад пред княжеския дворец е изпълнен с трибагреници, на които е написано "Да живее Съединението". Тук са най-изтъкнатите политически дейци на

Личният печат на Захарий Стоянов

Княжеството. Петко Каравелов приветства с реч Съединението, извършено в Пловдив и призовава  българския народ към единство. На 7 септември 1885 вестта за Съединението стига до цяла България Тя предизвиква бурен възторг и въодушевление. В много градове на Княжеството  се провеждат масови тържества  в подкрепа на извършеното дело. На 8 септември 1885 в Пловдив Временното правителство  обявява военно положение и мобилизация на всички мъже от 18 до 40 годишна възраст. Разработен е предварителен план за защита  на страната при евентуално нападение  от страна на Турция. На 9 септември 1885 в Пловдив влиза, придружен от министър-председателя Петко Каравелов, княз Александър І

Княз Александър І Ботемберг

Батенберг. Жителите на града го посрещат тържествено, виждайки в негово лице олицетворение на  идеала си за национално единство.

След пристигането му в Пловдив, Временното правителство се разпуска. На 24 октомври 1885 в Цариград е свикана конференция на представители на Великите сили по Източнорумелийския въпрос. По време на преговорите, на 2 ноември 1885 избухва Сръбско-българската война. Войските на крал Милан нахлуват в българската територия по западната граница, с цел да осуетят Съединението и историческото му продължение в останалите области. Между 5 и 7 ноември 1885 при сражението край Сливница след тридневни тежки отбранителни боеве младата българска войска спира нашествениците и преминава в контранастъпление. На 15 ноември 1885 българските войски превземат град Пирот. Победоносното имнастъпление към Ниш и Враня е спряно по искане на Австро-Унгария и

Германия. На 7 декември 1885 между двете воюващи страни е сключен договор за примирие. На 19 февруари 1886 се подписва Букурещкият мирен договор, с който приключва Сръбско-българската война. На 24 март 1886 в Цариград представителите на Великите сили подписват Българо-турската спогодба - Топханенския акт, с която юридически се признава Съединението на Източна Румелия с Княжество България и фактически се признава реалното им историческо Обединение.

(По данни на Централен държавен архив и Исторически музей в Пловдив)