03-11-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

3 ноември 2005, 22:00

Организираната престъпност и държавата

Веселин Кандимиров

 

Не му върви на новото българско правителство. Едва що пристигнал доклада на Европейската комисия, в който се отбелязва високата престъпност в страната като препятствие пред членството в ЕС и застреляха поредния национално отговорен бизнесмен.

Да бяха убили Емил Кюлев по друго време, никой нямаше да обърне внимание. Поне не повече, отколкото когато убиха Андрей Луканов или Илия Павлов. А сега се получи нещо като доклад с приложена мостра. Както слагат торбичка с истински шампоан между страниците на дамско списание. Или отрязано ухо в писмо с искане за откуп. Парче воняща действителност, пъхната в доклада.

Естествено е  политиците да изпищят като го намерят.От това чашата като че ли преля. Подложено на силен външен натиск (вътрешен така и няма), правителството изпадна в гърч. Започна да се чуди какво  да предприеме, за да имитира действия по въпроса.

Както можеше да се предвиди, взетите мерки показват обичайната липса на въображение. Демонстрира се “засилено полицейско присъствие". Прекратяват се отпуските на личния състав на МВР. Някой предлага в борбата с престъпността да бъде привлечена и войската. (Как ли си представя действията на войската този господин? Та организираната престъпност да не е Виетконг?) Друг настоява, че това убийство е политическо и има за цел да попречи  на европейското членство на България.

И никой не предлага единственото разумно нещо: да се заловят и накажат убийците на Емил Кюлев. Понеже неразкриваеми престъпления няма. Едно време Муамар Кадафи, докато беше още терорист, нареди да се сложи бомба в американски пътнически самолет. Силата и възможностите на цяла една държава стояха зад това престъпление. Въпреки това английската полиция разкри конкретните извършители, назова ги по име и в края на краищата ги изправи пред съда.

Всичкият конспиративен ресурс на КГБ и ДС не попречи на обикновени журналисти да открият убийците на Георги Марков. Едно улично престъпление, извършено пред десетки свидетели, каквото е убийството на Кюлев, може да бъде разкрито от двама средно оправни следователи за нула време. След което извършителите могат да се осъдят и за тероризъм, ако има данни за това.

Единственото, което прави правителството в тази насока, е обещанието да стори всичко възможно за разкриването на случая. Това предполага съществуването и на област за невъзможното, което после да послужи за оправдание. Кой определя границите на тази област също не се казва.

Защо държавата не може да се справи с организираната престъпност? Защото, както знаем, организираната престъпност, за разлика от неорганизираната си посестрима, не може да съществува без подкрепа от страна на държавата. Българската държава и престъпността са дотолкова взаимно проникнати и сраснали една с друга, че не е по силите на държавата сама да се справи с посестримата си. Това е все едно да искаме от някой сам да отреже част от тялото си и да го хвърли в геената огнена. Затова политиците пищят.

Най-силно пищят и най-глупави предложения дават тези, които са най-близо до частта, която трябва да бъде отрязана. Или са точно тази част. По думите им ще ги познаете.

Впрочем, положението скоро ще се нормализира. Следващите убийства няма да бъдат придружени с доклади от Европейската общност.

А горкия Кюлев най-вероятно са си го опукаха руснаците. Той работеше с пари на Чорни. После въртеше руски пари в банката си. Дори името й беше руско – “Росексим банк”.

Руснаците правят бизнес, както правят война – без оглед на жертвите. Да въртиш едър бизнес с тях е като да участваш в бойни действия. Времето живот, който ти остава, се измерва не в години, а в часове и минути.

Трябва да отдадем дължимото на Кюлев – той оцеля доста дълго.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо