Активният туристически сезон завърши. Както му е редът, време е за равносметка. И както си му е обичаят, равносметките са две. Първо, туристическата индустрия донесе още повече пари през този сезон и бъдещето й изглежда от ярко по-ярко. Второ, българското Черноморие е вече презастроено, всеки се захваща с туризъм, без да има идея от тоя занаят, скоро цялата индустрия, която разчита най-вече на бедни западни туристи, ще изгърми.

На кого да вярваш? Двете противоречиви заключения - за

разцвета и за падението на българската туристическа индустрия,

се събират в едно все по-често споменавано заключение. Проблемът на българския туризъм е, че е евтин. Защото е евтин, затова е масов, а защото е масов и евтин, затова ще съсипе и крайбрежието, и останалата природа и в крайна сметка самия себе си. Така България ще загуби туристическата си индустрия, а българите - красивата си страна.

Този сценарий не е съвсем нереалистичен. Българското Черноморие вече е поело по този път, апетитът за ново строителство обаче не спада. Напротив. Всеки, който не си е купил или построил нещо там, се чувства измамен, чувство, което лесно се трансформира в строителен инвестиционен нагон. Същото става и с Банско, където се вдигат сгради, каквито в Алпите вече събарят или просто са забранени за строеж. Така ще стане и с Боровец, когато стане Супер Боровец. Така може да стане и с Витоша, ако нелепата идея за зимна олимпиада в България вземе, че наистина отлепи от земята.

Какво е решението тогава? Както обикновено в отговор на този въпрос се притичват водещи национални експерти от сектора, както и европейски консултанти. Накратко тяхното разумното решение е: „България има нужда от богати туристи - хора, които един час след като кацнат на летището, са вече на яхтата, и ловци на рядък дивеч, които да се наслаждават на екзотичната ни природа."

Ако привлечем с петзвездните си хотели европейските богаташи, с много по-малко посетители България ще изкара същите пари, та и повече. Освен това из луксозните ресторанти няма да се разхождат мърляви безработни англичанки по пижами, а истински елит в блейзъри и бели панталони, които на залез ще сменят с вечерни рокли и смокинги. А из планините ни ще бродят елитни германци с холандски двуцевки и ще плащат поне по 5000 евро на мечка.

Звучи интригуващо. Може ли да стане?

Да започнем с мечките.

Нали всички са загрижени за тях, та по почина на една френска актриса дори ги изнесоха от града. Това с лова на мечки и други редки животни звучи малко като „немските фабриканти дават 5 пъти повече за девица". Дали дават, или не дават не знам, но от гледна точка на девицата това е еднократен шанс. Идеята ловният бизнес да се схваща като алтернатива на масовия туризъм е не само нелепа, но и опасна. Ще си останем и без мечки, и без природа, и без туризъм.

Малко по иначе стои въпросът с яхтите. Докато в България все още има 800 мечки (по оптимистични предположения) за немските ловци, за богатите френски и американски яхтсмени няма нищо. Господ може да е дарил страната с много красоти, но за едно нещо тя не става - за яхтен туризъм. От време на време някой запален пътешественик може да си докара лодката до Царево или Балчик, но човек трябва да си е загубил акъла, за да дойде в България да кара яхта. Причината е проста - България няма острови и разполага само с 354 км крайбрежна ивица. Който прекарва почивката си на яхта, има две основни изисквания - тихи заливи, в които да може да акостира през нощта, и интересни маршрути, каквито богатите на острови страни могат да осигурят.

Какви инвестиции ще са необходими в българския яхтен туризъм, за да може страната ни да конкурира Гърция с нейните 2000 острова и 13 676 км бряг? Или Турция със 7200 км крайбрежна ивица? Или пък Хърватия, която е два пъти по-малка от България и по площ и по население, но има 5835 км бряг? Или пък Италия със 7600 км? И как остров Болшевик и Змийският остров ще ударят в земята Корфу, Санторини или Капри? А и колкото и да си мислим, че България е международен кръстопът, трудно ще си представим някой околосветски пътешественик да поспре във Варна на път за Сидни или Кейптаун.

Яхтата е символ на богатство. Не е зле на всеки пристан да има по две-три за фасон. Но това като че ли е единственото реалистично решение за България.

С две думи, разумно би било, ако

българският туризъм стои настрана от яхтите и мечките

и помисли за други варианти. За жалост някои от най-привлекателните места в страната са съсипани. Коалиционните войски на туроператори, реституирани собственици и корумпирани или късогледи местни управи завладяха крайбрежната ивица и някои планински курорти. Този процес е необратим в близко бъдеще. Вместо обаче българската туристическа индустрия да бяга от тези си завоевания и да се хвърля върху яхтите и мечките, най-разумно би било да се окопае там, където е - в масовия туризъм.

Слънчев бряг, Златни пясъци, Дюни, Банско и ред други вече съществуват. Каквото и да правиш, не можеш да превърнеш тези курорти в привлекателни места за претенциозния турист. Можеш да слагаш още ротативки, казина, английски пъбове, сръбски скари, нестинарки, дискотеки, масажисти и детски площадки и да събираш такси на всяка крачка. Европа е пълна с непретенциозни туристи, които ще дойдат заради ниските цени, ще се олеят, ще си платят и ще си тръгнат по живо и здраво.

Като става дума за цени, добре е пак да се замислим - наистина ли България трябва да вдига цените? Не е ли по-разумно да се мисли как цените биха могли да бъдат свалени вместо качени? В следващите десетилетия единственото, което може да привлече туристи по нашето Черноморие или ски курорти, ще бъдат

ниските цени.

Ако Банско иска да се конкурира с Швейцария, ще трябва да си построи още поне 300 километра писти и да добави поне 600-700 метра към надморската си височина. А Банско вече догонва с цените си някои алпийски курорти.

Изглежда че масовизиралите се туристически райони трябва просто да бъдат прежалени и строителството там да продължи до пълно пресищане. Същевременно най-разумно е силно да се ограничи строителството в останалата част на страната. Това може и да изглежда малко ексцентрично, но подобна практика имат повечето средиземноморски страни - застроените вече курорти и наситените с постройки крайморски градове се развиват като претоварени туристически средища, в останалата част от страната обаче, ако искаш да строиш, ограниченията са особени строги.

По-различно е с голфа (спорт, който кой знае защо винаги асоциирам с артрит). Той е не само благородно пенсионерско занимание, но има и едно особено друго предимство - запазва, макар и по доста дизайнерски начин, околната среда. При липсата на какъвто и да било респект към строителни норми и към природните красоти, развитието на голф в България би могло поне малко да компенсира и контролира строителната треска. А за голф условия има. Страната е пълна със запуснати ниви и великолепни гледки. Жалко ще е, ако те бъдат гарнирани с голф клубове, но все пак е по-добре, отколкото да бъдат засенчени от новоиздигнати замъци с асиметрични кули и огледални стъкла. А и нали все искаме да си създадем средна класа. От любителя на голф по-средна класа, здраве му кажи.

Все пак, ако някой се е амбицирал да направи страната привлекателна за външния посетител, първото нещо, което би трябвало да свърши, е да я направи

добро място за българите.

Място, което познава и разбира и с което се гордее. А това ще рече повече и по-активни музеи в цялата страна, които да са изследователски и образователни центрове, а не просто туристически атракции. Това ще рече прекратяване на съсипването на места като Мелник и Арбанаси. Това ще рече вместо спешно компютризиране на училищата, спешно изнасяне на затлъстяващите ученици в планините. Това ще рече грижа за качеството на храната, която българинът яде, както и особена грижа за качеството (което сега е подчертано ниско, макар и съпроводено с абсурдно високи цени) на виното, което пие.

В крайна сметка изборът на туристическата стратегия на страната е нещо повече от един корпоративен план. Това е избор на национален облик и демонстрация на национално самочувствие. Иначе всички може да сложим по една носия, да преметнем по една бяла салфетка през ръката и да сменим „Съединението прави силата" с „България, механата на Европейския съюз". И така ще ни вземат.