образователна и кадрова политика на партията, част от която е самият той. За по-младите читатели трябва да припомним, че комунизмът се очакваше някъде около 2000. Или поне се говореше.

Та така, въпросът висеше в залата с цялата си нерешимост. Сигурен съм, че самият питащ се беше проклел десет пъти за своето любопитство. След една дълга и смразяваща пауза младият рефериращ най-сетне намери следния отговор: при социализма, каза той, всеки ще бъде милиционер сам на себе си.

Прозвуча афористично и бляскаво, напълно в реториката на социализма. По-скоро като лозунг, отколкото като отговор. Типична за оня език абракадабра - милиционери няма да има, защото всеки ще (си) бъде милиционер. Всъщност твърде мрачна и антиутопистка фраза за кроеното тогава бъдеще. Далеч по-страшна от “Големия брат”, който те наблюдава.

Разказвам тази история не заради новия “Биг брадър”, който тече по телевизията, а заради стария, отпреди 1989, който тече в реалния живот. Избирането на обществен съвет към вътрешния министър не е началото, а продължението на онова, което течеше през последните няколко години. И по-скоро легитимирането му от най-високо място, от самата държава. Обяснението, че този орган няма да взема решения, а ще дава съвети и ще бъде трансмисия между обществото и институцията, е доста нелепо. ДС като синдикат? Та ние нямаме общи интереси, нито общо минало, нито дори общ бизнес.

Но органът действа. Вероятно по негов съвет тези дни се заговори за връщане на агентурната мрежа по организации, предприятия, фирми. Новата власт иска да си върне старите очи и уши. Да върне старият страх, това е новото българско риалити, българският "Биг брадър". (Мечтата на онзи рефериращ от началото на историята е на път да се сбъдне.) Идеята е агентите да влязат там, “където се генерира корупция”, по думите на вътрешния министър. Моето питане е, колко време ще трае адаптивният процес (внедряването), т.е. в какъв срок те ще успеят да станат част от тази корупция?