Да обърнем поглед към времето на тоталитаризма. Преди 20 години Академията на науките на Съветския съюз беше голяма, доста силно централизирана научна организация, наследила добрите традиции на руската наука. Тя имаше един голям недостатък - беше силно политизирана. Въпреки че беше и малко пораздута, и без функционални връзки с университетите, тя допринасяше за поддържането на определено научно ниво във всички съветски републики.

Структурата и управлението на съветските академии се основаваше на консервативно придържане към академичната йерархия и peer-judgment принципа, което заедно с изискването за кандидатска/докторска степени за званията доцент/професор, до известна степен възпрепятстваше комунистическия популизъм. Върховните органи бяха общите събрания на академиците и член-кореспондентите, като президиумите и президентите бяха избирани само от академиците с 2/3 мнозинство. Сегашната деполитизирана Руска академия на науките в общи линии запази тази структура.

'Социалистическите страни' от съветския блок имаха академии по образ и подобие на Съветската. Те бяха бързо деполитизирани след 1990. В страни като Полша, Чехословакия и Унгария бе извършено по-голямо или по-малко преустройство на академиите с оглед по-добро съответствие с националните особености и научни традиции, с оглед на частична децентрализация, на разделяне на функциите на административното управление и на научната политика, както и с оглед на по-добро взаимодействие с университетите.

Да хвърлим последователно поглед на съвременното устройство на Полската, Чешката и Унгарската академии на науките. Полската академия е структурирана по научни направления и териториално като моделът на Руската академия на централизирано управление от 'най-мъдрите' до голяма степен е запазен - върховен орган е общото събрание на академиците и член-кореспондентите, избиращо измежду членовете си президиум и президент; президентът може да бъде само академик и се избира само от академиците с 3/4 мнозинство. Това събрание избира и ръководителите на научните отделения и ръководствата на териториалните клонове, които също могат да бъдат само академици или член-кореспонденти. Характерно за Полската академия е, че ролята на академичните институти като научни самостоятелни единици е минимизирана - те са само 'материална база'. Научното ръководство на дейността в 79-те институти е поето от 95 постоянни научни съвета и 11 проблемни научни съвета. Членове на тези съвети могат да бъдат академици, член-кореспонденти и хабилитирани учени не само от ПАН, но и от университетите и други научни институции. Съставите на 65 от постоянните съвети се селекционират от общото събрание, а на останалите 30, както и на проблемните съвети - от президиума. С това полско научно устройство се постигат две цели: провеждане на централизирана научна политика и интегриране с университетите.

Чешката академия на науките претърпя твърде дълбока трансформация след свалянето на тоталитаризма. Нетрадиционните за тази страна степени член-кореспондент и академик бяха премахнати. Върховен орган на академията стана общо събрание, състоящо се от директорите на институтите, видни учени от университетите и други научни институции, представители на държавата и бизнеса и определен брой избирани представители на институтите. Това събрание избира управителен съвет, президиум и президент. Директорите на институтите се назначават от управителния съвет. Друг орган е върховният академичен съвет от избрани представители на институтските научни съвети и на университетите и други научни институции, провеждащ научната политика. Чешката академия се контролира от контролен борд, съставен изцяло от външни членове. Нейната структура копира до голяма степен структурата на Макс Планк обществото в Германия. Особеностите на Чешката академия са: 1. че административното управление и управлението на научната политика са разделени; само последното се характеризира с автономия; 2. че с пълноправните външни членове както на общото събрание, така и на върховния академичен съвет, академията е отворена към външните научни институции. Сега академията наброява 6300 души, което е половината на броя от 1989. Институтите на академията се акредитират от независима акредитационна комисия, състояща се от 47% чуждестранни членове, 46% външни членове, и само 7% - от самата академия.

Върховен орган на Унгарската академия на науките е общо събрание, съставено от корпуса на академиците и член-кореспондентите плюс определен брой представители на учените с научни степени, работещи в академията. Последните се избират от общото събрание. Постоянни органи са президиум, ръководство (governing board), президент и върховен академичен съвет. Президент и членове на ръководството могат да бъдат само академици, избират се от общото събрание. Членове на президиума могат да бъдат академици и член-кореспонденти, част от тях се избират от общото събрание, а друга част - от върховния академичен съвет. Върховният академичен съвет управлява институтите и се състои от 30 души (академици или член-кореспонденти), половината от които се избират от общото събрание, а другата половина - от институтските научни съвети. Директорите на институтите се назначават от президента. В БАН е налице разделено и централизирано управление на научната политика (върховен академичен съвет). Тя е сравнително по-затворена организация, но върховният академичен съвет има 3 Boards of Trustees (по 3 основни научни направления), в които се канят външни учени. Съгласно устава, на всеки две години президентът на УАН изнася доклад пред парламента, а всяка година - пред правителството.

Реформите в Българската академия на науките започнаха още преди премахването на комунистическия тоталитаризъм. След безуспешни опити за интеграция със Софийския университет чрез т.н. 'единни центрове', през 1986-7 БАН беше частично децентрализиран, като институтите получиха известна самостоятелност. Под влияние на Тодор Живковата инициатива за предоставяне на самоуправление на промишлените предприятия, в БАН научните сътрудници на институтите/секциите започнаха да избират институтските директори, членовете на институтските научни съвети, завеждащ секциите. Надали някога някъде науката по света се е сблъсквала с такъв научен популизъм. Например, изборите за членове на научните съвети доведоха до една абсурдна скала за оценяване на научните качества - по броя на получените гласове. Нарушени бяха два съществени принципа: 1. че в научните организации може да се децентрализира административното управление, но не и управлението на научната политика; и 2. че научното управление трябва да се основава на йерархичния 'peer-judgment' принцип, допускащ изборност само ”отгоре-надолу” в научната йерархия.

За съжаление, нещата тръгнаха към още по-зле когато свалиха Тодор Живков. На фона на обстоятелството, че много от член-кореспондентите и академиците се бяха политически компрометирали, заваляха призиви за по-нататъшно ”демократизиране” на академията, като Бог знае кой какво разбираше под това. По стечение на обстоятелствата, аз съм пряк свидетел на последвалото реформиране на БАН, тъй като бях включен в научната комисия на 'Академичния клуб за демокрация', която подготви проект за нов устав на БАН. Разбирах че общото събрание на академиците и член-кореспондентите трябва да бъде заменено с друго събрание като върховен орган и че то трябва да включва и други учени със степени и звания. Но не можех да си представя популизма, с който се сблъсках в тази комисия, с повечето от членовете й настояващи изборността 'отдолу-нагоре' на директори, зав.секции и членове на институтските научни съвети да се запази и да се разпростре и към централните органи на управление.

Как изглежда сега Българската академия съгласно устава от 1994 и закона за БАН? В академичния състав, освен академиците и член-кореспондентите, са включени и всички хабилитирани лица, работещи в БАН. Член на общото събрание, на управителния съвет (25 души), заместник-председател или главен научен секретар може да бъде всяко такова хабилитирано лице. Само председателят трябва да бъде академик или член-кореспондент. Общото събрание избира управителен съвет, ръководство и председател с обикновено мнозинство. При това, ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ СЕ ИЗБИРАТ ОТ ЦЕЛИЯ НАУЧЕН СЪСТАВ (ВСИЧКИ СЪТРУДНИЦИ) с обикновено мнозинство. Управителният съвет избира директорите на институтите на основа на предложения от тези институти. Членовете на всички ръководни органи трябва да бъдат на постоянна работа в БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите е отстранено от управлението. Институтските научни съвети се избират измежду академичния състав, но също от всички институтски сътрудници. Те не се координират. Всъщност това общо събрание, управителният съвет, и председателите са единствените органи на административно и научно управление - така институтите имат на практика пълна научна самостоятелност.

Какво се набива в очи от организационната структура на БАН?

1. На лице е силно нарушаване на peer-judgment-принципа, недопускащ изборност 'отдолу-нагоре' в научната управленческа йерархия. (Да припомня: в ПАН общото събрание е събранието на академиците и член-кореспондентите; в ЧАН общото събрание частично (директорите) се избира от управителния съвет, частично се самоизбира; в БАН общото събрание се състои от академиците и член-кореспондентите плюс представители, избирани от това събрание).

2. Липсва централен орган определящ научната политика. Управителният съвет не може да извършва тези функции понеже не е свързан функционално с институтските научни съвети, които са децентрализирани. Като се вземе предвид и начина на формиране на общото събрание и институтските научни съвети, може да се заключи, че в БАН е практически невъзможно провеждането на определена научна политика.

3. В нито един от органите на управление на БАН не се предвижда участието на външни членове с пълноправен глас. При тази структура, и с отстраняването на събранието на академиците и член-кореспондентите от управлението, БАН е напълно затворена система. Няма никаква база за така необходимата интеграция с университетите.

4. В БАН академичната автономия е разпростряна не само към научната политика, но и към административното управление. Не съществува никакъв контролен външен орган. БАН не се отчита пред никого. Единственото уставно задължение е да ПУБЛИКУВА годишните си отчети (впрочем, така и не можах да намеря публикуван някъде отчета на БАН за 2004).

Недъзите на БАН и нейната ниска ефективност са до голяма степен известни на обществеността. Преди всичко, тази организация, изпълняваща ролята на национален изследователски център, е излишно голяма за България. На лице е недостатъчно бюджетно финансиране (по абсолютен размер) при почти неработеща грантова система, като същевременно относителният дял на това бюджетно финансиране е изключително висок - то съставлява над 80% от приходите на БАН (бюджетното финансиране на разгледаните други академии съставя не повече от 60% от приходите им). БАН проявява публикационна активност, но тя е по-скоро количествена, отколкото качествена (не особено висока цитируемост), основана е на не особено добра експериментална база и не е подчинена на важни крайни цели. Купувани внедрими патенти почти няма.

В БАН се приемат докторанти, които след защита по правило не напущат академията - стават научни сътрудници, после последователно доценти, професори - докато се пенсионират и… цикълът се повтаря. Изследванията се провеждат в раздробена фундаментална тематика, до голяма степен в зависимост от личните 'научни интереси'. Основната мотивация на учените в БАН произтича от стремежа към хабилитиране, при което научното израстване е превърнато едва ли не в самоцел.

БАН не бива да продължава така. На лице е едно статукво определено от интересите на широкия й научен състав, което трябва да се разруши с оглед постигането на ефективност. Разбира се, в науката традиционни организации трудно се реформират радикално. Но с една промяна на устава на БАН могат да се отстранят някои фрапиращи несъответствия на организацията и управлението й, които нямат аналози в световната наука. Такива промени неминуемо ще тласнат развитието в положителна посока.

Какво е наложително да се случи в БАН?

1. Време е корпусът на академиците и член-кореспондентите да придобие роля в управлението й. Много от политически компрометираните академици ги няма вече. Същевременно, от 1995 насам са избрани 47 нови академици и 66 нови член-кореспонденти. По този начин до голяма степен ще се елиминира популистката изборност 'отдолу-нагоре'. С обстоятелството че голяма част от академиците и член-кореспондентите не работят в БАН, ще се получи и едно отваряне към останалите научни институции.

2. Време е да се намери формула за някаква по-дълбока интеграция на БАН с висшето образование и придобиване на координираща и материална роля в post-graduate-обучението - придобиването на магистърска и докторска степени.

3. Време е научната тематика на институтите на БАН да бъде контролирана от един централен научен съвет, имащ за задача провеждането на определена научна политика.

Ето няколко примерни възможности за корекции в устава на БАН и преструктурирането й съобразно горните наложителни цели:

• Регламентираните с устава 'общи събрания' да се премахнат. Върховен орган на БАН да стане общото събрание на академиците и член-кореспондентите;

• Да се създаде висш академичен съвет, отговорен за провеждането на научната политика. Този съвет може да замести управителния съвет или пък да бъде организиран отделно. Би могло да се състои от председателите на институтските научни съвети, от председателите на факултетните съвети на Софийския университет и от представители на академичните съвети на останалите висши учебни заведения. Този съвет би трябвало да одобрява всички решения на институтските научни съвети на БАН, както и да взема решения, задължителни за тези институти;

• Институтските научни съвети на академията да се формират на принципа на самоизбирането.

Такова преструктуриране би трябвало да даде ефект. Ако то се осъществи, може да се очаква че в следващите години БАН ще понамалее числено, ще се подобри качествено, ще покаже по-висока ефективност и ще играе по-голяма роля във висшето образование.