|
Мы
любим жить
чужим умом.
С. Аксаков
И кряскаме:
равенство, братство, свобода!
И махаме модно по
стъгдите знаме,
Надрастохме ние на цял
век народа,
Вселената цяла –
отечество нам е!
Вълнуват ни страшно
неволите чужди
И плачем над чуждите
гробове клети;
Не видиме само тук
нашите нужди,
Таз област е тясна за
наште полети.
Нам трябват простори
далечни, широки.
Въпроси всмирни
решаваме смело,
И леем потоци от фрази
дълбоки –
А на дело, о, братя,
на дело...
Ний
знайм ли живота и тежка му мъка?
Влезнахме ли лично в
българска хижа?
Станахме ли отклик,
простряхме ли ръка
На наш брат в
неволя?...Ех, що ни е грижа,
Че близо до нази човеци
страдат...
За цял свят са нашите
модни въздишки:
Нам трябва
да кажеме всичко до краят,
Каквото сме чели в
чуждите книжки!
1884 |
