Въпросът е: кога един инженер излиза от кожата си и започва да пише статии по езикови проблеми? Отговорът е много прост: когато му е омръзнало да слуша политици и общественици да се перчат с магистърските си степени и същевременно да говорят по-неправилно и от четвъртокласници. А когато към тази картина се добавят и някои вестници, в които не неправилният, а лошият български език е правило и стил на писане, нещата стават вече неприятни. Комичното тук е, че тези вестници претендират за сериозност и едва ли не се смятат за единица мярка. Не съм срещал, обаче, западни всекидневници или седмичници (по-

Познайте от коя именно част на тялото е месният продукт, езиково "презентиран" в рекламната листовка, с която зарадвали г-на Бъчварова

точно немски, защото тях следя), които да си позволяват заглавия, изрази и думи, каквито срещаме всеки ден в нашата преса. Представете си например Франкфуртер алгемайне цайтунг или Зюддойче цайтунг със следното заглавие на първа страница под главата: “Зет закла тъща си с моторна резачка, пресолила манджата, май” или направо невинното “Харалд Шмид* си купи нова кола за 100 000 €”. Тези заглавия са единствено възможни в жълтата преса, която не е особено обичана и популярна - просто тези неща се смятат за признак на лош вкус.

Аз май се отплеснах по темата за вестниците, а думата ми беше за политиците. То не са визии, то не са разни други изрази, и все дълбоки като попски джоб, както казва Чудомир. Друг е въпросът, че “визия” означава просто “виждане” по въпроса. Много ме дразни, когато депутатки и депутати казват “...в пленарна зала”. Коя пленарна зала? Народното събрание няма много пленарни зали, за да бъде този израз допустим, макар и в този случай също погрешен. За да стане правилен, той има нужда от допълнение, напр. първа, втора, трета пленарна зала. Парламента има една пленарна зала и правилният израз е “... в пленарнаТА зала на Народното събрание”.

Разбира се, проблемът с чуждиците и неправилните изрази не съществува само при нас. Германците имат вече страшно много чуждици и по-точно англицизми. Затова те казват за хората, които говорят по този начин, че те използват „Germisch“ - от „German“ и „Englisch“. Важното е все пак да се внимава, когато се приказва, и човек да се старае да използва хубавите български думи, които и баба, и дядо от село ще разберат.

А това, което ме сащиса, се случи вчера. Намерих в пощенската си кутия поредното рекламно вестниче на една верига магазини и там прочетох нещо, поне за мен, ужасяващо. Тук се налага малък урок по немски. „Bauch“ (баух) означава “корем”, a “Speck” (шпек) означава сланина. Съответно „Bauchspeck“ (баухшпек) означава сланина от корема на прасето. Тя може да е опушена, може и да не е, важното е, че когато поискате от месаря Bauchspeck, ще получите точно това. А сега стигаме до същността на нещата. В рекламата ми предлагаха “деликатес пушен бут баухшпек”

Тук думите са излишни и аз спирам да пиша.

Авторът изпрати за тази публикация текст, който преди години е бил отпечатван в "Демокрация"