17-10-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

17 октомври 2005 17:00

Четириезичната България

Юлиан Попов, "Дневник"

Добре де, всички разбраха, че ще ни приемат в Европейския съюз. И какво от това? Няма да ти проверяват паспорта на границата, а ако разсипеш някой град, ще може после да се скриеш в Страсбург. Ще стане сложно и с ракиените казани, макар че българинът все ще се оправи, независимо в каква нормативна тъмница го захвърлиш. Има обаче и друг въпрос. Как да станем европейци? Защото, ако не сме европейци, а сме в Европейския съюз, само ще се потиснем, комплексите ни ще се надуят като стомасите на преяли френски гъски, ще се почувстваме импотентни, нежелани и недолюбени, ще намразим Брюксел и накрая всички ще гласуваме за "Атака" и ще заживеем в шумно отрицание на спешната си нужда от психиатрична грижа.

Както много

тежки национални въпроси

и този си има своето решение в образованието. Решението не е във вдигането на заплатите на учителите или промяна на съотношението на деца и компютри от 10 към 1 на 1 към 1. Решението е по-очевидно. Всяко едно мъдро политическо решение признава и стимулира нещо, което така или иначе го има. Думата ми е за езиковото обучение.

За някои хора решението на езиковото обучение е в това децата да могат да си избират между френски, немски и английски в училище. Да, ама не е в това. За да се отърве от проблемите си, една страна, както и всеки човек, трябва да е наясно със себе си и да има общ език с другите.

Да започнем с другите. В Европа има един език, който се говори от всички и това е английски. Английският просто трябва да бъде въведен задължително в училищата, и то така, че след две години никой да не завършва средно образование, без да говори английски. Мислите, че е амбициозно? Е, да амбициозно е, но е напълно изпълнимо. И това е само част от онова, което очевидно трябва да се направи за английското езиково обучение. България не принадлежи само на учениците. Обучението по английски

трябва да се превърне в масова акция,

която покрива цялото население на страната. В нея трябва да се включат националните медии, университетите, държавната администрация, техникумите, социалните домове, общините, болниците, бизнесът, парламента. Нелепо е да има депутати, които не го говорят.

Българинът няма да стане европеец, като учи европейски езици, а като си налегне парцалите и научи английски. Ако на някого това му е неприятно, би могъл да се успокои с факта, че на французите този факт им е много, много по-неприятен. За тях той е национална трагедия, но стискат зъби и учат.

В Европа 89% от учениците учат английски. Английски се учи задължително в 13 европейски държави. Задължително! Включително в такива заинатено националистични и антиамерикански кътчета като съседката ни Гърция. Английският е задължителен и в Германия, и в Холандия, в Швеция, Дания, Белгия и ред други. Там, където не е задължителен, картината е подобна, като Финландия например, която има един от най-високите образователни стандарти в Европа и където 94% от населението учи английски. Така че не става дума за някакво национално предпочитание, а за очевидно и рационално решение.

Когато един определен език стане задължителен, тогава много по-лесно се планират ресурсите за неговото изучаване, а и прокарването на подобна инициатива като национална програма е значително по-просто. Английският просто ще осигури на българина

общ език с всяка държава

в Европа и по света и ще му даде достъп до неизчерпаемите ресурси от знание в интернет. Единствено с английски може да се справиш из всички коридори на европейската власт - и в преносния и в буквалния смисъл. С навлизането на десет нови членки разноезичието в съюза става още по-голямо и английският става още по-важно спойващо вещество.

Правителството просто трябва да изпрати една извинителна картичка до френското посолство и час по-скоро да въведе задължителен английски и да осигури всички необходими ресурси за това обучение. Въпросът не е в това да се даде на гражданите възможността да четат Дикенс в оригинал (макар че и това е предимство), а в това да се улесни интеграцията на българите в ЕС и да се осигури едно от ключовите условия за икономическия растеж и повишаването на производителността на труда в България.

Масовото знание на английски значително ще намали необходимостта от разнообразни полуконсултанти, които идват в България просто за да разкажат как хората живеят по света; ще даде възможност на малкия бизнес да влезе в преки контакти с международни клиенти и доставчици; ще намали необходимостта от допълнителен административен персонал; ще повиши качеството на туристическите услуги, ще засили конкуренцията и конкурентоспособността. Друг език просто не може да свърши подобна работа.

Толкова за другите. Сега за себе си. Българинът не може да си остане само с един език, пък бил той и английски. Кой друг език трябва да бъде въведен, макар и не като задължителен, а като избираем, в училищата? Логичният избор за втори европейски език в българското училище е също така очевиден. Турски.

Десет процента от населението така или иначе говорят турски.

Факултативно изучаване на турски

е не само най-добрият начин за българите да разберат какво става в собствения им двор, то е също шанс за българските турци да навлязат в образователната система, а за техните деца - да се придвижват из страната без заплаха, че могат да загубят етническата си идентичност. Не е и без значение, че Турция (каквото и да си мислят австрийците) ще влезе след 15 години в Европейския съюз. Познаването на турския език и култура отвъд обичайните казармени повиквания от типа „не им обръщай гръб" ще даде на онези, които проявяват интерес - културен или търговски - към тази страна, шанс да навлязат дълбоко в нея и да извлекат и културна и търговска полза.

Ако пък човек се интересува сериозно от собствената си българска история, език или традиции, надали ще може да напредне особено в тая материя без някакво познаване на Турция. Четенето на Вазов например може да ти даде по-скоро идея за някои френски и общоевропейски литературни щампи и клишета или пък за личните му еротични вдъхновения, отколкото да те просветли за характера, културата или историята на България.

Така, дотук покрихме два езика. Като говорим за десетте процента турскоговорящи, логично е да се сетим за другите десетина процента със свой език - циганите. Как така една страна, в която една десета от населението говори един език, не преподава този език надлъж и нашир из училища и читалища? Вместо да се вайкаме за това що за мангали били циганите, по-добре да направим една крачка към разбирането им. Вместо да се тупаме в гърдите и да викаме „Булгар, Булгар!", когато Ибряма спечели наградата на BBC, не е ли по-добре да се опитаме да разберем какво стои зад неговия гений?

Не казвам, че децата трябва зорлем

да учат цигански

и турски, но в различните български образователни заведения, включително в западналата форма на образование за възрастни, трябва да има условия и ресурси за изучаване на тези два езика, както и на културите, с които те са свързани. Отварянето към тези два езика и култури ще направи българите в по-голяма степен европейци, отколкото лекциите за никому неясните механизми, по които работи Европейската комисия, или разяснения за лисабонската или някоя друга провалена стратегия. Ще ни направи и в по-голяма степен българи. Не е без значение и това, че отварянето на образователната система към турски и цигански ще охлаби хватката, в която ДПС е стегнало българския политически живот. Няма партия, която да е по-заинтересувана от ясното разграничаване и дистанциране на етническите общности в България от ДПС.

Разбира се, и тези три езика не стигат. Необходимо е сериозното изучаване на още един, доста занемарен сега, език - български. Ако националната образователна система разполага с добре развит ресурс за изучаване на турски и английски, това без съмнение ще помогне за изучаването на български, но няма да е достатъчно. В българското училище не се изучава есе например, а това е предмет, който те учи да мислиш на собствения ти език; писмените изпити са сведени до минимум; там, където ги има, обикновено се състоят от преповтаряне на полуабсурдни заучени текстове, наречени теми; в училищата не се учи дебат; поставянето на пиеси и аматьорското актьорско майсторство ги няма. Сега съществува голяма вероятност масово да се въведат тестове. Тази инициатива ще удари още една

секира на езиковите умения

на българския ученик и студент, а и на българина въобще. Религиозната вяра в компютризацията също няма да помогне особено.

Ако българинът иска да блесне или поне да се намести удобно в Европа, а и да е конкурентоспособен, той има нужда от перфектен български, много добър английски и от някакво разбиране на това какво представляват турският и циганският. Ако си пречупим ината и се примирим с македонския, тогава много от нас ще могат да си пишат 5 езика в CV-то. Впечатляващо, нали?

Всичко това не е по-странно от факта, че България се управлява от коалиция, начело на която стоят турчин, руснак и германец. България се глобализира... Разумното решение е да се възползваш от тази тенденция, не да й се противопоставяш.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо